Сидерас
| Сидерас Σιδεράς | |
| — село — | |
  Сидерас  Сидерас  Сидерас | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 118 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 501 00 |
| Телефонен код | 2461 |
Сидерас или Демирджилер (на гръцки: Σιδεράς, до 1927 година Δεμιρτζιλέρ, Демирдзилер[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сидерас е разположено на 950 m надморска височина,[2] в източното подножие на планината Червена гора (Вуринос).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Демирджилер е турско село в югозападната част на Кайлярска каза (Джума) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Димирджилер (Dimirdjiler) е посочено като село в каза Джумали с 15 домакинства и 32 жители мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Димирджилеръ, Кайлярска каза, има 310 турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Демирджилер е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 65 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Демерджилар (Δεμερτζιλάρ), Кожанска каза, живеят 325 турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Демирджилер остава в Гърция. В 1913 година селото има 395 жители.[8] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 69 семейства и 257 жители бежанци.[9]
През 1927 името на селото е преведено като Сидерас, „желязо“.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Деврен[3] | Ντεβρέν | Клисура | Κλεισούρα[10] | пролом на ЮЗ от Сидерас[3] |
| Мезария[11] | Μεζάρια | Мнима | Μνήμα[10] | местност на Ю от Сидерас[11] |
| Картал Даг[11] | Κορτάλ Ντάγ | Аеторахи | Άετορράχη[10] | връх на СИ от Сидерас (1264 m)[11] |
| Караксилар Тепеси[3] | Καραξιλάρ Τεπεσί | Веланидия | Βελανιδιά[10] | връх на ЮИ от Сидерас (1124,9 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 395[2] | 446[2] | 268[2] | 363[2] | 391[2] | 389[2] | 275[2] | 313[2] | 318[2] | 339 | 131 | 118 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 309. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
- ↑ а б в г Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
