Преглед на кода на Азия

{{Инфокаре регион
| карта     = Asia (orthographic projection).svg
| площ      = 44 579 000<ref>National Geographic Family Reference Atlas of the World. Washington, D.C.: National Geographic Society (U.S.). 2006. p. 264.</ref>
| население = 4 307 252 000<ref>[http://www.worldatlas.com/geoquiz/thelist.htm ''The WorldAtlas List of Geography Facts'']</ref>
| гъстота   = 97
| държави   = 48
| територии = 
| език1     = [[мандарин]]
| език2     = [[хинди]]
| език3     = [[Бенгалски език|бенгалски]]
| град1     = [[Токио]]
| град2     = [[Джакарта]]
| град3     = [[Делхи]]
| град4     = [[Карачи]]
| град5     = [[Сеул]]
}}
'''Азия''' е най-големият и най-населеният [[континент]] на планетата [[Земя]]. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от [[Население на света|човешката популация]]. Площта ѝ е 44 580 000 km².

Азия се помества предимно в [[източно полукълбо|източното полукълбо]] и [[северно полукълбо|северното полукълбо]].

Границите не са строго определени, най-вече тази с [[Европа]]. За граница между Азия и [[Африка]] се смята [[Суецки канал|Суецкият канал]], а тази с Европа минава по планината [[Урал (планина)|Урал]], река [[Емба]], [[Каспийско море]], [[Кавказ]], по [[Черно море]], [[Босфора]], [[Мраморно море]], по [[проток]]а [[Дарданели]] и [[Егейско море]]. Континентът има пряк излаз на три океана: на север – [[Северен ледовит океан|Арктичния]]; на изток – [[Тихи океан|Тихия]], а на юг – [[Индийски океан|Индийския океан]].

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е [[Топонимия|топоним]], датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото [[Физическа география|еднородно цяло]]{{hrf|Encyclopædia Britannica|2006}} (виж ''[[Субрегиони в Азия]]'' и ''[[Азиатци]]'').

== Дефиниране и граници ==
{{Основна|География на Азия}}
[[Файл:Two-point-equidistant-asia.jpg|мини|250п|Спътникова снимка на Азия]]
Три океана – Северен ледовит, Тихи и [[Индийски океан]], оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 km. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена [[Евразия]]. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента – [[Арабски полуостров|Арабски]], [[Индостан]] и [[Индокитай]]. Бреговете ѝ са относително слабо разчленени.

== История ==
{{основна|История на Азия}}
За египтяните Азия (''Сет Шет'') представлявала земите, които започват там, където свършва [[Синай (полуостров)|Синай]], и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.

Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от [[Близкия изток]] се чувстват осезаемо през [[Додинастичен период на Египет|Додинастическия период]] и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на [[Египет]] с Азия от историческата епоха са често от военен характер и за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от [[Старото царство на Египет|Старото царство]] се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от [[Сирия]] и [[Финикия]]: дървесина от [[Ливан]], [[скъпоценен камък|скъпоценни камъни]], метали и сплави от първа необходимост като [[мед (елемент)|мед]], [[бронз]], [[сребро]], а по-късно и [[желязо]]. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от [[ханаанци]]те. Владетелите от [[Средното царство на Египет|Средното царство]] не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – на [[Месопотамия]]. Азиатските племена на [[хиксоси]]те слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава – на територията на Египет и [[Палестина]] (виж [[Ханаан]]).

По време на [[Новото царство на Египет|Новото царство]], завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: [[хети]]те на север, [[митанийци]]те (при които фараоните от [[Древен Египет, XVIII династия|XVIII династия]] отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток – [[асирийци]]те и [[вавилонци]]те, които изиграват огромна роля в египетската история. От [[Асирия]] пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии – [[лагиди]]те.

=== Вижте също ===
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)]]
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)]]
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)]]
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860)]]
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880)]]
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)]]
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XX в.)]]

== Държави и територии ==
{| class="wikitable sortable" style="background:#fff"
|-
! [[Държава]] или [[Зависима територия|територия]]
! [[Списък на страните по площ|Площ]], km²
! [[Списък на страните по население|Население]] (2014)
! [[Списък на страните по гъстота на населението|Гъстота на<br/>населението]], д./km²
! [[Столица]]
|- style="background:#eee; font-weight: bold;"
| [[Средна Азия]]:
| align="right" | 3 732 127
| align="right" | 
| align="right" | 16,3
| 
|-
| {{флагче с име|Казахстан}}<ref name="Европа" group="ДТ">Частично в Европа; включени са само данните за азиатската част на страната.</ref>
| align="right" | 2 455 027
| align="right" | 17 100 000
| align="right" | 5,7
| [[Астана]]
|-
| {{флагче с име|Киргизстан}}
| align="right" | 198 500
| align="right" | 5 550 900
| align="right" | 24,3
| [[Бишкек]]
|-
| {{флагче с име|Таджикистан}}
| align="right" | 143 100
| align="right" | 8 000 000
| align="right" | 47,0
| [[Душанбе]]
|-
| {{флагче с име|Туркменистан}}
| align="right" | 488 100
| align="right" | 5 240 000
| align="right" | 9,6
| [[Ашхабат]]
|-
| {{флагче с име|Узбекистан}}
| align="right" | 447 400
| align="right" | 30 183 400
| align="right" | 57,1
| [[Ташкент]]
|- style="background:#eee; font-weight: bold;"
| [[Източна Азия]]:
| align="right" | 11 839 773
| align="right" | 
| align="right" | 131,4
| 
|-
| {{флагче с име|Китайска народна република}}
| align="right" | 9 641 938
| align="right" | 1 400 020 000
| align="right" | 137,9
| [[Пекин]]
|-
| {{флагче с име|Хонг Конг}} (Специален административен регион на [[КНР]])
| align="right" | 
| align="right" | 
| align="right" | 
| 
|-
| {{флагче с име|Монголия}}
| align="right" | 1 565 000
| align="right" | 2 754 685
| align="right" | 1,7
| [[Улан Батор]]
|-
| {{флагче с име|Северна Корея}}
| align="right" | 120 540
| align="right" | 24 895 000
| align="right" | 184,4
| [[Пхенян]]
|-
| {{флагче с име|Република Китай (Тайван)}}
| align="right" | 35 980
| align="right" | 23 360 147
| align="right" | 626,7
| [[Тайпей|Тайпе]]
|-
| {{флагче с име|Южна Корея}}
| align="right" | 98 480
| align="right" | 50 219 669
| align="right" | 490,7
| [[Сеул]]
|-
| {{флагче с име|Япония}}
| align="right" | 377 835
| align="right" | 127 300 000
| align="right" | 336,1
| [[Токио]]
|-
| {{флагче с име|Макао}} (Специален административен регион на [[КНР]])
| align="right" | 
| align="right" | 
| align="right" | 
| 
|- style="background:#eee; font-weight: bold;"
| [[Северна Азия]]:
| align="right" | 13 115 400
| align="right" | 
| align="right" | 2,4
| 
|-
| {{флагче с име|Русия}}<ref name="Европа" group="ДТ"/><ref>[https://books.google.com/books?id=KI-vCwAAQBAJ&pg=PR7&dq=international+geographic+encyclopedia+and+atlas&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiwiYz2rovUAhVG4iYKHXPEDXwQ6AEIJTAB#v=onepage&q=international%20geographic%20encyclopedia%20and%20atlas&f=false ''International Geographic Encyclopaedia and Atlas'']. [[Springer Science Business Media]], 24/11/1979</ref>
| align="right" | 13 115 400
| align="right" | 39 130 000
| align="right" | 2,4
| [[Москва]]
|- style="background:#eee; font-weight: bold;"
| [[Югоизточна Азия]]:
| align="right" | 4 510 885
| align="right" | 
| align="right" | 127,8
| 
|-
| {{флагче с име|Бруней}}
| align="right" | 5770
| align="right" | 393 162
| align="right" | 66,1
| [[Бандар Сери Бегаван]]
|-
| {{флагче с име|Виетнам}}
| align="right" | 331 690
| align="right" | 90 388 000
| align="right" | 259,6
| [[Ханой]]
|-
| {{флагче с име|Източен Тимор}}
| align="right" | 15 007
| align="right" | 1 066 109
| align="right" | 73,8
| [[Дили]]
|-
| {{флагче с име|Индонезия}}<ref name="Океания" group="ДТ">Частично в Океания; включени са само данните за азиатската част на страната.</ref>
| align="right" | 1 919 440
| align="right" | 260 640 326
| align="right" | 120,1
| [[Джакарта]]
|-
| {{флагче с име|Камбоджа}}
| align="right" | 181 035
| align="right" | 15 135 000
| align="right" | 74,0
| [[Пном Пен]]
|-
| {{флагче с име|Кокосови острови}}
| align="right" | 14
| align="right" | 676
| align="right" | 42
| [[Уест Айлънд]]
|-
| {{флагче с име|Лаос}}
| align="right" | 236 800
| align="right" | 6 580 800
| align="right" | 28,2
| [[Виентян]]
|-
| {{флагче с име|Малайзия}}
| align="right" | 329 847
| align="right" | 29 792 900
| align="right" | 84,2
| [[Куала Лумпур]]
|-
| {{флагче с име|Мианмар}}
| align="right" | 676 578
| align="right" | 53 259 000
| align="right" | 70,3
| [[Найпидо]]
|-
| {{флагче с име|Остров Рождество}}
| align="right" | 135
| align="right" | 1493
| align="right" | 8,2
| [[Флаинг Фиш Коув]]
|-
| {{флагче с име|Сингапур}}
| align="right" | 704
| align="right" | 5 400 200
| align="right" | 6545,7
| [[Сингапур]]
|-
| {{флагче с име|Тайланд}}
| align="right" | 514 000
| align="right" | 67 926 260
| align="right" | 127,4
| [[Банкок]]
|-
| {{флагче с име|Филипини}}
| align="right" | 300 000
| align="right" | 100 639 000
| align="right" | 308,9
| [[Манила]]
|- style="background:#eee; font-weight: bold;"
| [[Южна Азия]]:
| align="right" | 5 137 758
| align="right" | 
| align="right" | 302,4
| 
|-
| {{флагче с име|Афганистан}}
| align="right" | 647 500
| align="right" | 25 500 100
| align="right" | 42,9
| [[Кабул]]
|-
| {{флагче с име|Бангладеш}}
| align="right" | 147 570
| align="right" | 152 518 015
| align="right" | 1040,5
| [[Дака]]
|-
| {{флагче с име|Бутан}}
| align="right" | 38 394
| align="right" | 740 700
| align="right" | 17,8
| [[Тхимпху]]
|-
| {{флагче с име|Индия}}
| align="right" | 3 287 263
| align="right" | 1 250 330 000
| align="right" | 349,2
| [[Делхи]]
|-
| {{флагче с име|Малдиви}}
| align="right" | 300
| align="right" | 317 280
| align="right" | 1263,3
| [[Мале]]
|-
| {{флагче с име|Непал}}
| align="right" | 147 181
| align="right" | 26 494 504
| align="right" | 200,5
| [[Катманду]]
|-
| {{флагче с име|Пакистан}}
| align="right" | 803 940
| align="right" | 190 780 000
| align="right" | 208,7
| [[Исламабад]]
|-
| {{флагче с име|Шри Ланка}}
| align="right" | 65 610
| align="right" | 20 277 597
| align="right" | 322,0
| [[Шри Джаяварданапура Коте]]
|- style="background:#eee; font-weight: bold;"
| [[Югозападна Азия]]:
| align="right" | 6 169 191
| align="right" | 
| align="right" | 45,2
| 
|-
| {{флагче с име|Абхазия}} (Частично призната, не е в ООН)
| align="right" | 8600
| align="right" | 242 862
| align="right" | 29
| |[[Сухуми]]
|-
| {{флагче с име|Азербайджан}}<ref name="Европа" group="ДТ">Частично в Европа; включени са само данните за азиатската част на страната.</ref>
| align="right" | 86 600
| align="right" | 9 235 100
| align="right" | 105,8
| [[Баку]]
|-
| {{флагче с име|Акротири и Декелия}}
| align="right" | 254
| align="right" | 15 700
| align="right" | 
| [[Епископи]]
|-
| {{флагче с име|Армения}}
| align="right" | 29 743
| align="right" | 3 024 100
| align="right" | 108,9
| [[Ереван]]
|-
| {{флагче с име|Бахрейн}}
| align="right" | 665
| align="right" | 1 234 570
| align="right" | 987,1
| [[Манама]]
|-
| {{флагче с име|Израел}}
| align="right" | 20 770
| align="right" | 8 092 700
| align="right" | 290,3
| [[Йерусалим]]
|-
| {{флагче с име|Ирак}}
| align="right" | 437 072
| align="right" | 35 035 000
| align="right" | 54,9
| [[Багдад]]
|-
| {{флагче с име|Иран}}
| align="right" | 1 648 195
| align="right" | 78 100 000
| align="right" | 42,8
| [[Техеран]]
|-
| {{флагче с име|Йемен}}
| align="right" | 527 970
| align="right" | 24 527 000
| align="right" | 35,4
| [[Сана]]
|-
| {{флагче с име|Йордания}}
| align="right" | 92 300
| align="right" | 6 509 900
| align="right" | 57,5
| [[Аман]]
|-
| {{флагче с име|Катар}}
| align="right" | 11 437
| align="right" | 2 035 106
| align="right" | 69,4
| [[Доха]]
|-
| {{флагче с име|Кипър}}
| align="right" | 
| align="right" | 
| align="right" | 83,9
| [[Никозия]]
|-
| {{флагче с име|Кувейт}}
| align="right" | 17 820
| align="right" | 3 582 054
| align="right" | 118,5
| [[Кувейт (град)|Кувейт]]
|-
| {{флагче с име|Ливан}}
| align="right" | 10 452
| align="right" | 4 822 000
| align="right" | 353,6
| [[Бейрут]]
|-
| {{флагче с име|Нагорни Карабах}} (Частично призната, не е в ООН)
| align="right" | 
| align="right" | 
| align="right" | 
| [[Степанакерт]]
|-
| {{флагче с име|Обединени арабски емирства}}
| align="right" | 82 880
| align="right" | 8 264 070
| align="right" | 29,5
| [[Абу Даби]]
|-
| {{флагче с име|Оман}}
| align="right" | 212 460
| align="right" | 3 929 000
| align="right" | 12,8
| [[Маскат]]
|-
| {{флагче с име|Палестинска автономия}} (Частично призната, „observer“ е на ООН)
| align="right" | 6257
| align="right" | 4 420 549
| align="right" | 683,5
| [[Рамала]]
|-
| {{флагче с име|Саудитска Арабия}}
| align="right" | 1 960 582
| align="right" | 30 195 895
| align="right" | 12,0
| [[Рияд]]
|-
| {{флагче с име|Грузия}}<ref name="Европа" group="ДТ">Частично в Европа; включени са само данните за азиатската част на страната.</ref>
| align="right" | 
| align="right" | 
| align="right" | 
| [[Тбилиси]]
|-
| {{флагче с име|Северен Кипър}} (Частично призната, не е в ООН)
| align="right" | 
| align="right" | 
| align="right" | 
| [[Никозия]]
|-
| {{флагче с име|Сирия}}
| align="right" | 185 180
| align="right" | 21 898 000
| align="right" | 92,6
| [[Дамаск]]
|-
| {{флагче с име|Турция}}<ref name="Европа" group="ДТ"/>
| align="right" | 759 798
| align="right" | 69 697 738
| align="right" | 82,6
| [[Анкара]]
|-
| {{флагче с име|Южна Осетия}} (Частично призната, не е в ООН)
| align="right" | 
| align="right" | 
| align="right" | 
| [[Цхинвали]]
|- style="background:#eee; font-weight: bold;"
| Азия
| align="right" | 44 505 120
| align="right" | 
| align="right" | 91,1
| 
|}
<references group="ДТ"/>

=== Държави с променени имена ===
Голяма част от страните в Азия претърпяват съществени промени
{| class="wikitable sortable" style="font-size:90%;"
|-
! Предишно име !! Години !! Настоящо име
|-
| Доминион Индия, ''преди това Британска Индия''
| 1950
| Република Индия
|-
| Провинция Източна Бенгалия
| 1905 – 1911 и 1947 – 1955<br/>1955 – 1971<br />1971
| Източен Пакистан <br/> Народна република Бангладеш
|-
| Демократична Кампучия
| 1975
| Кралство Камбоджа
|-
| Китайска империя на династията Цин
| 1912<br/>1949
| Република Китай<br/>Народна република Китай
|-
| Португалски Тимор
| 1975<br/>2002
| Тимор Тимур (провинция в Индонезия)<br/>Демократична република Източен Тимор
|-
| Холандски Източни Индии
| 1949
| Република Индонезия
|-
| Персия
| 1935<br />1979
| Иран <br />Ислямска република Иран
|-
| Трансйордания
| 1946
| Кралство Йордания
|-
| [[Киргизка съветска социалистическа република|Киргизка ССР]] (СССР)
| 1991
| Република Киргизстан
|-
| Федерация Малайзия, Северно Борнео, Саравак и Сингапур
| 1963<br/>1965
| Малайзия (включва Сингапур)<br/>Малайзия и Сингапур (две отделни държави)
|-
| Бирма
| 1989
| Съюз Мианмар
|-
| Мускат
| 1971
| Султанство Оман
|-
| Доминион Пакистан
| 1947 – 1956<br/>1956 – 1970<br/>1971
| Ислямска държава Западен Пакистан <br/>Ислямска република Пакистан
|-
| Филипински острови
| 1946
| Република Филипини
|-
| Кралство Хеджаз – Нежд
| 1932
| Кралство Саудитска Арабия
|-
| Цейлон
| 1972
| Демократична социалистическа република Шри Ланка
|-
| [[Таджикска съветска социалистическа република|Таджикска ССР]] (СССР)
| 1991
| Република Таджикистан
|-
| Сиам
| 1939
| Кралство Тайланд
|-
| Османска империя
| 1923
| Република Турция
|-
| [[Туркменска съветска социалистическа република|Туркменска ССР]] (USSR)
| 1991
| Туркменистан
|-
| Договорен Оман
| 1971
| Обединени Арабски Емирства
|-
| Френски Индо-Китай
| 1949
| Кралство Камбоджа <br/> Народнодемократична република Лаос <br/> Социалистическа република Виетнам
|-
| Народна демократична република Йемен и Южен Йемен
| 1990
| Република Йемен
|}

== Икономика ==
{{основна|Икономика на Азия}}
[[Файл:Hong Kong Island Skyline 2009.jpg|мини|290px|[[Хонг Конг]] е един от най-важните финансови центрове в света]]
Азия е третият континент по размер на [[Брутен вътрешен продукт|брутния вътрешен продукт]] (БВП) по номинална стойност след [[Северна Америка]] и [[Европа]] и първият, при отчитане на [[Паритет на покупателната способност|покупателната способност]]. Към 2007 г. държавите с най-голям БВП са [[Китай]], [[Япония]], [[Индия]], [[Южна Корея]] и [[Индонезия]]. От средата на 20 век Япония, малко по-късно Южна Корея и [[Тайван]], а в края на века и големи страни като Индия и Китай отбелязват продължителни периоди на бърз икономически растеж. Част от тях се превръщат от изостанали развиващи се страни в едни от водещите икономики в света. В някои страни, като [[Саудитска Арабия]], [[Кувейт]], [[Обединени арабски емирства|Обединените арабски емирства]], [[Бруней]], през 20 век е реализиран значителен растеж и на базата на експлоатация на богатите природни ресурси, най-вече нефт и природен газ.

В продължение на голяма част от човешката история до 19 век Китай е най-голямата икономика в света.{{hrf|Nalapat}}{{hrf|Dahlman}}{{hrf|Patten}} През втората половина на 20 век Япония се превръща във втората икономика в света след [[Съединени американски щати|Съединените щати]], изпреварвайки [[Западна Германия]] през 1968 г. и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] през 1986 г. В началото на 90-те години БВП на Япония е почти равен на този на всички останали страни в Азия взети заедно, а за кратко през 1995 г. почти се изравнява с този на САЩ.

Повечето азиатски държави участват в поне една от няколкото големи международни организации за икономическо сътрудничество – [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество]], [[Асоциация на страните от Югоизточна Азия]], [[Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив]], [[Общност на независимите държави]], [[Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия]].

== Любопитни факти ==
* Най-голяма държава: [[Русия]]
* Най-малка държава: [[Малдиви]]
* Най-висока точка: връх [[Еверест]] – 8848 m ([[Китай]]/[[Непал]])
* Най-ниска точка: депресията на [[Мъртво море]] – 420 m под м.р. (Израел)
* Най-дълга река: [[Яндзъ]] – 6380 km (Китай)
* Най-голямо езеро: [[Каспийско море]] – 378 400 km<sup>2</sup>
* Най-големи валежи (средно годишно): Подножието на Хималаите (Черапунджи) – 11 430 mm (12 m)

== Езици ==
Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови групи. Съществуват и няколко изолирани езика, сред които най-големи са японският и корейският. В някои азиатски държави има повече от един официален език. По данни на [[Етнолог (издание)|Етнолог]] в Индонезия има над 600 езика, в Индия над 800 и във Филипините над 100.

В Азия се говорят 23 от 30 най-говорени езика в света, като само владеещите мандарински китайски като майчин или първи чужд надхвърлят 1 милиард. Арабският се владее от над 220 милиона, но по-голямата част от използващите го са в Африка. Руският продължава широко да се използва в страните от бившия Съветски съюз, а английският е официален език в няколко азиатски държави.

{|class=wikitable
|-align=center
! Език|| Езикова група || Брой </br>говорещи (1996) || Държави
|-align=center
| '''[[Мандарин|Мандарински китайски]]''' || [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетска]] || 885 милиона
| align=left| {{CHN}}
|-align=center
| '''[[Хиндустани]]''' || [[Индоарийски езици|Индоарийска]] || 474 милиона
| align=left| {{IND}}<br/>{{PAK}}
|-align=center
| '''[[Бенгалски език|Бенгали]]''' || [[Индоарийски езици|Индоарийска]] || 189 милиона
| align=left| {{BGD}}<br/>{{IND}}
|-align=center
| '''[[Руски език|Руски]]''' || [[Славянски езици|Славянска]] || 170 милиона
| align=left| {{RUS}}
|-align=center
| '''[[Японски език|Японски]]''' || изолиран || 125 милиона
| align=left| {{JPN}}
|-align=center
| '''[[Панджабски език|Панджабски]]''' || [[Индоарийски езици|Индоарийска]] || 88 милиона
| align=left| {{IND}}<br/>{{PAK}}
|-align=center
| '''[[У (език)|У]]''' || [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетска]] || 77 милиона
| align=left| {{CHN}}
|-align=center
| '''[[Явански език|Явански]]''' || [[Австронезийски езици|Австронезийска]] || 75 милиона
| align=left| {{IDN}}<br/>{{TLS}}<br/>{{MYS}}<br/>{{SUR}}
|-align=center
| '''[[Корейски език|Корейски]]''' || изолиран || 75 милиона
| align=left| {{PRK}}<br/>{{KOR}}<br/>{{CHN}}
|-align=center
| '''[[Виетнамски език|Виетнамски]]''' || [[Мон-кхмерски езици|Мон-кхмерска]] || 68 милиона
| align=left| {{VNM}}
|-align=center
| '''[[Телугу]]''' || [[Дравидски езици|Дравидска]] || 66 милиона
| align=left| {{IND}}
|-align=center
| '''[[Кантонски език|Кантонски китайски]]''' || [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетска]] || 66 милиона
| align=left| {{CHN}}
|-align=center
| '''[[Маратхийски език|Маратхийски]]''' || [[Индоарийски езици|Индоарийска]] || 65 милиона
| align=left| {{IND}}
|-align=center
| '''[[Тамилски език|Тамилски]]''' || [[Дравидски езици|Дравидска]] || 63 милиона
| align=left| {{IND}}
|-align=center
| '''[[Мин (език)|Мин китайски]]''' || [[Сино-тибетско езиково семейство|Сино-тибетска]] || 60 милиона
| align=left| {{CHN}}
|-align=center
| '''[[Турски език|Турски]]''' || [[Тюркски езици|Тюркска]] || 59 милиона
| align=left| {{TUR}}<br/>{{NCR}}
|-align=center
| '''[[Пущунски език|Пущунски]]''' || [[Ирански езици|Иранска]] || 49 милиона
| align=left| {{AFG}}<br/>{{PAK}}
|-align=center
| '''[[Тагалог]]''' || [[Малайско-полинезийски езици|Малайско-полинезийска]] || 48 милиона
| align=left| {{PHL}}
|-align=center
| '''[[Гуджаратски език|Гуджарати]]''' || [[Индоарийски езици|Индоарийска]] || 46 милиона
| align=left| {{IND}}
|}

== Религии ==
От Азия са тръгнали всички световни религии, а континентът е дом на мнозинството от последователи на всички нехристиянски религиозни течения. В Азия се намират единствените държави, където ислямът или християнството не са една от официалните религии.

=== Авраамически религии ===
[[Файл:Kaaba mirror edit jj.jpg|мини|250px|[[Кааба]] в [[Мека]]]]
Авраамическите религии [[юдаизъм]], [[християнство]], [[ислям]] и [[бахайство]] се зараждат в Западна Азия. Юдаизмът е най-старата от тях и основно се практикува в Израел, дом на най-голямото юдейско население в света. [[Католицизъм|Католицизмът]] е доминиращата в Източен Тимор и Филипините. В Армения, Кипър и Русия преобладава [[Източно православие|източното православие]]. Християнството е широко разпространено в Южна Корея, където около 25% от населението са [[християни]]. В Близкия изток, Китай и Индия се намират другите по-съществени християнски малцинства. Бахайската религия е създадена в Персия през 19 век и има около 6 милиона последователи, от които почти 4 милиона са в Азия.

Ислямът се изповядва от около 960 милиона души в Азия или почти 62% от всички мюсюлмани в света. Родината на исляма е Близкият изток, където той продължава да бъде доминиращата религия. Най-голямата в света ислямска държава е Индонезия. В Южна Азия живеят около 30% от всички мюсюлмани в света. Мюсюлманите са мнозинство в повечето държави от Централна Азия, а в Китай те наброяват между 20 и 100 милиона души.

=== Дхармически религии ===
[[Файл:Iron Pagoda d.JPG|мини|250px|Желязната пагода (1049 г.) в Кайфън, Китай]]
Основните дхармически религии [[хиндуизъм]], [[будизъм]], [[джайнизъм]] и [[сикхизъм]] се зараждат в Индия и бързо се разпространяват в Източна Азия. В Китай и Япония те се трансформират в [[конфуцианство]], [[таоизъм]] и [[дзен будизъм]]. В Япония се изповядва и [[Шинтоизъм|шинтоизмът]], който се приема за изконната японска религия. Интересното за Япония е, че мнозинството от населението на страната принадлежи към повече от една религия, а някои практикуват смесица между няколко религии. Въпреки че официално [[Народна република Китай]] е [[Атеизъм|атеистична]] страна, повечето китайци практикуват смесица между махаяна будизъм, таоизъм и конфуцианство и подобно на японците, често обявяват принадлежност към повече от една религия.

Над 80% от населението на Индия и Непал изповядва индуизма, който е разпространен и в Бангладеш, Пакистан, Бутан, Шри Ланка и Индонезия (остров Бали). Индийските малцинства в Мианмар, Сингапур и Малайзия също следва индуизма.

Будизмът е най-широко разпространен в Югоизточна и Източна Азия. Будизмът е основната религия в Камбоджа (98%), Тайланд (95%), Мианмар (89%), Бутан (75%), Шри Ланка (69%), Лаос (68%) и Монголия (50%). В Япония будизмът е религията на почти 96% от цялото население

Джайнизмът и сикхизмът са основно разпространени в Индия, където те се изповядват съответно от 4,2 милиона и 21,5 милиона. Двете религии се изповядват и от индийски преселници в други части на Азия.

=== Нерелигиозност ===
Нерелигиозността обхваща атеистите, [[Агностицизъм|агностиците]] и всички отказващи да обявяват принадлежност към която и да е религия. Официално Виетнам, Северна Корея и Народна република Китай са изцяло атеистични държави, но част от населението продължава тайно или открито да следва някаква религия. Според различни китайски източници атеизмът в Китай обхваща между 50% и 90% от населението, докато според други той включва по-малко от половината население. В Япония и Русия нерелигиозните съставляват около 50% от жителите им, а в Азербайджан по данни на [[Gallup International]] цифрата достига 80%. В Южна Корея около 40% са нерелигиозни, което е повече от последователите на отделните религии в страната. Саудитска Арабия и Малдивите са единствените държави в Азия, където нерелигиозността е забранена, а населението се води, че е 100% мюсюлмани.

== Климатични пояси ==
[[Климат]]ът на Азия е много разнообразен. Причина за това са простирането на континента между [[Северен полюс|Северния полюс]] и [[екватор]]а, огромната му площ, голяма отдалеченост на централните му части от ограждащите го водни басейни, особеностите на [[Релеф (геоморфология)|релефа]].

1. Екваториален пояс – заема по-голямата част от полуостров Малака, [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], южната част на остров [[Шри Ланка]]. Има само един сезон – лято. Климатът е горещ и влажен през цялата година. Средногодишните температури са високи.

2. Арктични – обхващат малка част от Северна Азия. Почвите са блатни и каменисти. Климатът е полярен. [[Растения]]та са [[лишеи]], [[мъх]]ове и животните които се срещат са [[бяла мечка]], бял ястреб, [[морж]], [[тюлен]].

3. [[Тундра]] и [[лесотундра]] – обхваща [[Сибир]]. Почвите са тундрови и блатни. Климатът е субполярен. Растенията са лишеи, мъхове и [[боровинка]]. Животните са [[бяла мечка]], [[полярна лисица]] и [[птици]].

4. [[Тайга]] – обхваща широка ивица от [[Урал (планина)|Урал]] до [[Тихи океан|Тихия океан]]. Климатът е умерен. Почвите са кафяви-горски. Растенията са предимно иглолистни. Животните са [[кафява мечка]], [[лисица]], [[лос]], [[катерица]] и други.

5. Широколистни и смесени гори – обхваща ивица от река [[Амур]] и северните и западните части на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]]. Почвите са кафяви-горски. Климатът е умерен. Растенията са [[дъб]], [[бук]], [[ясен]], липа, люляк. Животните са [[елен]], [[дива коза]], [[фазан]], синигери.

6. [[Степи]] и [[лесостеп]]и – обхваща зони на широколистните и смесени гори и част от пустините и полупустините. Почвите са кафяви-горски и са плодородни. Климатът е умерен. Растенията са дъб, [[клен]], ясен, бук, [[липа]], [[пелин]]. Животните са див [[заек]], [[лалугер]], [[сова]], [[ястреб]], [[полска мишка]].

7. [[Пустиня|Пустини]] и [[полупустиня|полупустини]] – обхващат пустините. Почвите са солени – жълтоземни. Климатът е субтропичен и тропичен. Растенията са [[финикова палма]], [[бархан]]и и други. Животните са [[гущер]], [[скорпиони]], [[камила]], антилопа Оронго и други.

8. Твърдолистни гори и храсти – обхваща ивица от Амур до [[Средиземно море]]. Почвите са кафяви канелени, климатът е субтропичен. Растенията са [[портокал]]и, [[маслини]], [[лимон]]и, вечно зелен дъб, [[кипарис]] и [[кедър]]. Животните са [[рис]], зайци, [[чакал]], бамбукова мечка и други. 

9. [[Савана|Савани]] – обхващат Индостан [[Индокитай]]. Почвите са червеноземни, климатът е субекваториален. Растенията са [[бамбук]], [[акация]] и [[палма|палми]]. Животните са [[бивол]], [[носорог]], Индийки слон, [[мангуста]], [[маймуна]], фазан, [[паун]].

10. Влажни екваториални и тропични гори – обхващат зоните около екватора, както и Малайския архипелаг. Почвите са червеноземни. Климатът е екваториален. Растенията са бамбук, [[лиана|лиани]]; има [[джунгла|джунгли]]. Животните са [[тапир]], носорог, паун, [[тигър]], черна пантера и други.

11. Планинска зона – обхваща всички по-високи части на континента. Почвите са кафяви-горски, а климатът е планински. Растенията са лишеи, [[еделвайс]], каменоломка и др. Животните са дива коза, елени, [[вълк]], виторог козел, [[лешояд]]и и [[орел|орли]].

== Физикогеографско райониране ==
Континентът Азия е единствения континент на Земята, който се разполага в пределите на всички климатични прояси, от арктичния до екваториалния. Резките различия в макрорелефа на континента са обусловили неговото деление на 9 големи региона: 1. Арктически острови; 2. [[Сибир|Западен и Среден Сибир]]; 3. [[Сибир|Източен и Южен Сибир]]; 4. [[Далечен Изток]]; 5. [[Централна Азия|Средна]] и [[Централна Азия]]; 6. Предноазиатски планински земи; 7. [[Южна Азия]]; 8. [[Югоизточна Азия]] и 9. [[Арабски полуостров|Арабия]] – [[Мала Азия]] и Кавказки регион. Всички те от своя страна се поделят на 29 сектора, които включват 90 области и 67 подобласти.<ref name="ФГАМ"> [https://knizhen-pazar.net/products/books/3511950-fiziko-geograficheskiy-atlas-mira «Физико-географическия атлас мира» (ФГАМ), М., 1964 г.» – Физико-географическое районирование Европы, стр. 116]</ref>

1. '''Арктически острови''' – включват архипелазите [[Северна земя]] и [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]] и остров [[Врангел (остров)|Врангел]].
:1.1. Острови от Западноазиатския сектор – включва архипелага [[Северна земя]] и други по-малки острови в [[Карско море]]. Имат обособено положение, малко по-топъл климат от Източноазиатския сектор, съвременно заледяване и са заети от полярна пустиня.<ref name="ФГАМ"/>
:1.2. Острови от Източноазиатския сектор – включва [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]] и остров [[Врангел (остров)|Врангел]]. Имат обособено положение, малко по-студен климат от Западноазиатския сектор и са заети от полярно-пустинно-планински ландшафт и полярна пустиня.<ref name="ФГАМ"/>

2. '''[[Сибир|Западен и Среден Сибир]]'''
:2.1. [[Западен Сибир]] – представлява обширна акумулативна силно заблатена равнина с умереноконтинентален климат.<ref name="ФГАМ"/>
::2.1.1. Ямало-Гиданска област – обхваща полуостровите [[Ямал]] и [[Гидански полуостров|Гидански]].
::2.1.2. Зауралска област – обхваща източните подножия на [[Урал (планина)|Урал]].
::2.1.3. Обско-Енисейска област – обхваща северните най-ниски части на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]].
::2.1.4. Прииртишка област – обхваща южните по-високи части на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]] в района на долното течение на река [[Иртиш]].
:2.2. [[Казахска хълмиста земя]] – представлява средновисока денудационна равнина с нагънати пластове и единични островни възвишения. Климатът е остроконтинентален.<ref name="ФГАМ"/>
::2.2.1. Тургайска област – обхваща [[Тургайска падина]], разположена между [[Казахска хълмиста земя|Казахската хълмиста земя]] на изток и планината [[Мугоджари]] на запад.
::2.2.2. Хълмиста област – обхваща цялата [[Казахска хълмиста земя|Казахската хълмиста земя]].
:2.3. [[Сибир|Северен и Среден Сибир]] – състои се от редуващи се равнини, хълмове и плата с остроконтинентален климат.<ref name="ФГАМ"/>
::2.3.1. Планини [[Биранга]] – заема почти цялата територия на полуостров [[Таймир]].
::2.3.2. [[Северосибирска низина]] – простира се от запад на изток между планината [[Биранга]] на север и [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]] на юг.
::2.3.3. Северна част на [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]]
:2.4. [[Сибир|Централен Сибир]] – представлява обширно средновисоко плато с остроконтинентален климат.<ref name="ФГАМ"/>
::2.4.1. Ангаро-Тунгуска област – заема южната част на [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]].
::2.4.2. [[Енисейско възвишение]] – разположено покрай десния бряг на река [[Енисей]]
::2.4.3. Приленска област – обхваща част от средното и цялото долно течение на река [[Лена]].

3. '''[[Източен Сибир|Източен]] и [[Южен Сибир]]'''
:3.1. [[Алтай]] и [[Саяни]] – заемат високите нагънато-блокови и нагънати планини [[Алтай]] и [[Саяни]], характеризиращи се с дълбоко ерозионно разчленение и умереноконтинентален климат.<ref name="ФГАМ"/>
::3.1.1. Кузнецко-Минусинска област – заема ниската планина [[Кузнецки Алатау]] и [[Минусинска котловина|Минусинската котловина]].
::3.1.2. [[Саяни]] – обхваща планините на [[Западни Саяни|Западните]] и [[Източни Саяни|Източните Саяни]].
::3.1.3. [[Алтай]] – обхваща планините [[Алтай]] и [[Монголски Алтай]].
:3.2. Прибайкалие и [[Забайкалие]] – заема обширни територии в Югоизточен Сибир, като включва множество средновисоки блоково-нагънати планини, а климатът е рязкоконтинентален.<ref name="ФГАМ"/>
::3.2.1. Витимско-Алданска планинска земя – обхваща [[Витимско плато|Витимската]] и [[Алданска планинска земя|Алданската планински земи]].
::3.2.2. Байкало-Станова планинска земя – обхваща района на езерото [[Байкал]] и [[Станова планинска земя|Становата планинска земя]].
::3.2.3. [[Витимско плато]] – заема обширното [[Витимско плато]].
::3.2.4. Забайкалско средногорие – обхваща районите между езерото [[Байкал]] на запад и река [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] на изток.
:3.3. [[Якутия|Централна Якутия]] – заема централните части на [[Якутия]]. Преобладават акумулативните равнини, а климатът е рязкоконтинентален, предимно засушлив.<ref name="ФГАМ"/>
::3.3.1. [[Централноякутска низина]] – заема северната равнинна част на сектора.
::3.3.2. Лено-Алданско плато – заема южната по-висока част на сектора.
:3.4. [[Сибир|Североизточен Сибир]] – заема източните части на [[Якутия]]. Релефът се характеризира с редуване на средновисоки планини и равнини и рязкоконтинентален климат.<ref name="ФГАМ"/>
::3.4.1. Яно-Колимска област – обхваща силно заблатените [[Яно-Индигирска низина|Яно-Индигирска]] и [[Колимска низина|Колимска низини]].
::3.4.2. Долноленска низина – заема най-долното течение на река [[Лена]].
::3.4.3. [[Верхоянски хребет|Верхоянски планини]]
::3.4.4. Централни планини на Североизточен Сибир – заема планините източно от [[Верхоянски хребет|Верхоянските планини]] в източната част на [[Якутия]] и в западната част на [[Магаданска област]].
::3.4.5. Охотско-Чаунска област – обхваща крайните югоизточни части на [[Якутия]] и крайните северни части на [[Хабаровски край]] и включва планините [[Сунтар-Хаята]] и др.

4. '''[[Далечен Изток на Русия|Далечен Изток]]'''
:4.1. [[Далечен Изток на Русия|Далечен Североизток]] – заема крайния североизток на Русия и е съчетание от средновисоки планини и равнини с остатъци от древен вулканизъм. Климатът е субарктичен.<ref name="ФГАМ"/>
::4.1.1. Чукотско-Магаданска област – обхваща голяма част от територията на [[Магаданска област]], в т.ч. и полуостров [[Чукотка]].
::4.1.2. Анадиро-Пенжинска област – обширни равнини, простиращи се около долните течения на реките [[Анадир (река)|Анадир]] и [[Пенжина]].
::4.1.3. Корякска област – заема територията на [[Корякска планинска земя|Корякската планинска земя]].
:4.2. Камчатско-Курилски сектор – простира се на териториите на полуостров [[Камчатка]] и [[Курилски острови|Курилските острови]]. Има съвременен вулканизъм и океански климат.<ref name="ФГАМ"/>
::4.2.1. [[Камчатка|Западна Камчатка]] – заема западната, преобладаващо равнинна част на полуостров [[Камчатка]].
::4.2.2. [[Камчатка|Източна Камчатка]] – заема източната, преобладаващо планинска част на полуостров [[Камчатка]].
::4.2.3. [[Курилски острови]]
:4.3. Приамурско-Корейски сектор – заема Приамурието и [[Приморски край|Приморския край]] на Русия, Северна и Източна [[Манджурия]] на Китай и целия [[Корейски полуостров]]. Представлява съчетание от средновисоки планини и равнини с умерен климат.<ref name="ФГАМ"/>
::4.3.1. Приамурско-Охотска област – обхваща района на долното течение на река [[Амур]] и остров [[Сахалин]].
:::4.3.1.1. Приамурие – заема района на долното течение на река [[Амур]].
:::4.3.1.2. Остров [[Сахалин]]
::4.3.2. Зейско-Бурейнска област – заема водосборните басейни на реките [[Зея]] и [[Бурея]] (леви притоци на [[Амур]])
::4.3.3. Амуро-Усурийска област – заема [[Амурско-Зейска равнина|Амурско-Зейската равнина]] и долината на река [[Усури]] (ляв приток на Амур).
::4.3.4. [[Сихоте Алин]] – обхваща планината [[Сихоте Алин]] в Приморския край на Русия.
::4.3.5. Сунляо-Хинганска област – простира се в северната и източната на [[Манджурия]] в Китай.
:::4.3.5.1. [[Голям Хинган|Голям]] и [[Малък Хинган]] – простира се в северната част на Манджурия, като обхваща планините [[Голям Хинган|Голям]] и [[Малък Хинган]].
:::4.3.5.2. [[Сунляо]] – обширна акумулативна равнина простираща се покрай долното течение на река [[Сунгари]] (десен приток на Амур).
:::4.3.5.3. Планини Ляоси – простират се в източната част на Манджурия.
::4.3.6. Корейска област – заема целия Корейски полуостров и [[Манджуро-Корейски планини|Манджуро-Корейските планини]].
:::4.3.6.1. [[Манджуро-Корейски планини]] – издигат се в югоизточната част на Манджурия в Китай и в [[Северна Корея|КНДР]].
:::4.3.6.2. [[Корейски полуостров]] – заема южната част на полуострова, на територията на [[Южна Корея]].
:4.4. [[Източен Китай]] – заема източните части на Китай и представлява съчетание от средновисоки планини и равнини и има субтропичен, мусонен климат.<ref name="ФГАМ"/>
::4.4.1. Велики равнини и ниски планини на север – заема териториите на [[Голяма китайска равнина|Голямата Китайска равнина]], Полуостров [[Шандунски полуостров|Шандун]] и планината [[Тайханшан]]
:::4.4.1.1. [[Голяма китайска равнина|Голяма Китайска равнина]]
:::4.4.1.2. Полуостров [[Шандунски полуостров|Шандун]]
:::4.4.1.3. Планина [[Тайханшан]]
::4.4.2. [[Цинлин]] и Централен планински пояс – обхваща простиращата се по паралела средновисока планина [[Цинлин]].
::4.4.3. Планински юг – обхваща планините в Южен Китай.
:::4.4.3.1. [[Съчуанска котловина]]
:::4.4.3.2. [[Южнокитайски планини]]
:::4.4.3.3. [[Гуейджоуска планинска земя|Гуейджоуска]] и [[Юннанска планинска земя]]
::4.4.4. Приморие и остров [[Тайван (остров)|Тайван]] – обхваща югоизточното крайбрежие на Китай и остров [[Тайван (остров)|Тайван]].
:4.5. [[Японски острови]] – дълга островна дъга с обособено положение. Има съвременен вулканизъм, дълбоко тектонско разчленение и океански климат.<ref name="ФГАМ"/>
::4.5.1. Големи Японски острови – обхваща четирите големи японски острови: [[Хокайдо]], [[Хоншу]], [[Шикоку]] и [[Кюшу]].
:::4.5.1.1. Севернояпонска подобласт – заема остров [[Хокайдо]].
:::4.5.1.2. Централнояпонска подобласт – заема островите [[Хоншу]] и [[Шикоку]].
:::4.5.1.3. Южнояпонска подобласт – заема остров [[Кюшу]].
::4.5.2. Острови [[Рюкю]]

5. '''[[Централна Азия|Средна]] и [[Централна Азия]]'''
:5.1. Прикаспийски и Турански сектор – обхваща обширните равнини, пустинни и полупустинни пространства на [[Прикаспийска низина|Прикаспийската]] и [[Туранска низина|Туранска низини]] и се характеризира със сух климат, високо стоене на подпочвените води и слабо ерозионно разчленение.<ref name="ФГАМ"/>
::5.1.1. [[Прикаспийска низина]]
::5.1.2. Туранска област – обхваща [[Туранска низина|Туранската низина]] с пресъхващото [[Аралско море]], платото [[Устюрт]] и Прикаспийските възвишения в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.
:::5.1.2.1. [[Туранска низина]] – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.
:::5.1.2.2. Плато [[Устюрт]] – в Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.
:::5.1.2.3. Прикаспийски възвишения – обхваща възвишенията в Югозападен Казахстан и Западен Туркменистан.
:5.2. Планини в [[Централна Азия|Средна]] и [[Централна Азия]] – заема високите планини [[Тяншан]], [[Памиро-Алай]] и [[Хиндукуш]]. има съвременно заледяване, сезонно сух климат и дълбоко ерозионно разчленение.<ref name="ФГАМ"/>
::5.2.1. [[Тяншан]] – в Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Китай
::5.2.2. [[Памиро-Алай]] – в Узбекистан, Киргизстан, Тяджикистан и Китай.
::5.2.3. [[Хиндукуш]] – в Афганистан и Пакистан.
:5.3. Райони в [[Централна Азия]] – обхваща пустинните райони на [[Гоби]], [[Алашан (пустиня)|Алашан]], [[Джунгария]] и [[Таримска равнина|Таримската котловина]], [[Котловина на Големите езера|Котловината на Големите езера]], [[Льосово плато|Льосовото плато]] и високите, подложени на физическо изветряне и дефлация планини [[Хълан|Алашан]] и [[Бейшан]]. Повеччето от реките са с епизодичен отток.<ref name="ФГАМ"/>
::5.3.1. Източни райони – обхваща пустините [[Гоби]] и [[Алашан (пустиня)|Алашан]], планината [[Хълан|Алашан]] и [[Льосово плато|Льосовото плато]].
:::5.3.1.1. Пустиня [[Гоби]] – в Китай и Монголия.
:::5.3.1.2. Планина [[Хълан|Алашан]] – в Китай.
:::5.3.1.3. [[Льосово плато]] – в Китай.
::5.3.2. Област на междупланински котловини – обхваща [[Котловина на Големите езера|Котловината на Големите езера]], историко-географската област [[Джунгария]] и [[Таримска равнина|Таримската котловина]].
:::5.3.2.1. [[Котловина на Големите езера]] – в западната част на Монголия.
:::5.3.2.2. [[Джунгария]] – в Северозападен Китай.
:::5.3.2.3. [[Таримска равнина|Таримска котловина]] – в Западен Китай.
::5.3.3. [[Бейшан]] – планина в Западен Китай.
:5.4. [[Тибетско плато|Тибетска планинска земя]] – висока планинска земя с чести и резки колебания на височината и експозицията на склоновете в Югозападен Китай, между планините [[Кунлун]] на север и [[Хималаи]]те на юг. Преобладават древните акумулативни форми, подложени на физическо изветряне, а климатът е рязкоконтинентален.<ref name="ФГАМ"/>
::5.4.1. Планинско обкръжение на Северен Тибет – заема планините [[Кунлун]], [[Каракорум]] и [[Наншан]] и котловината [[Цайдам]].
:::5.4.1.1. [[Каракорум]] и [[Кунлун|Западен Кунлун]] – в Западен Китай, Пакистан и индия.
:::5.4.1.2. [[Наншан|Западен Наншан]] и [[Кунлун|Източен Кунлун]] – в Западен Китай.
:::5.4.1.3. [[Наншан|Източен Наншан]] – в Западен Китай.
:::5.4.1.4. [[Цайдам]] – в Западен Китай.
::5.4.2. [[Тибет|Западен Тибет]]
::5.4.3. [[Тибет|Източен Тибет]]
:::5.4.3.1. Североизточен Тибет
:::5.4.3.2. Югоизточен Тибет
::5.4.4. [[Тибет|Южен Тибет]]

6. '''[[Предноазиатски планински земи]]'''
:6.1. [[Иранска планинска земя]] – обхваща обширни територии в Иран, Афганистан, Пакистан и Туркменистан. Представлява съчетание от средновисоки планини, плата и котловини. Климатът е сух и преобладава храстовата растителност.<ref name="ФГАМ"/>
::6.1.1. Планина [[Алборз|Елбурс]] – в северозападната част на Иран.
::6.1.2. Северноирански крайни планини – обхваща [[Туркмено-Хорасански планини|Туркмено-Хорасанските планини]], в т.ч. планините [[Копетдаг]] и [[Нишапурски планини|Нишапурски]] в Иран, Туркменистан и Афганистан.
::6.1.3. Централноиранска планинска земя – обхваща планините [[Кайен (планина)|Кайен]], [[Кухруд]] и др. в Централен и Източен Иран.
::6.1.4. Южни и Източни крайни планини – обхваща планините [[Загрос]], [[Серхед]], [[Мекрански планини|Мекранските]], [[Сюлейманови планини|Сюлеймановите]] и [[Средноафгански планини|Средноафганските]] – в Източен, Югозападен и Южен Иран, Афганистан и Пакистан.
:::6.1.4.1. [[Загрос]] – в Югоападен Иран.
:::6.1.4.2. Южни крайни планини – заема [[Мекрански планини|Мекранските планини]] в Южен и Югоизточен Иран.
:::6.1.4.3. Източни крайни планини – заема планините [[Серхед]], [[Сюлейманови планини|Сюлеймановите]] и [[Средноафгански планини|Средноафганските]] в Източен Иран, Афганистан и Пакистан.
:6.2. [[Арменска планинска земя]] – простира се на териториите на Турция, Армения, Азербайджан, Северозападен Иран и Северен Ирак. Представлява средновисока планинска земя с древен вулканизам и съвременно дълбоко ерозионно разчленение. Климатът е сезонно засушлив с планински храстово-лесо-степен средиземноморски ландшафт в субтропичния пояс.<ref name="ФГАМ"/>

7. '''[[Южна Азия]]'''
:7.1. [[Хималаи]] – много висока планина с алпо-хималайска геосинклинална структура, със съвременно заледяване и дълбоко ерозионно разчленение. Простират се на териториите на Китай, Индия, Непал и Бутан.<ref name="ФГАМ"/>
::7.1.1. [[Хималаи|Западни Хималаи]] – в индия, Китай и Непал.
::7.1.2. [[Хималаи|Източни Хималаи]] – в Непал, Китай, Бутан и Индия
::7.1.3. Тибетски склонове на Хималаите – в Китай.
:7.2. [[Индо-Гангска равнина|Индо-Гангска низина]] – обширна акумулативна равнина простираща се на териториите на Пакистан, Индия, Непал и Бангладеш.
::7.2.1. Низина на река [[Инд]] – в Пакистан и Индия.
:::7.2.1.1. [[Пенджаб]] – в Пакистан и Индия.
:::7.2.1.2. Пустиня [[Тар]] – в Пакистан и Индия.
:::7.2.1.3. [[Синд]] – обхваща делтата на река [[Инд]] в Пакистан.
:::7.2.1.4. [[Къч]] – засолена полупустинна област в Западна Индия.
::7.2.2. Низина на река [[Ганг]] – простира се на териториите на Индия, Бангладеш и Непал.
:::7.2.2.1. [[Ганг|Среден Ганг]] – в Индия и Непал.
:::7.2.2.2. [[Ганг|Долен Ганг]] – в Индия и Бангладеш.
:::7.2.2.3. [[Бенгалия]] и долината [[Асам]] – в Индия и Бангладеш.
:::7.2.2.4. [[Сундарбан]] – обхваща общата делта на реките [[Ганг]] и [[Брахмапутра]].
:7.3. Полуостров [[Индостан]] – заема централните и южни части на Индия и остров Шри Ланка. Представлява средновисоко цокълно плато и обхваща Индостанския щит. Климатът е мусонен и е със съвременно гъсто ерозионно разчленение.<ref name="ФГАМ"/>
::7.3.1. [[Индостан|Северен Индостран]] – заема централните нископланински и хълмисти части на Индия.
:::7.3.1.1. Аравали и [[Катхиявар]] – ниски възвишения в западната част на Индия.
:::7.3.1.2. Плато [[Малва (плато)|Малва]] – в Централна индия.
:::7.3.1.3. Плато [[Чхота-Нагпур]] – в Източна Индия.
::7.3.2. [[Западни Гхати]] и [[Малабарски бряг|Малабарско крайбрежие]] – простират се покрай западния бряг на Индия.
::7.3.3. [[Декан (плато)|Декан]] – заема централните и южни части на полуостров [[Индостан]].
:::7.3.3.1. Плато [[Декан (плато)|Декан]] – заема централните части на полуостров [[Индостан]].
:::7.3.3.2. [[Източни Гхати]] и [[Короманделски бряг|Короманделско крайбрежие]] – простират се покрай източния бряг на Индия.
:::7.3.3.3. Плато Майсур – заема южните части на полуостров [[Индостан]].
::7.3.4. Остров [[Шри Ланка]]
:::7.3.4.1. [[Шри Ланка|Северна Шри Ланка]]
:::7.3.4.2. [[Шри Ланка|Южна Шри Ланка]]

8. '''[[Югоизточна Азия]]'''
:8.1. Полуостров [[Индокитай]] – съчетание от средновисоки планини и равнини, мусонен климат и преобладаване на дървесна растителност.<ref name="ФГАМ"/>
::8.1.1. Планински запад – обхваща планините [[Анамски планини|Анамски]] и [[Аракан Йома]] в Индия, Мианмар и Бангладеш.
::8.1.2. [[Иравадийска равнина]] – обхваща средното и долното течение на река [[Иравади]].
:::8.1.2.1. Централноиравадска подобласт – обхваща средното течение на река [[Иравади]].
:::8.1.2.2. Долноиравадска подобласт – обхваща долното течение на река [[Иравади]].
::8.1.3. Централни планини – обхваща части от [[Юннанска планинска земя]], цялата [[Шанска планинска земя]] и планините по границата между Мианмар и Тайланд.
:::8.1.3.1. Шанско-Юннански планини – обхваща части от [[Юннанска планинска земя]], цялата [[Шанска планинска земя]].
:::8.1.3.2. Тенасерим – обхваща планините по границата между Мианмар и Тайланд.
::8.1.4. [[Индокитай|Източен Индокитай]] – заема териториите на Виетнам, Лаос и източните части от Камбоджа.
::8.1.5. Централни равнини – заема части от Тайланд и Камбоджа и най-южните райони на Виетнам.
:::8.1.5.1. Плато [[Корат]] – в Източен Тайланд.
:::8.1.5.2. Райони на реките [[Меконг]] и [[Чао Прая|Менам-Чао Прая]] – заема [[Камбоджанска равнина|Камбоджанската равнина]] в Камбоджа и Южен Виетнам и низината на река [[Чао Прая|Менам-Чао Прая]] в Тайланд.
:8.2. Малайско-Филипински сектор – обхваща [[Малайски архипелаг|Малайския]] и [[Филипини|Филипинския архипелази]], които са с обособено разположение, с ниски и средновисоки планини с действащи вулкани.<ref name="ФГАМ"/>
::8.2.1. [[Филипини|Филипинска област]] – заема [[Филипини|Филипинския архипелаг]]
::8.2.2. Централномалайска област – заема района на [[Големи Зондски острови|Големите Зондски острови]]
:::8.2.2.1. Западна подобласт – обхваща остров [[Суматра]] и околните малки острови.
:::8.2.2.2. Централна подобласт – обхваща островите [[Борнео]] и [[Ява]]
:::8.2.2.3. Източна подобласт – обхваща остров [[Сулавеси]]
::8.2.3. [[Малки Зондски острови]]
::8.2.4. Полуостров [[Малака]]

9. '''Арабия – [[Мала Азия]] – Кавказки регион'''
:9.1. Арабско-Месопотамски регион – обхваща [[Арабски полуостров|Арабския]] и [[Синайски полуостров|Синайския полуострови]] и низината на [[Месопотамия]]. Преобладават пустинните и полупустинните равнини с тропичен, сух климат.<ref name="ФГАМ"/>
::9.1.1. Арабия – обхваща [[Арабски полуостров|Арабския]] и [[Синайски полуостров|Синайския полуострови]].
:::9.1.1.1. [[Сирийска пустиня]] – в Сирия, Ирак, Йордания и Саудитска Арабия.
:::9.1.1.2. Пустини [[Руб ал-Хали]] и [[Нефуд]] – в централната и югоизточната част на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]].
:::9.1.1.3. Западноарабско плато – заема планините в западната част на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]].
:::9.1.1.4. Централноарабска подобласт – заема пустините в централната част на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]].
:::9.1.1.5. Планини в Оман – заема планините в югоизточните части на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]].
:::9.1.1.6. [[Йемен]] – [[Хадрамаут (област)|Хадрамаут]] – заема планините в югозападната и южната част на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]].
::9.1.2. [[Месопотамия]] – в Ирак и Югоизточна Турция.
:::9.1.2.1. [[Месопотамия|Северна Месопотамия]] – в Ирак и Югоизточна Турция.
:::9.1.2.2. [[Месопотамия|Южна Месопотамия]] – в Ирак.
:9.2. [[Мала Азия]] – заема почти цялата територия на Турция. Преобладават средновисоките вътрешни плата и окрайни планини с дълбоко тектонско разчленение. Климатът е средиземноморски.<ref name="ФГАМ"/>
::9.2.1. [[Понтийски планини]] – в северната част на Турция
::9.2.2. Егейски Анадол – обхваща западното и южно крайбрежие на [[Мала Азия]]
::9.2.3. [[Анадол]] – заема централните части на Турция.
::9.2.4. [[Тавър]] – заема южните райони на Турция
::9.2.5. [[Левант]] – обхваща източното крайбрежие на [[Средиземно море]].
:9.3. Кавказки регион – обхваща Кавказките планини и равнините северно от тях, образувани по време на алпийската нагъвателна фаза със следи от плейстоценско заледяване и средиземноморски климат.
::9.3.1. [[Голям Кавказ]] – в Русия, Грузия и Азербайджан.
::9.3.2. Рионска низина – в западната част на Грузия.
::9.3.3. [[Куро-Аракска низина]] – в Азербайджан и Източна Грузия.
::9.3.4. Причерноморска низина – заема средното и долно течение на река [[Кубан (река)|Кубан]].
::9.3.5. [[Ставрополско възвишение]]

== Бележки ==
<references />

== Източници ==
{{дребно|
* {{cite web | last = Dahlman| first = Carl J| coauthors = Jean-Eric Aubert| url = http://www.eric.ed.gov/ERICWebPortal/custom/portlets/recordDetails/detailmini.jsp?_nfpb=true&_&ERICExtSearch_SearchValue_0=ED460052&ERICExtSearch_SearchType_0=no&accno=ED460052| title = China and the Knowledge Economy: Seizing the 21st Century| work = WBI Development Studies| publisher = World Bank Publications| accessdate = 30 януари 2010 | ref=harv}}
* {{cite web | year = 2006| url = http://www.britannica.com/eb/article-9110518/Asia| title = Asia| work = Encyclopædia Britannica Online| publisher = Encyclopædia Britannica| accessdate = 12 април 2010 | ref = harv}}
* {{cite web| last = Nalapat| first = M.D| url = http://www.bharat-rakshak.com/SRR/Volume14/nalapat.html| title = Ensuring China's „Peaceful Rise“| accessdate = 30 януари 2008| ref = harv| архив_дата = 2010-01-10| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100110045822/http://www.bharat-rakshak.com/SRR/Volume14/nalapat.html}}
* {{cite web| last = Patten| first = Chris| url = http://search.ft.com/ftArticle?queryText=China+the+world’s+largest+economy+for+18+of+the+past+20+centuries&y=6&aje=false&x=14&id=050926000484&ct=0| title = Comment & Analysis: Why Europe is getting China so wrong| publisher = Financial Times| accessdate = 30 януари 2008| ref = harv| архив_дата = 2008-03-05| архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20080305025204/http://search.ft.com/ftArticle?queryText=China+the+world’s+largest+economy+for+18+of+the+past+20+centuries&y=6&aje=false&x=14&id=050926000484&ct=0}}
}}

== Външни препратки ==
* [http://www.lib.utexas.edu/maps/asia.html Карти на Азия]

{{Азия}}
{{Региони в света}}
{{нормативен контрол}}

[[Категория:Азия| ]]