Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина
| Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина Ἅννα Κομνηνή Δούκαινα Παλαιολογίνα Ἀσανίνα | |
 Мануил Раул Асен и Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина. Миниатюра от Типика на Теодора Палеологина Синадина. | |
| Родена |
неизв.
|
|---|---|
| Починала | неизв.
|
| Семейство | |
| Баща | Теодор Синадин |
| Майка | Евдокия Дукина Комнина Палеологина Синадина |
| Братя/сестри | Теодора Комнина Дукина Раулина Палеологина |
| Съпруг | Мануил Комнин Раул Асен[1] |
| Деца | Андроник Асен Палеолог |
Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина, известна и като Анна Синадина, е византийска аристократка от XIV век – дъщеря на протостратора Теодор Синадин.[2]
Анна е представителка на една от най-знатните константинополски фамилии – тази на Синадините: дъщеря е на византийския протостратор Теодор Синадин и съпругата му Евдокия Палеологина.[2] Годината на раждането ѝ е неизвестна, но към края на 1321 година вече била на подходяща за задомяване възраст, тъй като през декември същата година се омъжила в Адрианопол за Мануил Комнин Раул Асен – внук на българския цар Иван Асен III.[3] Заедно със съпруга си Анна е изобразена върху една миниатюра в типика на константинополския манастир Света Богородица Сигурна надежда, основан от баба ѝ Теодора Синадина.[4] Типикът съдържа няколко миниатюрни портрета на членове на семейството на Теодора Синадина.
Анна Синадина и Мануил Раул Асен имат един син – Андроник Асен, който по-късно станал паниперсеваст и севастократор.[5]
Информацията за по-нататъшната съдба на Анна е изключително оскъдна. Начинът, по който е изобразена и спомената в типика на Теодора Синадина, датиращ към 1330 г., подсказва, че по това време Анна все още е била жива. Няма обаче никакви сведения за съдбата ѝ между 1335 и 1341 г., когато съпругът ѝ се намирал в затвора, а синът ѝ Андроник бил отглеждан от Йоан Кантакузин и съпругата му Ирина Асенина, която била сестра на Мануил Асен. Към 1342 г Анна се споменава анонимно в историята на Йоан Кантакузин, но по начин, който не позволява да се определи дали по това време тя е била жива.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 1524 ᾿Ασανίνα, ῎Αννα Κοµνηνὴ ∆ούκαινα Παλαιολογίνα (Asanina, Anna Komnene Dukaina Palaiologina) // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
- ↑ а б Божилов 1994, с. 306, №16; Polemis 1968, с. 182, no. 200.
- ↑ Божилов 1994, с. 306, №16; Polemis 1968, с. 182, no. 200; PLP 2001, с. 360, 1524 Asanina, Anna Komnene Dukaina Palaiologina.
- ↑ Божилов 1994, с. 306.
- ↑ Божилов 1994, с. 307.
- ↑ Божилов 1994, с. 307, бележки no. 5 и 7.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460): Генеалогия и просопография (Второ фототипно издание). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-264-6, COBISS.BG-ID: 1027807460, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up