Вирджиния Улф
Вирджиния Улф | |
Вирджиния Улф през 1927. | |
Родена | 25 януари 1882 г. |
---|---|
Починала | 28 март 1941 г. Луис, Англия |
Професия | Писател, публицист, критик |
Активен период | 1904 – 1941 |
Жанр | роман, есе |
Направление | Модернизъм |
Повлияна от
| |
Повлияла на
| |
Съпруг | Ленард Улф |
Подпис | |
Уебсайт | |
Вирджиния Улф в Общомедия |
Вирджиния Улф, родена като Аделайн Вирджиния Стивън (на английски: Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век.
Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо: Биография“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза". (A woman must have money and a room of her own if she is to write fiction.)
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Аделайн Вирджиния Стивън е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, считан за основател на Кръга Блумсбъри, и Джулия Принсъп Стивън (1846 – 1895). Майка ѝ е известна красавица, която била родена в Индия в семейството на д-р Джин и Мария Патъл Джаксън и по-късно се премества в Англия със своята майка, където работи като модел на художниците прерафаелити, като Едуард Бърн-Джоунс.[1] Бащата на Вирджиния, сър Лесли Стивън, е известен писател, критик и планинар.[2] Вирджиния израства в дома на 22 Хайд парк гейт, Кенсингтън, в средата на образовано и сплотено семейство с либерален дух. Майка ѝ е била женена преди това, но съпругът ѝ умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирджиния. Затова семейство Стивънс е съставено от деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия ѝ съпруг — Херберт Дъкуърт са три: Джордж (1868 – 1934), Стела (1869 – 1897) и Джералд (1870 – 1937). Лесли има дъщеря от първата си съпруга Мини Текери – Лаура, но тя страдала от психическо разстройство и живяла с тях до 1891 г., след което прекарва остатъка от живота си в клиника. Джулия и Лесли имат четири деца: Ванеса (1879 – 1961), Тоби (1880 – 1906), Вирджиния и Ейдриан (1883 – 1948).
Успехите на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и родствената му връзка с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) оказват влияние върху средата, в която Улф израства. Сред редовните посетители на къщата са Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния. Джулия Стивън има също добро положение в обществото – една от прабабите ѝ е била придворна дама на Мария Антоанета. Тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя отпечатък във викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната домашна библиотека, където Вирджиния и Ванеса учат като частни ученички класическа и английска литература за разлика от братята си, които получават публично образование.
Според Вирджиния най-ярките ѝ детски спомени обаче са свързани не с Лондон, а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството ѝ прекарва всяко лято до 1895 г. Семейството отсяда в къща, наречена Таланд Хаус, с изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годреви Лайтхаус (известен фар), играят голяма роля в творчеството ѝ в следващите години, особено в романа Към фара.
Вирджиния е едва на 13 години, когато майка ѝ внезапно умира през 1895 г.. Вирджиния страда много, а две години по-късно, когато умира и сестра ѝ Стела, започват нейните нервни кризи. Смъртта на баща ѝ през 1904 г. е причина за най-страшната ѝ от тях и Вирджиния дори прекарва известно време в клиника.
През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните ѝ контакти, творческите ѝ способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство – болест, оставила отпечатък върху работата ѝ, във връзките ѝ с хората, в живота ѝ и е най-вероятната основна причина за самоубийството ѝ. След смъртта на баща им през 1904 г. Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават жилището на Хайд парк гейт 22 и купуват къща на Гордън скуеър 46 в Блумсбъри. Домът на младите Стивън става център на прогресивната мисъл, където се обсъждат горещите проблеми на обществото. Ванеса и Вирджиния са много близки и дори си дават клетва никога да не се женят и да не се разделят.
Блумсбъри
[редактиране | редактиране на кода]По време на обучението си в Лондонския и Кеймбриджкия Кингс колидж, Улф се запознава с Литън Стрейчи, Клайв Бел, Саксън Сидни-Търнър, Дънкан Грант и Ленард Улф, като всички те заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като кръга „Блумсбъри“. Това е влиятелна група от литератори и хора на изкуството, които оспорват твърдо установените във викторианското общество понятия за благоприличие и се прочуват за първи път през 1910 г. с т.нар. „Дредноут измама“. При тази преднамерена подигравка с церемониалните обноски група дегизирани младежи се представят за делегация от Абисинското кралство и дори успяват да инспектират военен кораб, без да бъдат разобличени. Дори след приключването на авантюрата си те сами информират пресата и изпращат снимка в „Дейли Мирър“. Вирджиния е облечена като мъж и нейният собствен разказ за случката е открит много по-късно и публикуван през 2008 г.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Вирджиния Стивън се омъжва за писателя Ленард Улф през 1912, наричайки го по време на годежа на шега „беден евреин“. Двамата са съмишленици, имат невероятно силна връзка помежду си и си сътрудничат в професионално отношение, основавайки през 1917 издателството „Хогарт прес“ (на английски: Hogarth Press). Там се отпечатват повечето творби на Улф. През 1922 г. Вирджиния среща Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита). След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години. Улф описва Вита в „Орландо“, фантастичен биографичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века. Любопитното е, че въпросният главен герой е ту мъж, ту жена. Дори след като връзката им приключва, приятелството между Улф и Вита продължава до смъртта на писателката през 1941 г. Вирджиния остава близка и с брат си Ейдриън и сестра си Ванеса (Тоби умира от тиф на 26 години.)
Самоубийство
[редактиране | редактиране на кода]След завършването на последния си роман „Между действията“ (Between the Acts), Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.
На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено едва на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.
В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:
„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Вирджиния започва да пише през 1905 г., отначало като дописник за литературното приложение на вестник „Таймс“. Първият ѝ роман The Voyage Out е публикуван през 1915 г. Тя е винаги много самокритична към текстовете си и ги преработва многократно, докато ги одобри. Всичките ѝ романи са издадени от „Хогарт прес“, като в някои случаи тя участва дори в набора.
Вирджиния Улф е една от първите модерни писателки, показала света през женските очи. Тя доказва, че няма мъжки и женски интелект и бунтът ѝ срещу света на мъжете не е престанал да впечатлява и днес.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Романи
- В открито море / The Voyage Out (1915)
- Ден и нощ / Night and Day (1919)
- Стаята на Джейкъб / Jacob’s Room (1922)
- Мисис Далауей / Mrs. Dalloway (1925)
- Към фара / To the Lighthouse (1927)
- Орландо. Биография / Orlando: A Biography (1928)
- Вълните / The Waves (1931)
- Флаш / Flush: A Biography (1933)
- Годините / The Years (1937)
- Между действията / Between the Acts (1941)
- Есета
- Съвременният роман /Modern Fiction (1919)
- The Common Reader (1925)
- Собствена стая /A Room of One's Own (1929)
- On Being Ill (1930)
- The London Scene (1931)
- The Common Reader: Second Series (1932)
- Три гвинеи /Three Guineas (1938)
- Смъртта на еднодневката и други есета /The Death of the Moth and Other Essays (1942)
- The Moment and Other Essays (1947)
- The Captain's Death Bed And Other Essays (1950)
- Granite and Rainbow (1958)
- Books and Portraits (1978)
- Women And Writing (1979)
- Collected Essays (четири тома)
Книги на български
[редактиране | редактиране на кода]- Смъртта на еднодневката. Сборник разкази и есета, изд. Народна култура, 1983. Превод: Жени Божилова.
- Мисис Далауей, 1989. Превод: Мариана Неделчева.
- Орландо, Изд. „Български художник“, 1993. Превод: Васил Дудеков-Кършев. ISBN 954-406-040-5
- Орландо, Изд. „Издателски център В. Търново“, 1993. Превод: Мая Вачева. ISBN 954-559-005-X
- Собствена стая, изд. „Хемус“, 1999. Превод: Иглика Василева. ISBN 954-428-191-6
- Три гвинеи, изд. „Златорогъ“, 2001. Превод: Иглика Василева. ISBN 954-437-100-1
- Към фара, изд. „Колибри“, 2008. Превод: Иглика Василева. ISBN 978-954-529-549-2
- Вълните, изд. „Унискорп“, 2009. Превод: Иглика Василева. ISBN 978-954-330-204-8
- Госпожа Далауей, изд. „Колибри“, 2011. Превод: Мариана Неделчева. ISBN 978-954-529-892-9
- Литературни есета, изд. „Колибри“, 2015. Превод: Иглика Василева. ISBN 978-619-150-615-6
- Нощ и ден, изд. „Колибри“, 2016. Превод: Иглика Василева. ISBN 978-619-150-892-1
- Флъш, изд. „Кръг“, 2020, Превод: Иглика Василева,.ISBN 978-619-7596-28-1
Модерни изследвания и интерпретации
[редактиране | редактиране на кода]В последно време изследванията върху Улф са фокусирани върху феминистката и лесбийската тематика в нейното творчество, като например сборникът от критически есета „Вирджиния Улф: лесбийски четения“ (1997) (Virginia Woolf: Lesbian Readings), с редактори Ейлин Барет и Патриция Крамер.
През 2001 излиза книгата „Писмата на Вита Саквил-Уест и Вирджиния Улф“ (The Letters of Vita Sackville-West and Virginia Woolf) под редакцията на Луиз ДеСалво и Митчел Леаска, която е сборник от писма на Вита Саквил-Уест към Улф, заедно с някои бележки вътре.[3]
В киното
[редактиране | редактиране на кода]- Кой се страхува от Вирджиния Улф? (1966) – филм, базиран на театралната пиеса. Заглавието е алюзия и пародия на „Кой се страхува от големия лош вълк“?
- Вирджиния Улф е изобразена сред героите във филма Часовете по романа на Майкъл Кънингам, ролята играе Никол Кидман.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Джулия Принсеп Стивън в библиотеките на Смит Колидж, архив на оригинала от 20 август 2011, https://web.archive.org/web/20110820010858/http://libproxy.smith.edu/libraries/libs/rarebook/exhibitions/stephen/31a.htm, посетен на 9 септември 2009
- ↑ Alan Bell, ‘Stephen, Sir Leslie (1832–1904)’, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, Sept 2004; онлайн издание, май 2006
- ↑ The Letters of Vita Sackville-West and Virginia Woolf – book review, архив на оригинала от 28 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090228200505/http://mantex.co.uk/reviews/desalvo.htm, посетен на 30 август 2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Вирджиния Улф
- В Общомедия има медийни файлове относно Вирджиния Улф
- ((en)) Произведения на Вирджиния Улф в проекта Гутенберг
- Произведения на Вирджиния Улф в Моята библиотека
- Весела Кацарова, „Защо вече не се страхуваме от Вирджиния Улф“, в. „Литературен вестник“, бр. 35, 4-11 ноември 2015, с. 9-11
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Virginia Woolf в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|