Направо към съдържанието

Бил Наи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бил Наи
Бил Наи през 2014 г.
Бил Наи през 2014 г.
Роден
Активност1976 –
ПартньориДиана Куик (1980 – 2008)
ДецаМери Наи (р. 1984)
Награди Златен глобусНай-добър актьор в минисериал или телевизионен филм:
2007 „Дъщерята на Гидиън
Награди на БАФТАНай-добър актьор в поддържаща роля:
2004 „Наистина любов
Най-добър телевизионен актьор:
2004 „Правилата на играта
Уебсайт
Бил Наи в Общомедия

Уилям Франсис Наи (на английски: William Francis „Bill“ Nighy; /naɪ/), по-известен като Бил Наи, е английски театрален и филмов актьор, носител на „Златен глобус“, две награди „Сателит“, две награди на БАФТА и една награда „Ани“, номиниран е за „Лорънс Оливие“ и три награди „Сатурн“.[1][2] Известни филми с негово участие са „Наистина любов“, „Подземен свят“, „Дъщерята на Гидиън“, „Вечният градинар“, „Подземен свят: Еволюция“, „Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца“, „Карибски пирати: На края на света“, „Хари Потър и Даровете на Смъртта“, сериалът „Правилата на играта“ и други.

Бил Наи е роден на 12 декември 1949 г. в Кейтърхам, Съри, Англия.[3] Майка му Катрин Джозефин е от шотландски произход и работи като медицинска сестра в психиатрична клиника,[3][4][5] а баща му Алфред е англичанин и работи като автомеханик.[3][4] Бил има и по-големи брат и сестра, Мартин и Ана.[6] Той е отгледан в католическата вяра и често служи при олтара по време на католическите меси.[6]

Бил Наи учи в католическото училище „Джон Фишър“ в квартал Пюрли, Южен Лондон.[7] След като завършва училище постъпва на работа като куриер във вестник „The Croydon Advertiser“.[8] Като юноша Бил има желание да пътува по света. Той се отправя на пътешествие към Персийския залив, но успява да стигне само до Южна Франция, след което е върнат при семейството си от британския консул.[9] Не след дълго Бил отново се връща във Франция, този път в столицата Париж, с намерение „да напише велик роман“, като неговите идоли Хемингуей и Джеймс Джойс. Завръща се във Великобритания само четири месеца по-късно без да е осъществил мечтата си[9] и се записва в драматичното училище „Гилдфорд“, където учи в продължение на две години.[3]

Бил Наи има двадесет и седемгодишна връзка с актрисата Диана Куик, с която има една дъщеря – актрисата Мери Наи.[10] Двойката се разделя през 2008 г.[11] Бил Наи е известен със своите поръчкови костюми, той е посочен като една от „50-те най-добре облечени знаменитости над петдесет години“ от в-к Гардиан през 2013 г.[12]

Бил Наи през 2007 г.

До средата на 70-те години на ХХ век редовно участва в представления в театър „Евриман“ в Ливърпул, също така пътува с трупата „Van Load“ с която изнасят представления по пъбове, паркинги и затвори.[3] По-късно се премества в Кралския национален театър в Лондон, също така пробива и във филмовата индустрия с малки роли във филми като „Малкият лорд Фаунтлерой“ (1980) и „Окото на иглата“ (1981).[3]

Частична филмография

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Previous Winners: Olivier Winners 2001 // olivierawards.com. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  2. Bill Nighy Awards // IMDb. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  3. а б в г д е Bill Nighy Biography // Starpulse. Архивиран от оригинала на 2014-11-03. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  4. а б Family Detective // Telegraph.co.uk. 11 ноември 2006. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  5. Bill Nighy: five things I know about style // в-к Гардиан. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  6. а б Bill Nighy – Biography // talktalk.co.uk. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  7. Old Boys | The John Fisher School // johnfisherschool.org. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  8. Blackhall, Sue. „Bill Nighy The Unauthorised Biography“. John Blake Publishing, 1 февруари 2010. ISBN 1-84454-867-8. (на английски)
  9. а б Bill Nighy latest news and Profile // сп. „Хелоу“. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  10. Bill Nighy: 'At my age, you're supposed... // Telegraph.co.uk. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  11. Nighy splits with partner of 27 years // в-к Дейли Мейл. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
  12. The 50 best-dressed over-50s // в-к Гардиън. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)