What do you think?
Rate this book
Фантастични светове, #1
"Станция Хоксбил" - Робърт Силвърбърг
"Виещата кула" - Фриц Лейбър
"Издихание" - Тед Чианг
"Червени като кръв" - Танит Ли
"Всемогъщите" - Филип К. Дик
"Парникови цветя" - Майк Резник
"Малко преди края" - Лари Нивън
"Виещата кула" - Фриц Лейбър
"Издихание" - Тед Чианг
"Червени като кръв" - Танит Ли
"Всемогъщите" - Филип К. Дик
"Парникови цветя" - Майк Резник
"Малко преди края" - Лари Нивън
- GenresScience Fiction
158 pages, Unknown Binding
Published January 1, 2016
About the author
Various
389k books1,251 followersVarious is the correct author for any book with multiple unknown authors, and is acceptable for books with multiple known authors, especially if not all are known or the list is very long (over 50).
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
If an editor is known, however, Various is not necessary. List the name of the editor as the primary author (with role "editor"). Contributing authors' names follow it.
Note: WorldCat is an excellent resource for finding author information and contents of anthologies.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
May 20, 2024
Периодичните списания за фентъзи, хорър и фантастика са много важни за развитието и популяризирането на тези жанрове в литературата. С тях хората могат да се ориентират за стила и идеите на различни автори и съответно да си купят книгите им. Това е жизненоважно както за писателите, така и за издателите им.
В България те липсват почти напълно от години и се надявам "Фантастични светове" да издаде някога и 102 брой поне. Искрено желая успех на създателите му!
От тази подборка, най много ми допаднаха разказите на Танит Ли и на Лари Нивън - двамата са ми любимци още от множеството подобни четива, чието издаване процъфтяваше у нас в края на ХХ век. ;)
Първият брой е наличен безплатно в нета, струва си да се прочете и ако го харесате като мен, да подкрепите проекта в бъдеще.
P.S. Много ми харесаха илюстрацията и оформлението на корицата, браво!
В България те липсват почти напълно от години и се надявам "Фантастични светове" да издаде някога и 102 брой поне. Искрено желая успех на създателите му!
От тази подборка, най много ми допаднаха разказите на Танит Ли и на Лари Нивън - двамата са ми любимци още от множеството подобни четива, чието издаване процъфтяваше у нас в края на ХХ век. ;)
Първият брой е наличен безплатно в нета, струва си да се прочете и ако го харесате като мен, да подкрепите проекта в бъдеще.
P.S. Много ми харесаха илюстрацията и оформлението на корицата, браво!
March 16, 2024
Как ми липсват такива сборници с букет разкази от майсторите на жанра! Една вечер ми трябваше за прочита, докато ги изгълтах на един дъх. Благодарности на екипа ентусиасти, издаващи сборника с толкова хубав превод!
В “Станция Хоксбил” човечеството изпраща политически затворници на 1 милиард години в миналото. Краят ми дойде слаб на фона на напластеното преди това напрежение.
“Виещата кула” е история за Мишелова и Фафрд и една кула в пустошта. Бързо се чете и още по-бързо се забравя.
“Издихание” ни хвърля в един умиращ свят на роботи, и с въздишка осъзнаваме колко кратък миг е животът.
С “Червени като кръв” се уверих, че приказката за Снежанка винаги е премълчавала някои странни моменти, а мащехата е доста по-самоотвержена от официалната версия. Крайно неочакван обрат на старата история, много изящно разказан!
Във “Всемогъщите” малък изследователски кораб се натъква на странен астероид, но истинската заплаха се крие вътре в хората, с неочакван край.
“Парниковите цветя” рисуват с много хумор ужасите на твърде дългия човешки живот в бъдещето, когато е лишен от смисъл.
“Малко преди края” среща в двубой магьосник и войн във времената отпреди падането на Атлантида. Остроумен, стегнат разказ.
Сборникът е наслада за всеки фен. И ако някое голямо издателство удари рамо на тези момчета, няма дя е никак зле!
В “Станция Хоксбил” човечеството изпраща политически затворници на 1 милиард години в миналото. Краят ми дойде слаб на фона на напластеното преди това напрежение.
“Виещата кула” е история за Мишелова и Фафрд и една кула в пустошта. Бързо се чете и още по-бързо се забравя.
“Издихание” ни хвърля в един умиращ свят на роботи, и с въздишка осъзнаваме колко кратък миг е животът.
С “Червени като кръв” се уверих, че приказката за Снежанка винаги е премълчавала някои странни моменти, а мащехата е доста по-самоотвержена от официалната версия. Крайно неочакван обрат на старата история, много изящно разказан!
Във “Всемогъщите” малък изследователски кораб се натъква на странен астероид, но истинската заплаха се крие вътре в хората, с неочакван край.
“Парниковите цветя” рисуват с много хумор ужасите на твърде дългия човешки живот в бъдещето, когато е лишен от смисъл.
“Малко преди края” среща в двубой магьосник и войн във времената отпреди падането на Атлантида. Остроумен, стегнат разказ.
Сборникът е наслада за всеки фен. И ако някое голямо издателство удари рамо на тези момчета, няма дя е никак зле!
November 26, 2016
Така-а, гаврътнах сборничето почти на екс и трябва да отбележа - нЕма лабаво.
Откриващата новела на Робърт Силвърбърг - "Станция Хоксбил", макар и написана в края на шестдесетте, звучи стряскащо актуално и заслужено е донесла първите номинации за Хюго и Небюла на автора. А той, както винаги е социално ангажиран. Представете си лагер на политически затворници - всякаква неудобна за Правителството пасмина - анархисти, комунисти и пр. и пр. изграден в ... миналото или по-точно през палеозоя...
Фриц Лейбър ("Виещата кула") продължава щафетата с една класическа история в стил "Меч и магия", а Фафрд и Сивия Мишелов за пореден път са изправени пред трудната задача да опазят кожите. Много ги харесвам тия двамата и си мечтая всичките седем (май са толкова на брой) сборника с историите им да бъдат преведени (към момента у нас е издаден само първият "Мечове и черна магия").
"Издихание" - Тед Чианг (носител на Хюго и Локус за 2009) ми дойде малко прекалено "твърд", но това по никакъв начин не омаловажава уникалността му - трябва да се прочете, не може да се преразкаже.
Танит Ли прави една зловеща фентъзи трактовка на приказката за Снежанка в "Червени като кръв".
"Всемогъщите" е едно от ранните произведения на Филип К. Дик, но и тук си личи ограмният потенциал на този шантав, в хубавия смисъл на думата разказвач. Уж търси отговор на отдавна изтъркания в литературата морален въпрос какво може да направи човек, случайно придобил сили, издигащи го на по-високо еволюционно стъпало, ама ... краят - краят е просто гениален.
"Парникови цветя" на Майк Резник, познат ми основно с военната му фантастика, е разказ, от който блика ... хуманизъм. Медицината е дръпнала здраво напред, човечеството е постигнало немислимата за нас продължителност на живота, ама това качествен ли живот е? Мм? Пита Майки и отговор не иска.
Заключителният - "Малко преди края" на Лари Нивън (много як подбор на заглавие за край на сборник) е една кратичка, ама хипер остроумна фентъзи история, заслужено получила номинации за Хюго и Небюла. Варварин, сдобил се с могъщ меч влиза в двубой с магьосник....
Харесах! Много харесах!!!
Откриващата новела на Робърт Силвърбърг - "Станция Хоксбил", макар и написана в края на шестдесетте, звучи стряскащо актуално и заслужено е донесла първите номинации за Хюго и Небюла на автора. А той, както винаги е социално ангажиран. Представете си лагер на политически затворници - всякаква неудобна за Правителството пасмина - анархисти, комунисти и пр. и пр. изграден в ... миналото или по-точно през палеозоя...
Фриц Лейбър ("Виещата кула") продължава щафетата с една класическа история в стил "Меч и магия", а Фафрд и Сивия Мишелов за пореден път са изправени пред трудната задача да опазят кожите. Много ги харесвам тия двамата и си мечтая всичките седем (май са толкова на брой) сборника с историите им да бъдат преведени (към момента у нас е издаден само първият "Мечове и черна магия").
"Издихание" - Тед Чианг (носител на Хюго и Локус за 2009) ми дойде малко прекалено "твърд", но това по никакъв начин не омаловажава уникалността му - трябва да се прочете, не може да се преразкаже.
Танит Ли прави една зловеща фентъзи трактовка на приказката за Снежанка в "Червени като кръв".
"Всемогъщите" е едно от ранните произведения на Филип К. Дик, но и тук си личи ограмният потенциал на този шантав, в хубавия смисъл на думата разказвач. Уж търси отговор на отдавна изтъркания в литературата морален въпрос какво може да направи човек, случайно придобил сили, издигащи го на по-високо еволюционно стъпало, ама ... краят - краят е просто гениален.
"Парникови цветя" на Майк Резник, познат ми основно с военната му фантастика, е разказ, от който блика ... хуманизъм. Медицината е дръпнала здраво напред, човечеството е постигнало немислимата за нас продължителност на живота, ама това качествен ли живот е? Мм? Пита Майки и отговор не иска.
Заключителният - "Малко преди края" на Лари Нивън (много як подбор на заглавие за край на сборник) е една кратичка, ама хипер остроумна фентъзи история, заслужено получила номинации за Хюго и Небюла. Варварин, сдобил се с могъщ меч влиза в двубой с магьосник....
Харесах! Много харесах!!!
April 26, 2022
Фантастични светове, брой 1: http://knigolandia.info/book-review/f...
Бях виждал кориците на това списание, но така и не разбрах отде да го набавя – в крайна сметка един приятел ми даде първи и втори том, излезли съответно през 2016 и 2019 г., и тук ще кажа няколко наистина похвални думи за началото на “Фантастични светове”. Прекрасно направена селекция, добър превод и корекция, неща, които не винаги се подразбират в такъв тип издания, които се правят повече от любов към жанра и се случва някои елементи да останат недоизпипани. Но тук всичко е направено и с разбиране, не само с ентусиазъм.
Изд. "КФФ Соларис"
http://knigolandia.info/book-review/f...
Бях виждал кориците на това списание, но така и не разбрах отде да го набавя – в крайна сметка един приятел ми даде първи и втори том, излезли съответно през 2016 и 2019 г., и тук ще кажа няколко наистина похвални думи за началото на “Фантастични светове”. Прекрасно направена селекция, добър превод и корекция, неща, които не винаги се подразбират в такъв тип издания, които се правят повече от любов към жанра и се случва някои елементи да останат недоизпипани. Но тук всичко е направено и с разбиране, не само с ентусиазъм.
Изд. "КФФ Соларис"
http://knigolandia.info/book-review/f...
January 14, 2022
Фантастични светове е не само коледен подарък от скъп човек, ала и жесток (макар и не единст��ен) опит българският читател да се радва на (е, не съвсем редовна) фантастична периодика.
Скромната ми личност окачестви две от творбите като гениални: „Станция Хоксбил“ на любимеца ми Силвърбърг показва мрачния и безлюден свят на късня камбрий, където изпратените на доживотно заточение политически затворници от Идното живеят, тлеят и бавно полудяват сред първичната пустота на гола земя и пълен с трилобити и брахиоподи океан. „Издихание“ на Тед Чианг пък е трудна за четене, но разкошна творба за обрамчен от хромиран купол свят на автоматони, които ежедневно вграждат в себе си и изразходват по два дроба въздух. Как са устроени, обречена ли е цивилизацията им и какво има отвъд купола са въпроси, които вълнуваха колкото тях толкова и мен.
Имаме още фентъзи разказ в стил "меч и магия" на Фриц Лейбър за приключенците Фафрд и Сивия Мишелов; история от Филип К. Дик за космически изследователи, които трябва да се справят с последствията от непозната аномалия и още едно фентъзи с класически тропи за дуел между воин и магьосник, овкусено с комедия, самоирония и даже щипка непретенциозна философия от Лари Нивън.
За мен по-слабите творби в сборника бяха „Червени като кръв“ – интерпретация на приказката за Снежанка от гледна точка на злата мащеха. Вариантът на Танит Ли не само ми се стори постен в сравнение с подобния (макар и по-късен) опит на Нийл Геймън, но беше увенчан с неясен и нелогичен за мен финал. Най-много обаче ме изпотиха „Парниковите цветя“ на Майк Резник. В продължение на твърде много дълги и мъчителни страници „лирическият“ герой, който се грижеше за неми и обездвижени от десетилетия двеста годишни старци, поддържани чрез медицината на бъдещето, нито можеше да осмисли мъчителното им съществуване, нито да разбере концепцията за евтаназия. Когнитивните му способности на дете дебил трябваше да са вълнуващи и натоварени с дълбок психологизъм, но по-скоро бая ме измъчиха.
В заключение – първият брой на Фантастични светове е страхотен старт на поредица с (понастоящем) три, всяко по-обемно от следващото, издания, които се крепят на неугасващия ентусиазъм на пловдивския клуб „Соларис“. Евала за професионалното издание и огромния ентусиазъм, момчета (и навярно момичета)! Няма да се разсърдя и на повечко думи/коментари от създателите, за да станем съпричастни на този вече 5 годишен труд в името на добрата и разнородна фантастика. Подкрепа за вас!
Скромната ми личност окачестви две от творбите като гениални: „Станция Хоксбил“ на любимеца ми Силвърбърг показва мрачния и безлюден свят на късня камбрий, където изпратените на доживотно заточение политически затворници от Идното живеят, тлеят и бавно полудяват сред първичната пустота на гола земя и пълен с трилобити и брахиоподи океан. „Издихание“ на Тед Чианг пък е трудна за четене, но разкошна творба за обрамчен от хромиран купол свят на автоматони, които ежедневно вграждат в себе си и изразходват по два дроба въздух. Как са устроени, обречена ли е цивилизацията им и какво има отвъд купола са въпроси, които вълнуваха колкото тях толкова и мен.
Имаме още фентъзи разказ в стил "меч и магия" на Фриц Лейбър за приключенците Фафрд и Сивия Мишелов; история от Филип К. Дик за космически изследователи, които трябва да се справят с последствията от непозната аномалия и още едно фентъзи с класически тропи за дуел между воин и магьосник, овкусено с комедия, самоирония и даже щипка непретенциозна философия от Лари Нивън.
За мен по-слабите творби в сборника бяха „Червени като кръв“ – интерпретация на приказката за Снежанка от гледна точка на злата мащеха. Вариантът на Танит Ли не само ми се стори постен в сравнение с подобния (макар и по-късен) опит на Нийл Геймън, но беше увенчан с неясен и нелогичен за мен финал. Най-много обаче ме изпотиха „Парниковите цветя“ на Майк Резник. В продължение на твърде много дълги и мъчителни страници „лирическият“ герой, който се грижеше за неми и обездвижени от десетилетия двеста годишни старци, поддържани чрез медицината на бъдещето, нито можеше да осмисли мъчителното им съществуване, нито да разбере концепцията за евтаназия. Когнитивните му способности на дете дебил трябваше да са вълнуващи и натоварени с дълбок психологизъм, но по-скоро бая ме измъчиха.
В заключение – първият брой на Фантастични светове е страхотен старт на поредица с (понастоящем) три, всяко по-обемно от следващото, издания, които се крепят на неугасващия ентусиазъм на пловдивския клуб „Соларис“. Евала за професионалното издание и огромния ентусиазъм, момчета (и навярно момичета)! Няма да се разсърдя и на повечко думи/коментари от създателите, за да станем съпричастни на този вече 5 годишен труд в името на добрата и разнородна фантастика. Подкрепа за вас!
January 21, 2020
Уникален сбор��ик. Нямаше слабо място. Много добри, кратки разкази. Та ето малко за всеки от тях:
"Станция Хоксбил" - Р. Силвърбърг
Хората са измислили начин да изолират престъпниците. Те с�� затворени на място от ерата на камбий, където няма връщане обратно. Те са осъдени до живот. Но един ден пристига едно мистериозно 20 годишно момче и се оказва, че всъщност може би има връщане към света. Може би...
"Виещата кула" - Ф. Лейбър
Едно проклятие в една кула. Ужасяващ вой, който се разнася всяка нощ...И вълци. А Фафрд и Мишелова решават да проверят какво се случва. Лоша идея!
"Издихание" - Т. Чианг
Човечеството е съставено от роботи. Те трябва да си сменят белите дробове всеки ден, в противен случай ще умрат. Но един ден един от тези роботи открива, че последното издихание на света ще дойде скоро. А всъщност той е искал просто да провери как е устроен мозъкът му.
"Червени като кръв" - Т. Ли
Един по - различен преразказ на "Снежанка и седемте джуджета"
"Всемогъщите" - Ф. Дик
Един неидентифициран метеорит, които носи паразит, заразява 3 човека на една совалка. В последствие се оказва, че са еволюирали милиони години напред.
"Парникови цветя" - М. Резник
Разказ за живота, правото да избираш и въпроса: "Понякога по-добре ли е да си мъртъв, отколкото жив?"
"Малко преди края" - Л. Нивън
Един войн и магьосник започват сражение. А натам... Сами ще разберете.
Тук нямам любим разказ, всички са уникални. Купете си книгата.
"Станция Хоксбил" - Р. Силвърбърг
Хората са измислили начин да изолират престъпниците. Те с�� затворени на място от ерата на камбий, където няма връщане обратно. Те са осъдени до живот. Но един ден пристига едно мистериозно 20 годишно момче и се оказва, че всъщност може би има връщане към света. Може би...
"Виещата кула" - Ф. Лейбър
Едно проклятие в една кула. Ужасяващ вой, който се разнася всяка нощ...И вълци. А Фафрд и Мишелова решават да проверят какво се случва. Лоша идея!
"Издихание" - Т. Чианг
Човечеството е съставено от роботи. Те трябва да си сменят белите дробове всеки ден, в противен случай ще умрат. Но един ден един от тези роботи открива, че последното издихание на света ще дойде скоро. А всъщност той е искал просто да провери как е устроен мозъкът му.
"Червени като кръв" - Т. Ли
Един по - различен преразказ на "Снежанка и седемте джуджета"
"Всемогъщите" - Ф. Дик
Един неидентифициран метеорит, които носи паразит, заразява 3 човека на една совалка. В последствие се оказва, че са еволюирали милиони години напред.
"Парникови цветя" - М. Резник
Разказ за живота, правото да избираш и въпроса: "Понякога по-добре ли е да си мъртъв, отколкото жив?"
"Малко преди края" - Л. Нивън
Един войн и магьосник започват сражение. А натам... Сами ще разберете.
Тук нямам любим разказ, всички са уникални. Купете си книгата.
November 4, 2021
Е, по-добре късно, отколкото никога, н��ли :)
Страхотни разкази има в първия брой на Фантастични светове и се радвам, че успях да го прочета, защото като нищо можеше да пропусна съществуването му.
Най-много ми допадна откриващия разказ за "Станция Хоксбил", който беше уникален откъм идея и със страхотни персонажи. Краят ми беше прекалено семпличък и без особена изненада, но се преживява. Пък и самата история е зверски добре построена, така че за мен, дори само с този разказ да си беше останал сборникът, пак щях да му дам 5 звзезди.
Много силно впечатление ми направиха и "Издихание" на Тед Чианг и "Парникови цветя" на Майк Резник. Първият е наистина нещо специално, което не можеш да прочетеш всеки ден, а вторият си беше точно по мой вкус - емоционална и много човешка история.
"Всемогъщите" също си струваше, макар да не си падам много по space opera.
Страхотни разкази има в първия брой на Фантастични светове и се радвам, че успях да го прочета, защото като нищо можеше да пропусна съществуването му.
Най-много ми допадна откриващия разказ за "Станция Хоксбил", който беше уникален откъм идея и със страхотни персонажи. Краят ми беше прекалено семпличък и без особена изненада, но се преживява. Пък и самата история е зверски добре построена, така че за мен, дори само с този разказ да си беше останал сборникът, пак щях да му дам 5 звзезди.
Много силно впечатление ми направиха и "Издихание" на Тед Чианг и "Парникови цветя" на Майк Резник. Първият е наистина нещо специално, което не можеш да прочетеш всеки ден, а вторият си беше точно по мой вкус - емоционална и много човешка история.
"Всемогъщите" също си струваше, макар да не си падам много по space opera.
June 10, 2019
Безспорно страхотен сборник, който се чете на един дъх. Разказите са разнородни и като жанр и като години на написване. Определено диамантът тук е Тед Чианг - уникално прелестен. Дано някой се сети да издаде сборник само с негови неща!
January 17, 2017
Списание с разкази събрано от братята и сестрите от пловдивския клуб по фантастика „Соларис”, който ме върна назад в годините, когато имаше периодика с ценни преводни заглавия. Дано да продължат с изването му.
Всички разкази вътре са номинирани или печелили престижни награди и не са се появявали на български.
Разпространението за сега е само по фантастичните клубове (Пловдив, Пазарджик, София), така че ако искате да се доберете до това бижу мога да съдействам.
"Станция Хоксбил" - Робърт Силвърбърг – Една фантастична трактовка на Синдрома на затворника пренесена в палеозоя, благодарение на машина на времето. Политически лагер за неудобни субекти, които се борят най-вече със скуката в мястото на което са ги изпратили.
"Виещата кула" - Фриц Лейбър – Непреведена досега история за Фафрд и Сивия Мишелов. Мрачно фентъзи, граничещо с ужас.
"Издихание" - Тед Чианг – Разказ за затворен свят на автомати с единствен източник на енергия. Произведението придава нови измерения на думата ентропия.
"Червени като кръв" - Танит Ли – Може би най-популярното и произведение. Кървав преразказ на приказката за снежанка с неочакван обрат.
"Всемогъщите" - Филип К. Дик - Космически екипаж, който случайно тръгва нагоре по пътеката на човешката еволюция. Дорасли ли сме за това, обаче?
"Парникови цветя" - Майк Резник – Смъртта е победена, но на каква цена? Един социален работник е подложен на нежелана морална дилема, която разтърсва етичните му устои.
"Малко преди края" - Лари Нивън – Фентъзи, ама не съвсем. Много добра алюзия за развитието на хората като вид.
Всички разкази вътре са номинирани или печелили престижни награди и не са се появявали на български.
Разпространението за сега е само по фантастичните клубове (Пловдив, Пазарджик, София), така че ако искате да се доберете до това бижу мога да съдействам.
"Станция Хоксбил" - Робърт Силвърбърг – Една фантастична трактовка на Синдрома на затворника пренесена в палеозоя, благодарение на машина на времето. Политически лагер за неудобни субекти, които се борят най-вече със скуката в мястото на което са ги изпратили.
"Виещата кула" - Фриц Лейбър – Непреведена досега история за Фафрд и Сивия Мишелов. Мрачно фентъзи, граничещо с ужас.
"Издихание" - Тед Чианг – Разказ за затворен свят на автомати с единствен източник на енергия. Произведението придава нови измерения на думата ентропия.
"Червени като кръв" - Танит Ли – Може би най-популярното и произведение. Кървав преразказ на приказката за снежанка с неочакван обрат.
"Всемогъщите" - Филип К. Дик - Космически екипаж, който случайно тръгва нагоре по пътеката на човешката еволюция. Дорасли ли сме за това, обаче?
"Парникови цветя" - Майк Резник – Смъртта е победена, но на каква цена? Един социален работник е подложен на нежелана морална дилема, която разтърсва етичните му устои.
"Малко преди края" - Лари Нивън – Фентъзи, ама не съвсем. Много добра алюзия за развитието на хората като вид.
May 23, 2024
Най-добри: Силвърбърг, Филип Дик, Резник
Също страхотни: Нивън, Фриц Лейбър
И съвсем нелоши: Танит Ли, Тед Чианг
По-подробно ревю - в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d1%84%d0%b0%d...
Също страхотни: Нивън, Фриц Лейбър
И съвсем нелоши: Танит Ли, Тед Чианг
По-подробно ревю - в Цитаделата:
https://citadelata.com/%d1%84%d0%b0%d...
June 26, 2017
Доста добра подборка, хареса ми. Единствено не ми допадна Чианг, но пък Силвърбърг, Ли, Резник разцепиха. Очаквам и следващия брой.
November 10, 2016
Много добра подборка на неиздавани досега на български разкази, които са печелили престижни награди за фантастика или фентъзи. Произведенията са различни като стил и тематика, така че има за всеки по нещо!
July 5, 2019
Станция Хоксбил - 5/5
Виещата кула - 2.5/5
Издихание - 1.5/5
Червени като кръв - 1/5
Всемогъщите - 4/5
Парникови цветя - 2/5
Малко преди края - 5/5
Виещата кула - 2.5/5
Издихание - 1.5/5
Червени като кръв - 1/5
Всемогъщите - 4/5
Парникови цветя - 2/5
Малко преди края - 5/5
Displaying 1 - 13 of 13 reviews