Горубляне
| Горубляне | |
| — квартал на София — | |
 | |
  Горубляне  Горубляне | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Район | Младост |
| ЕКАТТЕ | 99139 |
| Горубляне в Общомедия | |
Горубляне е квартал в югоизточната част на София, част от район Младост на Столична община, и има население 6566 души (2024).[1] През Горубляне минава Самоковско шосе – основен път до град Самоков и зимния курорт Боровец. По-голямата част от квартала все още няма канализация. В Горубляне се намират 82 Основно училище „Васил Евстатиев Априлов“ и Читалище „Васил Левски – 1926“, известно с Танцов клуб „Бисери“, детска вокална група "Карамелчета', трио „Горубляне“, както и с школите си по акордеон и пиано. Кварталът е известен с голямото количество автокъщи, формиращи един от най-големите пазари за употребявани автомобили в Югоизточна Европа.
Футболният отбор на квартала беше Вихър. На неговия стадион се подготвят и юношите на професионалния Академик София.
В западната част на квартала (западно от стадион Вихър) се намира малкият жк Горубляне, също така известен като жк Експериментален.[2][3] Както кв. Горубляне, така и ж.к. Експериментален използват пощенски код 1138.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1978 година Горубляне е отделно село.[4]
Според народни предания Горубляне съществува още преди България да падне под османско владичество.[5] В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани четирима джелепкешани в село Горублян – Симеон Иван, Стойко пришелец, Петре бояджия и Михаил Петко.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Горубляне са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Зографския поменник, обнародван от Йордан Иванов и датиращ от 1526 до 1728 година името на селото е записано като Короулиа. Преходът „к“-„г“ може да е синонимно обусловен от двойката думи кория-гора. Името на село Горубляне, днес квартал Горубляне, е сложносъставно, образувано от гора (кория) и блана (ливада, поляна, нива, лъка; чешки blana – морава, полски blonie – поляна, руски облонье – ливада, укр. болоня – пасише, мера, беларус. болона – открито място пред село). В семантичен план името означава „кория(гора) насред полето“. Варианти на името са Корубле 1420, Горублан, Гурублян 1576.[8]
-
Православен храм „Св. вмчк. Георги“ -
Горубляне, градинката пред читалище „Васил Левски“ -
Бул. „Самоковско шосе“, главната пътна артерия, пресичаща кв. Горубляне
Улици и произход на имената им
[редактиране | редактиране на кода]| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „12-ти април“ | ? | Карта |
| „3-ти май“ | ? | Карта |
| „5-ти ноември“ | ? | Карта |
| „Ален мак“ | Ален мак, песен на Иван Сокачев | Карта |
| „Блана“ | Местен обект | Карта |
| „Борис Николов Ковачев“ | Борис Ковачев, местен краевед | Карта |
| „Борис Рангелов“ | Борис Рангелов, партизанин и милиционер | Карта |
| „Боте Бърборков“ | Боте Бърборков (1816 – 1899), местен общественик | Карта |
| „Васил Пешев“ | ? | Карта |
| „Виднището“ | Местен обект | Карта |
| „Висока ела“ | ? | Карта |
| „Витоша“ | Витоша, планина в Западна България | Карта |
| „Владичина ливада“ | Местен обект | Карта |
| „Георги Зоев“ | Георги Зоев (XIX век), местен свещеник | Карта |
| „Гродно“ | Гродно, град в Беларус[9] | Карта |
| „Детелина“ | детелина (Trifolium), род растения | Карта |
| „Деян Попов“ | ? | Карта |
| „Долците“ | ? | Карта |
| „Искър“ | Искър, река в Западна България | Карта |
| „Камчия“ | Камчия, река в Източна България | Карта |
| „Копенхаген“ | Копенхаген, град в Дания | Карта |
| „Крайречна“ | Искър, река в Западна България | Карта |
| „Лазар Плачков“ | Лазар Плачков, местен комунист | Карта |
| „Люляк“ | Люляк (Syringa), род растения | Карта |
| „Малина“ | Малина (Rubus idaeus), вид растения | Карта |
| „Манол Велев“ | Манол Велев (1915 – 1988), партизанин | Карта |
| „Минзухар“ | Минзухар (Crocus), род растения | Карта |
| „Младен Карадашев“ | Младен Кардашев (XIX век), местен жител | Карта |
| „Музейна“ | ? | Карта |
| „Обреща“ | Местен обект | Карта |
| „Околовръстен път“ | – | Карта |
| „Освобождение“ | Освобождение на България (1878), историческо събитие | Карта |
| „Павел Красов“ | Павел Красов (?-1877), руски войник[10] | Карта |
| „Петър Дипларов“ | Петър Дипларов (1845 – ?), местен учител | Карта |
| „Петър Малинов“ | ? | Карта |
| „Пионерска“ | Пионерско движение, комунистическа организация | Карта |
| „Поручик Мороз“ | Мороз, руски офицер[11] | Карта |
| „Преслав“ | Преслав, град в Североизточна България | Карта |
| „Прогледец“ | ? | Карта |
| „Пролет“ | Пролет, годишен сезон | Карта |
| „Рибарниците“ | Местен обект | Карта |
| „Роса“ | Роса, вид валеж | Карта |
| „Самоковско шосе“ | Самоков, град в Западна България | Карта |
| „Селището“ | Местен обект | Карта |
| „Синчец“ | Синчец (Scilla), род растения | Карта |
| „Стадион“ | Местен обект | Карта |
| „Сърнена гора“ | Сърнена Средна гора, планина в България | Карта |
| „Урвишка крепост“ | Урвич, средновековна крепост в Софийско | Карта |
| „Хан Аспарух“ | Аспарух (640 – 701), владетел на Първата българска държава | Карта |
| „Ханчето“ | Местен обект | Карта |
| „Цариградско шосе“ | Истанбул, град в Турция | Карта |
| „Царица“ | ? | Карта |
| „Царичина поляна“ | Местен обект | Карта |
| „Цветна градина“ | Местен обект | Карта |
| „Цветна поляна“ | Местен обект | Карта |
| „Шамако“ | Местен обект | Карта |
| „Шиндра“ | ? | Карта |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-06-2024_2.txt
- ↑ Градски транспорт в район Панчарево Архив на оригинала от 2013-06-29 в Wayback Machine., Pancharevo-bg.com. Посетена октомври 2013.
- ↑ Граници на избирателни секции, октомври 2011, Sofia.bg. Посетена октомври 2013.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Ковачев, Б., ГОРУБЛЯНЕ. Минало и настояще, Съвет за изкуство и култура, София, 1977
- ↑ Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ apollon.blog.bg
- ↑ По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година мостовете на Искър при Горубляне са завзети от части на Лейбгвардейския Гродненски хусарски полк.
- ↑ Павел Красов е убит при завземането мостовете на Искър при Горубляне по време на Руско-турската война от 1877 – 1878.
- ↑ Поручик Мороз командва руската част, която завзема мостовете на Искър при Горубляне по време на Руско-турската война от 1877 – 1878.
