Брускета
| Брускета | |
 | |
| Вид | предястие |
|---|---|
| Произход |  ИталияРегиони Умбрия, Тоскана, Кампания, Пулия, Калабрия, Марке, Абруцо, Лацио и Сицилия |
| Основни съставки | хляб, зехтин, чесън, сол |
| Брускета в Общомедия | |
Брускèта (на италиански: bruschetta, мн. ч. bruschette, брускети) е италианско селско ястие, породено от нуждата на фермерите за запазване на хляба. Към 21 век се счита за предястие в Италия.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]„Брускета“ е термин от италианските региони Лацио и Абруцо, който се радва на разпространение из цяла Италия и произлиза от италианското pane bruscato – „препечен хляб“.[1]
Италианското съществително име bruschetta (мн. ч. bruschette) идва от римския диалектен глагол bruscare, еквивалент на италианската дума abbrustolire, която означава „препичам“ или „пека на въглища“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Брускетата възниква в Италия през 15 век. Въпреки това ястието може да бъде проследено до Древен Рим, когато производителите на маслини донасяли маслините си в местната преса за маслини и опитвали прясно пресованото си масло с помощта на филийка хляб.[3]
Рецепта
[редактиране | редактиране на кода]Състои се от филия стар хляб или хляб, препечен на скара или във фурната, върху който се натрива на топло скилидка чесън, която се разтопява отгоре му от топлината. След това филията се подправя със зехтин и сол, и също с черен пипер. Зехтинът трябва да е възможно най-вкусен. Освен това могат да се добавят нарязани домати и див копър.[1]
Регионални варианти
[редактиране | редактиране на кода]Калабрия
[редактиране | редактиране на кода]В Калабрия брускетата се нарича fedda ruscia (препечена филия) и се подправя с домати, олио, сол, черен пипер и риган.
Кампания
[редактиране | редактиране на кода]Брускетата, родена като закуска за полски работници, е широко разпространена в регион Кампания, където е овкусена с пресни домати, олио, чесън и понякога риган. След като стават предястие, брускетите от Кампания днес могат да включват аншоа, маслини, сирена (като скаморца и моцарела) и дори кремове или пастети от чушки, гъби, тиквички, патладжани на кубчета, салами.
Пиемонт
[редактиране | редактиране на кода]В Пиемонт има вид брускета, наречен на пиемонтски Sòma d'aj („товар от чесън“). Тя се състои от филийка препечен хляб, върху която се натрива скилидка чесън.[4] Това е рецепта от Монферат, Ланге, Салуцо и Пинероло, традиционна за реколтата, особено по време на обяда на жътварите, и обикновено се придружава от чепки грозде (долчето или москато).
Пулия
[редактиране | редактиране на кода]В Пулия са традиционни хлебните изделия на фурна (като известният хляб Алтамура, но също и бисквитите и фризелите). Брускета – традиционна храна на фермерите се приготвя чрез нагряване на филийките хляб върху жаравата на камините на къщата и подправянето им със зехтин и домати собствено производство. С превръщането на брускетата в предястие се раждат много варианти. Известна е и Fedda rossa, широко разпространена в град Матера, а предвид близостта на града до Пулия много от неговите ястия (включително брускети) са включени в готварската книга на региона.
Тоскана
[редактиране | редактиране на кода]
В Тоскана брускетата е известна като fettunta или fett'unta, особено в районите близо до Флоренция. Тя няма други съставки освен застоял или прясно препечен „глупав“ тоскански хляб, чесън, олио, сол и черен пипер.[5] На други места се нарича panunta или panunto и може да бъде придружена, както е в съседна Умбрия, от лъжица боб ал фиаско.[1] Някои редки варианти включват използването на шунка и наденица (салсича). Ако е приготвен от брашна с добро качество, престоялият тоскански хляб се съхранява дълго време и лесно се препича, като отвътре става мек, а на коричката е хрупкав.
Брускетата се среща и в Марема (обширен географски район между Тоскана и Лацио). Това навремето е било свързано с въглищарите, които са разнасяли дървени въглища (наричани brusca или brusta) къща по къща и с които са се палели камините. „Глупавият“ домашен хляб се е препичал върху жаравата на камината.
Абруцо
[редактиране | редактиране на кода]В регион Абруцо се сервира вариант на брускети, приготвени със салам, наречен вентричина (ventricina). Суровите продукти от свинско месо и подправките, поставени в мехур на прасе, отлежават и пастата се намазва върху отделни филийки хляб, които понякога се пекат на скара.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Marco Guarnaschelli Gotti, Grande enciclopedia illustrata della gastronomia, a cura di Università degli Studi di Scienze Gastronomiche, Milano, Mondadori, 2007 [1990], p. 175, ISBN 978-88-04-56749-3
- ↑ Ayto, John (2003). An A to Z of Food and Drink. Oxford: Oxford University Press. p. 44.
- ↑ Sankalan Baidya. 11 Interesting Facts About Bruschetta // Архивиран от оригинала на 13 март 2018.
- ↑ Soma d'aj: ben più di una merenda // Посетен на 12 юни 2014.
- ↑ Ricette della cucina toscana. Firenze, Giunti, 2017, [2013]. ISBN 978-88-440-4944-7.
- ↑ Bruschetta // Архивиран от оригинала на 27 февр. 2002.
- ((it)) Marta Fischer, Il grande libro delle bruschette, Colognola ai Colli, Demetra, 1999 [1996]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Рецепти за брускети на уеб страница Giallozafferano.it
- Рецепти за брускети на уеб страница Gotvach.bg
- Рецепти за брускети на уеб страница 1001recepti.com
- Рецепти за брускети от Веселия Готвач
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bruschetta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
