Ганик
| Ганик | |
| римски гладиатор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 71 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
Ганик (на латински: Gannicus, Cannicus; † 71 пр.н.е.[1]) е келтски гладиатор,[2] вероятно от школата на Лентул Батиат в Капуа. Смята се, че Ганик е един от най-добрите гладиатори в Капуа по това време.
Ганик заедно със Спартак, Крикс, Еномай и Каст се споменават като водачи на най-голямото робско въстание в Римската република. В началото въстанието има значителен успех, но през 71 пр.н.е. робите се изправят срещу легионите на Марк Лициний Крас. Ганик, Каст и командваните от тях около 12 000 души (според Ливий 35 000[3]) са избити в битка близо до Региум в Южна Италия от силите на Крас.[4]
Плутарх казва, че това е „най-храбрата“ битка, която Крас води през тази кампания.[5] Плутарх вероятно има предвид ожесточената съпротива на келтските и германски бойци под командването на Ганик и Каст. От 12 000 убити само двама били със смъртоносни рани по гърба, което показва, че освен тях никой друг от робите не се е опитвал да избяга от бойното поле.[5] След битката легионите на Крас си възвръщат пленени от робите по-рано – пет римски орли и 26 щандарта.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Плутарх. Крас 11.2
- ↑ Strauss 2009, с. 213
- ↑ Ливий, Periochae, 97:1 Архив на оригинала от 2017-07-19 в Wayback Machine.
- ↑ Плутарх. Крас 11.3
- ↑ а б Strauss 2009, с. 165
- ↑ Фронтин, Стратегеми 2:5.34
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Плутарх, Живота на Крас
- Strauss, Barry. The Spartacus War. Simon and Schuster, 2009. ISBN 1-4165-3205-6.