Серен диоксид

Серен диоксид
	Серен диоксид
Свойства
Формула	SO2
Моларна маса	64,066 g mol−1
Плътност	2,6288 kg m−3
Вискозитет	12,82 μPa·s
Точка на топене	−72 °C
Точка на кипене	−10 °C
Парно налягане	237,2 kPa
Разтворимост във вода	94 g/L
pKa	1,81
pKb	12,19
Диполен момент	1,62 D
Термохимия
Стандартна енталпия на образуване	−296,9 kJ/mol (газ)
Стандартна моларна ентропия	248,223 J K−1 mol−1
Опасности
NFPA 704	0 3 0 ;
LD50	2520 ppm
Идентификатори
CAS номер	7446-09-5
PubChem	1119
ChemSpider	1087
Номер на ЕК	231-195-2
Номер на ООН	1079, 2037
DrugBank	DB16426
KEGG	D05961
MeSH	Sulfur+dioxide
ChEBI	18422
ChEMBL	1235997
RTECS	WS4550000
SMILES	O=S=O
InChI	1S/O2S/c1-3-21/O2S/c1-3-2
InChI ключ	RAHZWNYVWXNFOC-UHFFFAOYSA-NRAHZWNYVWXNFOC-UHFFFAOYAT
Beilstein	3535237
UNII	0UZA3422Q4
Gmelin	1443
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Серен диоксид в Общомедия

Серният диоксид (SO₂) е безцветен газ с остра, задушлива миризма.

Получава се при горене на сяра, метални сулфиди или сероводород. Силен редуктор, особено във воден разтвор. Разтваря се във вода и дава хидрат на газа, като разтворът се отнася като киселина (серниста киселина). Използва се за производството на SO₃ за получаване на сярна киселина. Уврежда озоновия слой.

Серният диоксид реагира с основни хидроксиди до получаването на сулфитни соли:

SO₂ + 2 NaOH → Na₂SO₃ + H₂O

При включването на сяра с оксидационно състояние +4, серният диоксид става редуктор. Той се окислява от халогени, при което се получават сулфурилхалиди, като например сулфурилхлорид:

SO₂ + Cl₂ → SO₂Cl₂

Серният диоксид реагира с безцветния газ сероводород до получаването на сяра и вода. Процесът се използва в лабораторни условия за получаване на сяра и се нарича метод на Клаус:

SO₂ + 2 H₂S → 3 S + 2 H₂O

Серният диоксид, може да се свързва с метални йони като лиганд, образувайки комплекси от метален серен диоксид.^[1]

Получаване

Серен диоксид може да бъде получен при горенето на сяра:

S + O₂ → SO₂

Пълното горене на сероводород също води до получаването на серен диоксид:

2 H₂S + 3 O₂ → 2 H₂O + 2 SO₂

Окислителното пържене на пирит (FeS₂),^[2] сфалерит (ZnS) и цинобър (HgS) води до получаването на серен диоксид:

4 FeS₂ + 11 O₂ → Fe₂O₃ 2 + 8 SO₂

2 ZnS + 3 O₂ → 2 ZnO + 2 SO₂

HgS + O₂ → Hg + SO₂

Серният диоксид е вторичен продукт при производството на цимент от калциев силикат. CaSO₄ се нагрява с кокс и пясък в този процес:

2 CaSO₄ + 2 SiO₂ + C → 2 + 2 CaSiO₃ + SO₂ + CO₂

Въздействието на нагорещата сярна киселина върху медни стружки произвежда серен диоксид.

Cu (а) + 2 H₂SO₄ (AQ) → CuSO₄ (AQ) + SO₂ (ж) + 2 H₂O (L)

Може да се приготвя и чрез натриев метабисулфит:

H₂SO₄ (AQ) + Na₂S₂O₅ (AQ) → 2 SO₂ (ж) + Na₂SO₄ (а) + H₂O (L)

Това е екзотермична реакция.

Източници

↑ Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan. Chemistry of the Elements. 2. Butterworth-Heinemann, 1997. ISBN 978-0-08-037941-8.
↑ Müller, Hermann. Sulfur Dioxide // DOI:10.1002/14356007.a25_569.

Тази статия, свързана с неорганична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan. Chemistry of the Elements. 2. Butterworth-Heinemann, 1997. ISBN 978-0-08-037941-8.

[Ullmann-2] Müller, Hermann. Sulfur Dioxide // DOI:10.1002/14356007.a25_569.

[1]

[2]