Аникси
| Аникси Άνοιξη | |
  Аникси  Аникси  Аникси | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Надм. височина | 550 m |
| Население | 96 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Аникси, също Греуса, Греус (на гръцки: Άνοιξη, до 1927 година: Γκρέση, Греси,[1] от 1927 до 1963 година: Γριά, Грия[2]) е село в Република Гърция, в дем Дескати, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 550 m надморска височина[3] близо до географската граница на Македония с Тесалия. Намира се на главния път Гревена – Трикала, на около 30 километра югоизточно от град Гревена. На юг граничи с тесалийското село Агиофило.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Греуса е погранично село в южния край на Гребенската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е построена в 1877 година при митрополит Кирил II Гревенски.[4]
След присъединяването през 1881 година на Тесалия към Кралство Гърция новата османо-гръцка граница минава на няколко километра южно от селото. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Греуса живеят 100 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Греози (Гравес) е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 13 къщи.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Греуса влиза в състава на Кралство Гърция.
В 20-те години в селото са настанени 34 семейства или 105 души гърци бежанци.[3] През 1927 година името на селището е сменено на Грия, а през 1961 година – на Аникси[3] (в превод – „пролет“).
Населението произвежда жито, тютюн и картофи и се занимава частично и със скотовъдство.[3]
Църквата „Свети Димитър“ е паметник на културата.[7][8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 17[3] | 11[3] | 145[3] | 204[3] | 199[3] | 233[3] | 168[3] | 194[3] | 167[3] | 151 | 93 | 96 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 113. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 284. Посетен на 25 август 2014. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 206.
- ↑ ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 11 юни 2018.
| ||||||||||||||||||||||||||||||
