Ханс Кристиан Андерсен
Тази статия е за датския писател. За литературната награда вижте Награда Ханс Кристиан Андерсен.
Ханс Кристиан Андерсен (на датски: Hans Christian Andersen, [ˈhanˀs ˈkʰʁæʂd̥jan ˈɑnɐsn]) е датски писател и поет.
| Ханс Кристиан Андерсен Hans Christian Andersen | |
| датски писател и поет | |
 октомври 1869 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Ролигхед, Дания |
| Погребан | Дания |
| Религия | лутеранство |
| Учил в | Копенхагенски университет |
| Литература | |
| Период | 1827 – 1875 |
| Жанрове | приказка |
| Течение | Романтизъм |
| Известни творби | „Грозното патенце“ „Палечка“ „Храбрият оловен войник“ „Малката кибритопродавачка“ „Малката русалка“ „Новите дрехи на краля“ |
| Повлиян | Уилям Шекспир |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Ханс Кристиан Андерсен в Общомедия | |
Известен е най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.[1]
Биография
редактиранеПроизход и образование
редактиране
Писателят е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си, и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, от които чете, са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.
През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.
Четиринадесетгодишен, Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771 – 1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.
По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822).[2] Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 година.[2] За този период Андерсен казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.
Личен живот
редактиране
Още в ранна възраст Андерсен отбелязва в дневниците си желание за полово въздържание.[3][4]
Андерсен често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка, и тази невъзможност е отразена в много от творбите му.[5] В дневника му се чете: „Боже всемогъщи, имам само теб! Ти ръководиш съдбата ми и аз трябва да се предам в ръцете ти. Дай ми радост! Дай ми жена! Кръвта ми иска любов, както и сърцето ми.“[6]
Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката „Славеят“ е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора ѝ „Славеят на Швеция“. Андерсен изпитва големи трудности при общуването с противоположния пол. Предлага брак на Линд в писмо, което ѝ връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: „Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени.“[7]
Най-вероятно Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: „Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна.“ Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: „Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания.“[8] Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф[9] и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.[10]
Смърт
редактиране
През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“ (букв. „спокойствие“), в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел банкера Мориц Мелхиор.[11] Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“.[11] Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.
Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка „Росенбор“.[12]
Творчество
редактиранеНачало на писателска дейност
редактиранеСмята се, че най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“, написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Оденсе.[13]
През 1829 г. Ханс Кристиан Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа – на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.
В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О. Т.“ (1836 г.), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).
Скандинавизъм и пътеписи
редактиране
След свое посещение в Швеция през 1837 година Андерсен се вдъхновява от скандинавизма и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци.[14] През юли 1839 година, по време на посещение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“ („Jeg er en Skandinav“), а в началото на следващата година шведският композитор Ото Линдблад създава и музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия.[14]
През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година.
През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. Те следват образците на този жанр от тази епоха – съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включени и цели приказки.
По време на най-дългото си пътуване, през 1840 – 1841 година, посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851).
Международна известност
редактиранеС времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.[15]
През 1857 година Андерсен отново посещава Англия, най-вече за да се срещне с Дикенс, и му гостува в продължение на пет седмици. Според дъщерята на Дикенс, Андерсен е крайно досаден и остава в дома им дълго време, без да обръща внимание на намеците, че е време да си замине.[15]
Приказки
редактиранеСред най-известните приказки на Андерсен са:
|
|
|
Издания на български език
редактиранеПървото издание на български език е „Исторически разказ за първобитний „Славей“ и китайский император“, издадено в Добрич през 1893 г. в превод от руски на Борис Балкански[16]. Следват „Историята на една майка“ и „Може ли да има в това някакво съмнение?“ в превод на Иван Андрейчин, издадени през 1895 г. във Враца.[17] На следващата година в София излиза първият сборник „Избрани приказки“ (159 стр.), също в превод на Андрейчин.[18] През 1899 г. в Шумен Владимир Р. Блъсков (внук на Рашко Блъсков) издава „Дивите лебеди“, „Огниво“, „Глупавий Иванчо“, „Славейче“, „Безобразното пате“ и „Каквото и да направи дядо – всичко е добро“. „Грозното пате“ е публикувано за първи път под това заглавие едва през 1907 г. През 1911 г. в Хасково са публикувани „Андерсенови вълшебни приказки“ (207 стр.), в превод от английски език на Делчо Мавров[19] През 1947 г. е публикувано друго голямо издание (232 стр.) в превод на Ангел Каралийчев. Класическото издание в превод на Светослав Минков и Любен Зидаров е от 1976 г. като се използват руски и немски преводи на приказките.
Романът „Двете баронеси“ е преведен директно от датски.
Творчеството на Андерсен се превежда предимно от руски, но съществуват и преводи от английски. Това, както и възрожденската традиция за адаптиране на сюжетите към българската действителност, донякъде обясняват любопитни заглавия като:
- „Глупавий Иванчо“, 1899 г.
- „Безобразното пате“ („Грозното пате“), 1907 г.
- „Сънчо-Дремчо“ („Оле Затвори очички“), 1917 г.
- „Мълък Колю и Голям Колю“, („Малък Клаус и Голям Клаус“), 1923 и 1929 г.
- „Оле-Люке“ („Оле Затвори очички“), 1925 г.
- „Кутренка“ („Палечка“), 1931 г.
- „Сънчец“ („Оле Затвори очички“), 1931 г.
- „Летящият ковчег“ („Хвърчащият куфар“), 1931 г.
- „Грозната птица“ („Грозното патенце“), 1934 г.
Андерсен и музиката
редактиранеАндерсен е голям почитател на музиката и следи с интерес развитията в нея. През годините сътрудничи на различни композитори. По време на пътуванията си се среща с Менделсон, Шуман и Вагнер, чиято музика (особено на последния) популяризира пред датската публика. Проявява огромен интерес към операта. Произведенията на Андерсен – особено приказките – са източник на вдъхновение за много композитори и много от тях са поставени в операта и балета.
През 30-те години на ХІХ в. Андерсен работи с известния датски композитор Кристоф Вейзе (Christoph Ernst Friedrich Weyse) върху музикъла „Festen pø Kenilworth“, който е поставен в Кралския театър в Копенхаген през 1836 г. В продължение на много години Андерсен си сътрудничи и с Йохан Хартман (Johan Peter Emilius Hartmann). Тяхната първа творба е операта „Ravnen, eller Broderprøven“ по пиеса от Карло Гоци. Следва втора опера – „Liden Kirsten“ (1844 – 1846).[20]
Андерсен пише либретата на няколко опери:
- „Bruden fra Lammermoor“ (базирана на „Ламърмурската невеста“ от Уолтър Скот), композитор I.F. Brendal, 1832;
- „Ravnen, eller Broderprøven“ от Хартман, 1832;
- „Festen på Kenilworth“ от Вейзе, 1836;
- „Brylluppet ved Como-Søen“ от немския композитор Франц Глезер (Franz Gläser), 1849;
- „Nøkken“ от Глезер, 1853;
- „Liden Kirsten“, опус 44, от Хартман, 1846.
Творческо влияние
редактиранеПриказките на Андерсен утъпкват пътя за други класически произведения за деца като „Шумът на върбите“ на Кенет Греъм и „Мечо Пух“ на А. А. Милн. Похватът да се одушевяват обекти от природата, използван напр. в „Цветята на малката Ида“, ще бъде доусъвършенстван от Луис Карол и Беатрикс Потър.
Международният съвет за детска и юношеска литература връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ на всеки две години на автор или илюстратор със значителен принос за детската литература.[21]
От 1967 г. на рождения ден на Андерсен, 2 април, се чества Международният ден на детската книга[22]. По случай 200-годишнината от рождението на писателя, 2005 г. е обявена за Година на Андерсен в Дания[23].
Музикални адаптации
редактиранеМузикални произведения, вдъхновени от творби на Андерсен:
- Нилс Гаде: „Агнета и тритона“, опус 3 (1842)[24]
- Едвард Григ: – опусите 5, 15 и 18 (1864 – 67) са по поеми на Андерсен;[25]
- Август Ена: „Малката кибритопродавачка“ (опера, 1899)[24]
- Александер фон Цемлински: „Русалката“ (1903)[24]
- Игор Стравински: „Славеят“ (1908 – 14)[24]
- Паул фон Кленау: „Цветята на малката Ида“ (балет, 1916) и „Славеят“ (симфонична приказка и балет, 1917)[24]
- Чарлз Станфорд: „Спътникът“, опус 146 (опера по едноименната приказка 1919)[24]
- Алфред Брюно: „Райската градина“ (лирична приказка, 1921)[24]
- Александър Тансман: „Райската градина“ (балет, 1922)[24]
- Флоран Шмит: „Оле Затвори очички“, опус 73 (балет, 1923)[24]
- Нино Рота: „Свинарят“ (опера, 1926)[24]
- Ернст Тох: „Принцесата и граховото зърно“, op. 43 (опера, 1927)[24]
- Игор Стравински: „Целувката на феята“, 1928[24]
- Рудолф Вагнер-Регени: „Голият цар“ (опера върху „Новите дрехи на царя“, (1928)[24]
- Луис Глас: „Епизоди от Андерсеновата приказка „Хълмът на горските духове“, опус 67 (1931)[24]
- Даниел Стернефелд: „Матер Долороса“ (опера върху „Историята на една майка“, 1935)[24]
- Фин Хьофдинг: „Кой може да се съмнява в това?“, op. 37 (по едноименната приказка, 1940)[24]
- Вернер Егк: „Славеят“ (балет, 1953)[24]
- Борис Чайковски: „Андерсенови приказки / Четири прелюдии за камерен оркестър“, композирани като радио пиеси между 1954 и 1958 г., преработени през 2003 г.[26]
- Елзе Мари Паде: „Малката русалка“ (1958)[24]
- Ханс Вернер Хенце: „Славеят“ (пантомима, 1959)[24]
- Александър Тансман: „Новите дрехи на царя“ (балет, 1959)[24]
- Алън Ходинот: „Каквото стори дядо – все е хубаво“ (опера по едноименната приказка, 1977)[24]
- Сьорен Хилдгард: „Андерсенова сюита“ (за концертни оркестри, 1997)[24]
- Едуард Фердинанд: „Снежната кралица“ (мюзикъл, 2006)[24]
- Пет шоп бойс: „Най-невероятното“ (балет по едноименната приказка, 2011)[24]
Филмови адаптации
редактиранеМного от Андерсеновите приказки са адаптирани за малкия и големия екран. Най-популярни сред тях са:
- „Малката кибритопродавачка“, 1928 – френски филм на режисьора Жан Реноар[27];
- „Грозното патенце“, 1931 (черно-бял) и 1939 (цветен) – кратък анимационен филм на Дисни. Филмът е оцветен с Техниколор и печели Оскар за анимация през 1940 г.[27];
- „Червените обувки“, 1948 – филм на Майкъл Пауъл и Емерик Пресбъргър, отличен от Британския филмов институт като един от най-добрите британски филми на всички времена; често споменаван от Браян де Палма и Мартин Скорсезе. Филмът комбинира сюжета на Андерсеновата приказка с историята на срещата между Сергей Дягилев и британската балерина Даяна Гулд[27];
- „Пастирката и коминочистачът“, 1952 – френски анимационен филм, озвучен от Пиер Брасьор и Анук Еме[28];
- „Снежната кралица“, 1957 – съветски анимационен филм, добил огромна популярност и на Запад. Първото озвучаване на английски е направено от Юнивърсъл студиос с участието на Сандра Дий и Томи Кърк. Второто озвучаване от 90-те години на 20 век е с Катлийн Търнър, Мики Рурк и Кирстен Дънст[27];
- „Новите дрехи на царя“, 1987 – музикална филмова адаптация с участието на Сид Сизър и Лизет Антъни[27];
- „Малката русалка“, 1989 – анимационен филм на Дисни, с променена сюжетна развръзка;[27]
- „Палечка“, 1994 – анимационен филм на Уорнър Брос. Печели Раци за най-лоша оригинална песен (за „Marry the Mole“)[27];
- „Фантазия 2000“, 1999 – преработка на класическия кратък анимационен филм на Дисни от 1940 г., в която е добавен Храбрият оловен войник[27];
- „Принцесата и граховото зърно“, 2002 – анимационен филм за IMAX[27];
- Малката кибритопродавачка, 2006 – кратък анимационен филм на
- „Замръзналото кралство“, 2013 – анимационен филм на Дисни, вдъхновен от „Снежната кралица“[29]
- „Ловецът: Ледената война“, 2016 – американски фентъзи филм, режисиран от Седрик Никола-Троян. Използвани персонажи от „Снежната кралица“ от Андерсен и „Снежанка“ от Братя Грим.
Биографични филми:
- „Шведският славей“, 1940 – филм за връзката на Андерсен с Йени Линд[30]
- „Ханс Кристиан Андерсен“, 1952 – биографичен музикален филм с участието на Дани Кей. Филмът включва сюжети от много приказки, сред които „Грозното патенце“, „Новите дрехи на царя“ и „Малката русалка“[27].
- „Ханс Кристиан Андерсен – Животът ми като приказка“, 2001 – биографичен филм за Андерсен.
Други
редактиранеВ края на 2006 г. в Шанхай отваря врати развлекателен парк, който е посветен на творчеството на писателя.[31] Подобен детски парк има и в японския град Фунабаши.[32]
В САЩ статуи на писателя са издитнати в Централния парк в Ню Йорк, в парка „Линкълн“ в Чикаго и в калифорнийския град Солвенг, който е основан от датски преселници. Американската писателка с датски произход Джийн Хършолт дарява богата сбирка от материали, свързани с писателя, на Отдела за редки книги и специални сбирки на Библиотеката на американския конгрес.[33] От особен интерес е оригинална ръчно изработена книжка, която Андесен прави за младия Йонас Дрюсен.[34]
На Ханс Кристиан Андерсен е наречена улица в квартал „Дружба“ в София (Карта).
Паметници
редактиране
|
Бележки
редактиране- ↑ Bredsdorff 1975.
- ↑ а б Hcandersen-homepage.dk .
- ↑ Lepage, Robert. Bedtime stories // The Guardian, 18 януари 2006. Посетен на 19 юли 2006.
- ↑ Recorded using „special Greek symbols“.Garfield, Patricia. The Dreams of Hans Christian Andersen (PDF) // 21 юни 2004. с. 29. Посетен на 20 юли 2006.
- ↑ Hastings, Waller. Hans Christian Andersen // Northern State University, 4 април 2003. Архивиран от оригинала на 2007-11-23. Посетен на 15 декември 2012.
- ↑ The Tales of Hans Christian Andersen // Scandinavian.wisc.edu. Архивиран от оригинала на 2012-03-12. Посетен на 2 април 2010.
- ↑ H.C. Andersen homepage (Danish) // Hcandersen-homepage.dk. Посетен на 2 април 2010.
- ↑ Hans Christian Andersen's correspondence, ed Frederick Crawford6, London. 1891.
- ↑ de Mylius, Johan. The Life of Hans Christian Andersen. Day By Day // Hans Christian Andersen Center. Посетен на 22 юли 2006.
- ↑ Pritchard, Claudia. His dark materials // The Independent, 27 март 2005. Архивиран от оригинала на 2007-03-14. Посетен на 23 юли 2006.
- ↑ а б Bryant, Mark: Private Lives, 2001, p. 12.
- ↑ Bredsdorff, Elias (1975). Hans Christian Andersen: the story of his life and work 1805 – 75. Phaidon. ISBN 0-7148-1636-1. Посетен на 4 април 2012.
- ↑ „Лоената свещ“ – най-ранната приказка на Андерсен в превод на български, Детски книги, 13 декември 2014.
- ↑ а б Det Kongelige Bibliotek 2004.
- ↑ а б Hcandersen-homepage.dk 2001.
- ↑ www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109133533/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=1&sid=4, посетен на 9 януари 2015
- ↑ www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109124916/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=2&sid=4, посетен на 9 януари 2015
- ↑ www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109125204/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=3&sid=4, посетен на 9 януари 2015
- ↑ www.bg.cobiss.net, архив на оригинала от 9 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150109124052/http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=DISP&id=1102469037544352&rec=10&sid=4, посетен на 9 януари 2015
- ↑ Røllum-Larsen C., Essay bij CD-uitgave ‘Music inspired by Hans Christian Andersen’s Fairytales, DaCapo records 8.226047, 2005
- ↑ „Hans Christian Andersen Awards“ Архив на оригинала от 2017-07-04 в Wayback Machine., International Board on Books for Young People.
- ↑ International Children's Book Day // International Board on Books for Young People. Посетен на 17 декември 2012.
- ↑ ((en)) Brabant, Malcolm. Enduring legacy of author Andersen // BBC News. BBC, 1 април 2005. Посетен на 17 декември 2012.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Røllum-Larsen, C., Andersen, In: The New Grove Dictionary of Opera, MacMillan Reference Limited, London, 1997.
- ↑ ((en)) Hans Christian Andersen and Music
- ↑ TCHAIKOVSKY, B.: Andersen Fairy Tales Suites / 4 Preludes for Chamber Orchestra (Musica Viva Chamber Orchestra, Ershov)
- ↑ а б в г д е ж з и к - Hans Christian Andersen: The top 10 films based on his tales Архив на оригинала от 2021-03-07 в Wayback Machine., Mirror News, Apr 02, 2010
- ↑ ((en)) La bergère et le ramoneur (1952), IMDb.
- ↑ ((en)) Замръзналото кралство, IMDb.
- ↑ ((en)) Die schwedische Nachtigall (1941), IMDb.
- ↑ ((en)) China to open Andersen theme park, BBC News, 11 август 2006. Посетен на 2 юли 2008.
- ↑ ((en)) Chiba Sightseeing Spots // Chiba Prefectional Government. Архивиран от оригинала на 2011-10-07. Посетен на 16 юни 2011.
- ↑ Jean Hersholt Collections. // Loc.gov, 15 април 2009. Посетен на 2 април 2010.
- ↑ „Billedbog til Jonas Drewsen.“ (15 април 2009) Посетен на 2 ноември 2009.
Източници
редактиране- Bredsdorff, Elias. Hans Christian Andersen: the story of his life and work 1805 – 75. Phaidon, 1975. ISBN 0-7148-1636-1.
- I am a Scandinavian // Hans Christian Andersen and Music. Det Kongelige Bibliotek, 2004. Посетен на 4 юни 2010.
- H.C. Andersens skolegang og livet i Slagelse // Hcandersen-homepage.dk. Посетен на 2 април 2010.
- H.C. Andersen og Charles Dickens 1857 // Hcandersen-homepage.dk, 30 декември 2001. Посетен на 2 април 2010.
Външни препратки
редактиране
- ((da)) ((en)) ((de)) Страницата на Андерсен
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Андерсен, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Произведения на Ханс Кристиан Андерсен в
Моята библиотека - ((en)) Ханс Кристиан Андерсен в
Internet Movie Database - ((en)) Приказките на АндерсенАрхив на оригинала от 2008-10-15 в Wayback Machine.
- Андерсенови приказки (1872 г., с оригиналните илюстрации)
- ((en)) Hans Christian Andersen and Music
- Светослав Минков, „Ханс Кристиан Андерсен“
