Лютиброд: Разлика между версии
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 72: | Ред 72: | ||
* [http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%22%D0%A1%D0%B2.%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%22 Реставрирана средновековна църква Св. Георги] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304230844/http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%22%D0%A1%D0%B2.%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%22 |date=2016-03-04 }} |
* [http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%22%D0%A1%D0%B2.%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%22 Реставрирана средновековна църква Св. Георги] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304230844/http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%22%D0%A1%D0%B2.%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%22 |date=2016-03-04 }} |
||
* [http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm Радио и телевизия в Лютиброд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507113848/http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm |date=2006-05-07 }} |
* [http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm Радио и телевизия в Лютиброд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507113848/http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm |date=2006-05-07 }} |
||
* [http://www.nasamnatam.com/patepis/s_Liutibrod-341.html Пътепис за Лютиброд] |
* [http://www.nasamnatam.com/patepis/s_Liutibrod-341.html Пътепис за Лютиброд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110830174837/http://www.nasamnatam.com/patepis/s_Liutibrod-341.html |date=2011-08-30 }} |
||
* [http://medchurches.livejournal.com/6964.html#cutid1 Средновековна църква в Лютиброд] |
* [http://medchurches.livejournal.com/6964.html#cutid1 Средновековна църква в Лютиброд] |
||
Версия от 19:15, 16 март 2021
Лютиброд | |
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 279 души[1] (15 март 2024 г.) 11 души/km² |
Землище | 25,458 km² |
Надм. височина | 215 m |
Пощ. код | 3159 |
Тел. код | 091201 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 44745 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019) |
Лютиброд в Общомедия |
Лю̀тиброд е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.
География
Село Лютиброд се намира в района на Врачанската планина, в края на Искърския пролом, на десния и левия бряг на река Искър.
История
В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Балба.[2] В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две късноантични, частично запазена църква от Х-XI век и още две от късното средновековие.[3]
Едната късноантична църква е еднокорабна сграда от IV век с дължина 11,4 метра, чиито останки са унищожени при строителни работи през 70-те години. Другата е трикорабна, разположена на 10 метра северно от първата постройка и функционира през V-VII век. Тя е строена върху по ранен езически храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.[2]
През 1915 година полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[4] В документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век с. Коритен изчезва.[3]
До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.
Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[5]
Обществени институции
- Кметство, пощенска станция, здравен пункт (в една сграда)
- Читалище „Никола Марков – Колката“, създадено на 6 ноември 1925 година, под името „Пробуда“
- Сдружение „Историческа пробуда“
Културни и природни забележителности
- На левия бряг на Искър при Лютиброд се намира скалният феномен Ритлите.
- В близост се намира местността Черепиш и известният старинен Черепишки манастир.
- Недалеч от селото се намира и историческият Рашов дол, където е лобното място на десет Ботеви четници с водач Георги Апостолов.
- В близост до Ритлите се намира Праисторическо, антично и средновековно селище Коритенград
Средновековна църква „Свети Георги“ Средновековната църква край село Люти брод се отнася към периода ХП-ХI\/в. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в бр. 69 на ДВ е обявена за народна старина, а през 1965 г. в бр.90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14.12.1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 м.), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се че гробовете са на ктитори близки до феодалния владетел на Средновековната крепост Коритен град от която е част и тази каменна църква.
Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика(IV)в. Коритенград Антична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0.57 км северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образования. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмният наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 м. Стената се проследява на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV в. Източната и западната стена на крепостта са самите Ритли. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 метра. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античния и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 40 дка.
Редовни събития
Литература
- „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 134-135.
- ↑ а б Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
- ↑ Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
- ↑ „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
Външни препратки
- Сдружение „Историческа пробуда“
- Реставрирана средновековна църква Св. Георги Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Лютиброд Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
- Пътепис за Лютиброд Архив на оригинала от 2011-08-30 в Wayback Machine.
- Средновековна църква в Лютиброд
|