Направо към съдържанието

Лютиброд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 70: Ред 70:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.probudabg.com Сдружение „Историческа пробуда“]
* [http://www.probudabg.com Сдружение „Историческа пробуда“]
* [http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%22%D0%A1%D0%B2.%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%22 Реставрирана средновековна църква Св. Георги]
* [http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%22%D0%A1%D0%B2.%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%22 Реставрирана средновековна църква Св. Георги] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304230844/http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%22%D0%A1%D0%B2.%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%22 |date=2016-03-04 }}
* [http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm Радио и телевизия в Лютиброд]
* [http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm Радио и телевизия в Лютиброд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507113848/http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm |date=2006-05-07 }}
* [http://www.nasamnatam.com/patepis/s_Liutibrod-341.html Пътепис за Лютиброд]
* [http://www.nasamnatam.com/patepis/s_Liutibrod-341.html Пътепис за Лютиброд]
* [http://medchurches.livejournal.com/6964.html#cutid1 Средновековна църква в Лютиброд]
* [http://medchurches.livejournal.com/6964.html#cutid1 Средновековна църква в Лютиброд]

Версия от 17:36, 1 март 2021

Лютиброд
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
България
43.1068° с. ш. 23.6267° и. д.
Лютиброд
Област Враца
43.1068° с. ш. 23.6267° и. д.
Лютиброд
Общи данни
Население279 души[1] (15 март 2024 г.)
11 души/km²
Землище25,458 km²
Надм. височина215 m
Пощ. код3159
Тел. код091201
МПС кодВР
ЕКАТТЕ44745
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Мездра
Иван Цанов
(независим политик; 2019)
Лютиброд в Общомедия


Лю̀тиброд е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.

География

Село Лютиброд се намира в района на Врачанската планина, в края на Искърския пролом, на десния и левия бряг на река Искър.

История

Комин с кръст от желязо на старата къща на Трифон Милов в Лютиброд. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.
Оброчище на мегданчето в Лютиброд, скицирано през юни 1916 г. от Иван Енчев – Видю, който пише „Върху постамент от варовит туф, забит в земята, е сложен с широкото надолу мраморен, във византийски стил капител. Върху едната страна на капитела са изваяни гръцки орнаменти - меандри, и между тях кръст. На тази група от камъни, напомняща олтарен престол, е облегнат висок кръст, издялан грубо с брадва от дъбово дърво, кован с гвоздеи, който по всяка вероятност е бил по-рано забит в земята. Това се вижда от дебелия полуизгнил край на долното му крило. Мегданчето, гдето е направено оброчището, се намира сред селото на най-високото място, на един от баирите, върху който е заселено. Недалеч от оброчището стърчи камбанария, построена от дъбови греди. В с. Лютиброд църква няма; черкуват се из околните села, отгдето на известни празници дохождат свещеници и служат на оброчището. Тук селяните се сбират да се молят за дъжд, колят курбан и пр.“

В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Балба.[2] В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две късноантични, частично запазена църква от Х-XI век и още две от късното средновековие.[3]

Едната късноантична църква е еднокорабна сграда от IV век с дължина 11,4 метра, чиито останки са унищожени при строителни работи през 70-те години. Другата е трикорабна, разположена на 10 метра северно от първата постройка и функционира през V-VII век. Тя е строена върху по ранен езически храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.[2]

През 1915 година полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[4] В документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век с. Коритен изчезва.[3]

До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.

Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[5]


Обществени институции

Сградата на кметството и пощенската станция. Отдясно е здравният пункт.
Народно читалище „Колката“

Културни и природни забележителности

Паметна плоча с цитат от Ф.Каниц „А тук природата е най-романтична!“

Средновековна църква „Свети Георги“ Средновековната църква край село Люти брод се отнася към периода ХП-ХI\/в. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в бр. 69 на ДВ е обявена за народна старина, а през 1965 г. в бр.90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14.12.1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 м.), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се че гробовете са на ктитори близки до феодалния владетел на Средновековната крепост Коритен град от която е част и тази каменна църква.

Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика(IV)в. Коритенград Антична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0.57 км северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образования. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмният наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 м. Стената се проследява на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV в. Източната и западната стена на крепостта са самите Ритли. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 метра. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античния и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 40 дка.

Редовни събития

Литература

  • „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

Източници

  1. www.grao.bg
  2. а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 134-135.
  3. а б Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
  4. Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
  5. „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

Външни препратки