Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“
Dresden-Klasse
Бронепалубния крайцер „Дрезден“ в Ню Йорк, САЩ
Флаг Германия
Клас и типбронепалубни крайцери от типа „Дрезден“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Колберг“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“
ПроизводителBlohm & Voss в Хамбург;
Kaiserliche Werft в Данциг, Германска империя
Планирани2
Построени2
В строеж1906 г. – 1909 г.
В строй1908 г. – 1915 г.
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3664 t (нормална);
4268 t (пълна)
Дължина118,3 m
Дължина по водолинията
117,9 m
Ширина13,4 m
Газене5,5 m
Бронящитове оръдия: 50 mm;
на палубата: 20 – 30 mm
(по скосовете 50 mm);
гласис: 80 mm;
на бойната рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини Parsons
(„Емден“: 2 парни машини с тройно разширение);
12 водотръбни котли „военноморски“ тип
Мощност15 000 к.с. (11,2 МВт);
„Емден“: 13 500 к.с. (10,1 МВт)
Движител4 винта ∅ 1,95 m
(2 гребни винта ∅ 4,3 m на „Емден“)
Скорост24 възела
(44 km/h)
Далечина на
плаване		3600 морски мили на ход 14 възела;
Запас гориво: 860 t въглища
(„Емден“: 3760 морски мили на ход 12 възела;
Запас гориво: 790 t въглища)
Екипаж361 души
(18 офицера, 343 матроса)
Кръстени в чест наНемски градове
Въоръжение
Артилерия10×1 105-mm;
8×1 52-mm
Торпедно
въоръжение		2×1 450-mm ТА[~ 1]
Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“ в Общомедия

Дрезден (на немски: Dresden) са серия бронепалубни крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват и двата кораба от серията. Те са развитие на крайцерите от типа „Кьонигсберг“. Всичко от проекта са построени 2 единици: „SMS Dresden“[~ 3] и „SMS Emden“. Техен усъвършенстван вариант са крайцерите от типа „Колберг“.

Проектиране и особености на конструкцията

[редактиране | редактиране на кода]
Информация за корабите на проекта в справочника Jane’s Fighting Ships за 1914 г., схема на артилерията и бронирането.

Крайцерите от типа „Дрезден“ са проектирани 1905 – 1906 г. и са една от модификациите на крайцерите тип „Бремен“ за отработване на оптималната силова установка. На „Дрезден“ са поставени 2 парни турбини на „Парсънс“, задвижващи 4 гребни вала. На „Емден“ са използвани 2 парни машини тройно разширение, задвижващи 2 гребни вала[1]. На крайцерите от типа „Дрезден“ има дванадесет тънкотръбни котли военноморски тип, димът на които се отвежда от три комина. За пореден път е прекомпонована котелната установка, която вече е разделена на четири котелни отделения. Компактното разполагане на котлите позволява те да бъдат преместени по-близо до мидъла, в резултат на което крайцерите получават красив и хармоничен силует[2].Далечината на плаване на „Дрезден“ е 3600 морски мили на 14 възела скорост, а „Емден“ има далечина на плаване 3760 морски мили на 12 възела[3].

При нормална водоизместимост метацентричната височина e 0,59 m[3].

Въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от десет 105-mm скорострелни оръдия система SK L/40[~ 4] на единични лафети. Две оръдия са едно до друго на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият им боекомплект са 1500 изстрела, по 150 на оръдие[3]. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Корабите носят и осем 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 4000 изстрела. Крайцерите имат и два 450 mm траверсни подводни торпедни апарата с общ боезапас от пет торпеда[3].

Брониране

[редактиране | редактиране на кода]

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата е с дебелина 20 – 30 mm, а скосовете към борда – 50 mm. Гласис – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20-mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[3].

Силова установка

[редактиране | редактиране на кода]

На крайцерите от типа „Дрезден“ са поставени 12 тънкотръбни двуогнищни котела военноморски тип (всички котли са на въглищно отопление), изработващи пара с работно налягане 16 атм. и повърхност на нагряване от 3160 – 3438 м²[3].

На „Емден“ силовата установка се състои от две парни машини с тройно разширение и номинална мощност от 13 500 к.с. Това трябва да му осигури проектна максимална скорост от 23,5 възела (43,5 км/ч). „Дрезден“ е снабден с комплект парни турбини Парсънс, разчетени за 15000 к.с. и максимална скорост 24 възела (44,4 км/ч). На изпитанията корабите превишават проектната скорост. „Дрезден“ развива 25,2 възела при мощност 18880 к.с. при 594 об/мин. „Емден“ развива 24 възела при мощност 16350 к.с. Запасът гориво на „Дрездене“ съставлява до 860 тона въглища, далечината на плаване съставлява 3600 морски мил на ход 14 възела (26 км/ч) при 144 оборота в минута. Запасът гориво на „Емден“ съставлява до 790 тона въглища, далечината на плаване е 3760 морски мили на ход 12 възела (22 км/ч)[3]. На „Дрезден“ и „Емден“ има по три генератора, които произвеждат електроенергия с обща мощност 135 киловата при напрежение 110 волта[3].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

И двата кораба към началото на Първата световна война се намират в чужбина и от първите дни на конфликта започват действия по морските комуникации на противника.

„Дрезден“

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дрезден (бронепалубен крайцер, 1907)

Към началото на войната кораба се намира в Източна Индия. В Порт о Пренс при срещата с крайцера „Карлсруе“ се разменят командирите: бившият командир на „Дрезден“, капитан цур зее (капитан 1-ви ранг) Ерих Кьолер, преминава на „Карлсруе“, а на негово място пристига фрегатенкапитан (капитан 2-ри ранг) Фриц Людек.

След размяната на командира крайцерът получава заповед в случай на започване на военни действия да води крайцерска вой­на. Крайцерът поема към присъединяване с Източно-Азиатската крайцерска ескадра на адмирал Максимилиан фон Шпее, като по пътя прихваща три кораба (8900 брт). След съединяването с ескадрата взема участие в сражението при Коронел, а след това и в сражението при Фолкландските острови. „Дрезден“ е единственият оцелял в това сражение германски кораб. На 14 март 1915 г. е засечен до остров Мас а Тиера от британските крайцери „Кент“ и „Глазгоу“. След взривяване на потопяващите заряди корабът потъва, загиват 7 души. По-голямата част от екипажа е интернирана[4].

„Емден“

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Емден (бронепалубен крайцер, 1908)

Крайцерът става един от най-известните рейдери на Първата световна война, като благодарение на опита и хитростта на своя командир, фрегатенкапитан Карл фон Мюлер, потопява или пленява 16 транс­портни съда (70 825 брт), обстрелва и унищожава нефтохранилището на град Мадрас, дълго време остава неуловим, изплъзвайки се от преследването на 23 кораб­а. На 28 октомври 1914 г. на рейда на Пенанг „Емден“ потопява руския крайцер „Жемчуг“ и френския миноносец „Муске“.

На 9 ноември 1914 г. по време на опит да завладее телеграфната станция на Кокосовите острови е настиг­нат от австралийския лек крайцер „Сидни“. След ожесточен бой германският кораб се изхвърля на рифовете. По време на боя загиват 133 души[4].

Списък на корабите от типа[1]

[редактиране | редактиране на кода]
Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота 		Дата на извеждане
от състава на флота/гибел 		Съдба
SMS Dresden Blohm & Voss, Хамбург 1907 г. 5 октомври 1907 г. 14 ноември 1908 г. 14 март 1915 г. Взривен от екипажа до острова Мас а Тиера в бой с британските крайцери „Кент“ и „Глазгоу“[5]
SMS Emden Kaiserliche Werft, Данциг 1906 г. 26 май 1908 г. 10 юли 1909 г. 9 ноември 1914 г. Загива при Кокосовите острови в бой с австралийския лек крайцер „Сидни“

Оценка на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
ТТХ на крайцери
Характеристики „Нюрнберг“[6]
 Германия 		„Адмирал Шпаун“[7]
Австро-Унгария 		„Бодицея“[8]
 Великобритания 		„Дрезден“[3]
 Германия 		„Честър“
 САЩ
Година на залагане 1906 1908 1907 1907 1905
Година на влизане в строй 1908 1910 1909 1908 1908
Размери, m (Д×Ш×Г) 116,8 ×13,3 ×5,24 130,6×12,8×5,3 123,4×12,5×4,3 118×13,4×5,3 129×14,3×5,1
Водоизместимост, t[~ 5] 3469 3500 3353 3664 3810
Въоръжение 10 – 105-mm, 10 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm 7 – 100-mm, 1 – 47-mm 6 – 102-mm, 4 – 47-mm, ТА 2×1 – 450-mm 10 – 105-mm, 8 – 52-mm, ТА 2×1 – 450-mm 2 – 127-mm, 6 – 76,2-mm, ТА 2×1 – 533-mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 30, скосове – 45 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 20, пояс – 60, рубка – 50 Палуба – 25, рубка – 102 Палуба – 20 – 30, скосове – 50, щитове ГК – 50, рубка – 100 Палуба – 25, пояс – 51
Силова установка, к.с. ПМ, 13 200 (12 000)[9] ПТ, 25 130 ПТ, 18 000 ПТ, 15 000 ПТ, 16 000
Далечина на плаване, морски мили 4120 на 12 възела 4200 на 10 възела 3490 на 10 възела 3500 на 14 възела
Проектна скорост, възела 23 25 24 24
Максимална скорост, възела 23,4 27,07 25,2 26,52

Интересни факти

[редактиране | редактиране на кода]

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  3. ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  4. ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
  5. ↑ За британските и американски кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, числото е превърнато в метрични тонове

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  2. ↑ Крейсера 2015, с. 198.
  3. ↑ а б в г д е ж з и Gröner_1_1982 133, с. 2.
  4. ↑ а б в С. Б. Трубицын Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг.
  5. ↑ С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг.
  6. ↑ Gröner_1_1982 131 – 133, с. 2.
  7. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 336, с. 2.
  8. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 50, с. 2.
  9. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 157, с. 2.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985, 439 с. ISBN 0851772455.
  • Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.). Издательство альманаха „Корабли и сражения“, 1997, 98 с.
  • Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996. Моделист-Конструктор.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006. ((de))
  • Erwin Strohbusch. Leichter Kreuzer aus den Jahren 1908 bis 1918: II. Die Flottenkreuzer. Marine Rundschau International. 1981. S. 93 – 98. (на немски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Дрезден““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

с курсив са показани недостроените
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бронепалубни_крайцери_тип_„Дрезден“&oldid=12320420“.