Направо към съдържанието

Александър Розенбаум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Розенбаум
руски бард
Роден

ПартияЕдинна Русия
НаградиНароден артист на Русия
заслужил артист на Руската Федерация
За заслуги към Отечеството II степен
полковник
Актьорска кариера
Активностот 1968 г.

Уебсайтrozenbaum.ru
Александър Розенбаум в Общомедия

Александър Яковлевич Розенбаум (роден на 13 септември 1951 г. в Ленинград) е руски артист и певец. Розенбаум е удостоен със званието „Народен артист на Русия“.[1]

Родителите на Александър Розенбаум завършват медицинския университет през 1952 г. Семейството се премества в източен Казахстан в малък град, наречен Сиряновск, където бащата бързо се издига до главен лекар. Там е роден и братът Владимир Розенбаум. На петгодишна възраст Александър посещава музикално училище и се научава да свири на цигулка. Семейство Розенбаум по-късно се премества обратно в Ленинград.

Съседът на бабата на Александър, Михаил Александрович Минин, научава Александър на първите акорди. На шестнадесетгодишна възраст Александър започва да пише първите си стихове на тема училище и дом и разсмива съучениците си с хумора си. Тогава той чува и пее песни на самия Владимир Висоцки и Булат Окуджава, както и забранени песни на Александър Галич.

През 1968 г. Александър се записва в медицинското училище, където пее свои стихове пред състудентите си. Още през първия семестър Александър изнеся концерти в местния културен център и получава награда за това.

Астигматизмът и късогледството му не позволяват на Александър да се присъедини към армията – вместо това той е преместен в следоперативното отделение за най-тежко ранените.

Първият брак на Александър продължава само девет месеца. Година след развода той се жени за Елена Савшинская, студентка в същото медицинско училище, където учи Александър. След известно време семейство Розенбаум има дете, дъщеря на име Анна. През 1974 г. полага с отличие държавния изпит. Специалностите му са анестезия и реанимация. От този момент нататък пет години работи като лекар по спешна медицина. През това време посещава вечерно училище по джаз, което също завършва.

Самият Александър споделя, че докато пеенето е било само хоби, лекарят в него се е справял добре. Но когато пеенето сякаш се превръща във втора професия, трябва да направи избор.[1]

Седнах на два стола. Не само беше неудобно, но и не беше честно. Или съм лекар, или певец.

Началото на соловата му кариера може да бъде датирано от 14 октомври 1983 г. Тогава той пее пред публика в Дома на културата на МВР.

Кариера на сцената

[редактиране | редактиране на кода]

През своите двадесет и три години на сцена Розенбаум написва над 480 песни и стихотворения и записва близо 100 албума, някои с повече от 15 песни на албум. Песен, която е в албум, може да намери място в нов албум няколко години по-късно. Някои песни обаче получават различни музикални интерпретации. Поради това едни и същи песни съществуват в до осем различни версии.

На сцената той свири предимно соло на дванадесетструнна китара в отворен G акорд или на пиано.

Александър Розенбаум е много почитан в Русия и като един от малкото представители на руския шансон е редовен гост на големите новогодишни предавания по телевизията, които иначе са запазени почти изключително за поп изпълнители. Освен това е един от малкото, които не изпълняват на плейбек, а почти винаги пеят на живо.

По време на кариерата си Александър Розенбаум свири по целия свят, най-вече в бившия Съветски съюз (включително Украйна, Беларус, Казахстан), Германия и Съединените щати.

От осемдесетте години на XX век много от песните на Александър Розенбаум се пеят като народни песни в бившия Съветски съюз, често от любители певци в лични кръгове на приятели или семейство. Някои от творбите му са придобили култов статус. Но редица други интерпретатори на руския шансон и естрада също имат голям успех със своите версии на песните на Александър Розенбаум. Добре известен пример е Михаил Шуфутински, който посвещава цели албуми на Розенбаум.

Неговите албуми, песни и стихотворения се основават предимно на съответния етап от живота му. Последният албум I see light (Я вижу свет) е записан след смъртта на брат му, който лежи два месеца в реанимация и почива през юли 2005 г. Много от песните му са за него. Тъй като смъртта на брат му му се отразява много тежко, в новия албум „Виждам светлина“ има и прощална песен, озаглавена „Прости ми“.

Избрана дискография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гоп-стоп (1993)
  • Ностальгия (1994)
  • Розовый жемчуг (август – ноември 1995)
  • На плантациях любви (март – май 1996)
  • Концерт в день рождения (септември 1996)
  • Возвращение на Арго (февруари 1997)
  • Июльская жара (ноември 1997)
  • Лучшие песни (1982 – 1997)
  • Транссибирская магистраль (1999)
  • Настоящий солдат (април 2001)
  • Старая гитара (2001)
  • Странная жизнь (2003)
  • Я вижу свет (2005)

Албумни песни Philosophy Series

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Философия на войната“
  • „Философия на волята“
  • „Философия на града“
  • „Философия на насилието“
  • „Философия на любовта“
  • „Философия на размисъла“
  • „Философия на морала“
  • „Философия на самотата“
  • „Философия на паметта“
  • „Философия на отношенията“
  • „Философия на съдбата“
  • „Философия на улицата“
  • Сред най-известните му песни са Wals Bostón (базирана на бостънския валс) и Au.

Почти всички песни също могат да бъдат изтеглени от началната страница на сайта му, в скромно качество.

  1. а б Александър Розенбаум // plovdivlit.com. Посетен на 20 февруари 2023.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander Jakowlewitsch Rosenbaum в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​