The Golden Age of Grotesque

The Golden Age of Grotesque
Албум на Marilyn Manson
Записан	???
Издаден	13 май 2003
Жанр	индъстриъл, метал, алтернативен рок
Времетраене	57:40
Музикален издател	Nothing / Interscope
Пореден албум	пети студиен
Продуцент(и)	Мерилин Менсън и Тим Сколд
Език	английски
Хронология на Marilyn Manson
Holy Wood (In the Shadow of the Valley of Death) (2000) The Golden Age of Grotesque (2003) Lest We Forget (2004)

The Golden Age of Grotesque е петият студиен албум на американската индъстриъл група Мерилин Менсън, издаден на 13 май 2003 г. Чисто тематично албумът съчетава образа на бляскавата ера на суинга от 30-те години на ХХ век с този на Ваймарската република от преди установяването на нацисткия режим в Германия.

Песни

1. „Thaeter“ – 1:14 (Менсън, Гейси, Сколд)
2. „This Is the New Shit“ – 4:19 (Менсън, Сколд)
3. „mOBSCENE“ – 3:25 (Менсън, 5)
4. „Doll-Dagga Buzz-Buzz Ziggety-Zag“ – 4:11 (Менсън, Сколд)
5. „Use Your Fist and Not Your Mouth“ – 3:34 (Менсън, 5)
6. „The Golden Age of Grotesque“ – 4:05 (Менсън, 5)
7. „(s)AINT“ – 3:42 (Менсън, 5, Сколд)
8. „Ka-boom Ka-boom“ – 4:02 (Менсън, 5, Сколд)
9. „Slutgarden“ – 4:06 (Менсън, 5)
10. "♠" („Spade“) – 4:34 (Менсън, 5)
11. „Para-noir“ – 6:01 (Менсън, 5, Сколд, Гейси)
12. „The Bright Young Things“ – 4:19 (Менсън, 5)
13. „Better of Two Evils“ – 3:48 (Менсън, 5, Сколд, Гейси)
14. „Vodevil“ – 4:39 (Менсън, 5, Сколд)
15. „Obsequey (The Death of Art)“ – 1:48 (Менсън, Сколд)

B-sides

1. „Tainted Love“ (бонус трак за Япония и Великобритания)
2. „Baboon Rape Party“ (бонус трак за Япония и Великобритания)
3. „Paranoiac“ (бонус трак за Япония)
4. „Mind of a Lunatic“

Сингли

„Tainted Love“ – април 2002 „mOBSCENE“ – 22 април 2003
„This Is the New Shit“ – 1 септември 2003
„(s)AINT“ – 2004 (промоционален)

Фактология

• Повечето образи в албума са почерпени от книгата на Мел Гордън от 2000 г. Voluptuous Panic: The Erotic World of Weimar Berlin Архив на оригинала от 2010-01-02 в Wayback Machine.. За да няма проблеми с авторското право, Менсън се обръща лично към Гордън с молбата да ползва книгата. Гордън не само, че се съгласява, но и остава очарован, че книгата му е вдъхновител на цял музикален диск.
• Албумът получава смесени оценки. Въпреки че се оказва един от най-добрите издадени през 2003 г., според много критици, а и фенове това е най-слабият албум на Менсън. Според критиките в него липсват както оригиналност и стил, така и зарядът в текстовете, присъщи за предните му издания. Въпреки солидните критики отправени към Менсън, албумът повтаря успеха на Mechanical Animals и достига първи позиции в The Billboard Top 200 и Top Internet Albums.
• Стилово това е най-електронно звучащият албум на Мерилин Менсън, което се дължи основно на присъствието на Тим Сколд. Според много този албум е силно повлиян от творчеството на немската ebm/industrial групата KMFDM, в която е свирил Сколд.
• Лирически албумът прави много връзки с историята, с различни реални и художествени образи. Откроява се употребата на много игрословици в текстовете: „gloominati“, „scabaret sacrilegends“, „vivi-sex symbol“, „cocaingels“ „mOBSCENE“, „vodevil“ и „para-noir“.
• Някои издания на албума включват и 25-минутното ДВД „Doppelherz“ (двойно сърце), режисирано от Менсън.
• Албумът проследява развитието на Менсън от изкуството до продукта, в което се превръща. Според самия Менсън албумът има две ясно различими тематики: едната е изразена чрез пънк-рок баладите, които призовават животът да се живее пълноценно и изцяло, защото няма бъдеще след това; другата е пародия на първата идея, разкривайки нихилизма, повърхността и безхаберието породени от този начин на мислене, който превръща човекът в един щастлив образ подобен на Мики Маус (Менсън неслучайно се снима като образа на Уолт Дисни).