Роди Пайпър
Роди Пайпър | |
Пайпър през 2009 | |
Роден | Родерик Джордж Тумбс 17 април 1954 г.
|
---|---|
Починал | |
Съпруга | Кити Тумбс (1982-2015) |
Деца | 4 |
Професионална кариера в кеча | |
Сценични имена | Роди Пайпър[1] Канадецът Маскираният канадец[3][4] Пайпър Машина |
Височина | 1,88 м[1] |
Тегло | 104 кг[1] |
Обявява се от | Глазгоу, Шотландия[1] |
Треньор(и) | Джийн Либел Лео Гарибалди Тони Кондело Джо Фиорино |
Дебют | 1969[2] |
Роди Пайпър в Общомедия |
Родерик Джордж „Роди“ Тумбс [5], по-добре познат под сценичното си име Роди Пайпър „Гайдаря“, беше канадски професионален кечист, актьор и водещ на радио шоу.
В кеча Пайпър е най-добре познат на интернационалната публика за своята работа в World Wrestling Federation (WWF, по-късно WWE) и World Championship Wrestling (WCW) между 1984 и 2000. Въпреки че е канадец, заради своя шотландски произход той е обявяван че е от Глазгоу и е познат с ключовите си пола и музикалното влизане с гайда. Получава своите прякори „Гайдаря“ и „Хот Род“ като показва своите запазени „Шотландска“ ярост, спонтанност и бърз ум. Ветеранът в индустрията Рик Светкавицата нарича Пайпър „най-надареният забавен човек в цялата история на професионалния кеч“.[6]
Един от най-разпознаваемите кеч звезди от цял свят,[7] Пaйпър е в много pay-per-view турнири, включително главните ежегодни събития на WWF и WCW, КечМания и Звездното шоу. Той получава 34 шампионски титли в някои компании, по време на своята кариера на ринга, продължила 42 години. Най-забележимите вражди на Пайпър са с Грег Валънтайн, Ейдрън Адонис и Хълк Хоуган, с вражда срещу Хоуган, включваща „Капитана“ Лу Албано и певицата Синди Лоупър, считана за началото на Rock 'n' Wrestling.[8] Въведен в Залата на славата на WWE през 2005 и означен като най-големия злодей в кеч историята на WWE.[9][10][11]
Извън кеча Пайпър играе в десетки филми и телевизионни предавания, включително главната роля в култовия филм They Live през 1988.[12]
В кеча
[редактиране | редактиране на кода]- Финални ходове
- Приспивателното[1]
- Ключови ходове
- Мениджъри
- Боб Ортън младши[18]
- Придружавайки
- Прякори
- Входни песни
- Green Hills of Tyrol от Chappell Production Library (WWE/WCW/TNA)
- Hot Rod на Джим Джонстън (WWE)
- "The Bonnie Lass o' Fyvie" (WWE/TNA)
- Scotland the Brave (WWE/TNA)
Шампионски титли и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Cauliflower Alley Club
- Въведен член на Reel (2001)[23]
- Mid-Atlantic Championship Wrestling/World Championship Wrestling
- Средно-атлантически шампион в тежка категория на NWA (3 пъти)[24]
- Телевизион шампион на NWA (2 пъти)[24]
- Шампион в тежка категория на Съединените щати на NWA/WCW (3 пъти)[25]
- NWA All-Star Wrestling
- Канадкси отборен шампион на NWA (Версия Ванкувар) (1 път) – с Рик Мартел[24]
- NWA Hollywood Wrestling
- NWA San Francisco
- Pacific Northwest Wrestling
- Pro Wrestling Illustrated
- Мач на годината (1985) с Пол Орндорф срещу Хълк Хоуган и Мистър Ти на КечМания 2[28]
- Най-мразен кечист на годината (1984, 1985)[29]
- Най-вдъхновяващ ке1ист на годината (1982)[30]
- Най-популярен кечист на годината (1986)[31]
- Награда Стенли Уестън (2015)
- PWI го класира като № 17 от топ 500 индивидуални кечисти в PWI Years през 2003
- Залата и музея на славата на продфесионалния кеч
- Клас 2007[32]
- World Class Championship Wrestling
- Американски отборни шампиони на NWA (1 път) – с Булдог Броулър[24]
- World Wrestling Federation/World Wrestling Entertainment
- Интерконтинентален шампион на WWF (1 път)[33]
- Световен отборен шампион (1 път) – с Рик Светкавицата[34]
- Залата на славата на WWE (Клас 2005)[1]
- Награди Слами (1 път)
- Wrestling Observer Newsletter
- Най-добър злодей (1984, 1985)
- Най-добри интервюта (1981) равенство с Лу Албано
- Най-добри интервюта (1982, 1983)
- Най-лош мач на годината (1986) срещу Мистър Ти на КечМания 2
- Най-лош мач на годината (1997) срещу Хълк Хоуган на СуперБунт 7
- Залата на славата на Wrestling Observer Newsletter (Клас 1996)[36]
1 ↑Световната титла в полутежка категория на NWA вече не се признава или санкционира от National Wrestling Alliance.[27]
2 ↑Мартел освогбоди титлата след като загуби мач, в който загубилия напуска града, и Пайпър избра Попович като заместник партньор.[27][24]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Roddy Piper WWE Hall of Fame Profile // WWE. Посетен на 1 август 2015.
- ↑ Kelly, Ross. 5 Things You Didn't Know About Roddy Piper // CBS, 31 юли 2015. Посетен на 12 септември 2015.
- ↑ а б Roddy Piper Profile // Online World of Wrestling. Посетен на 19 септември 2008.
- ↑ а б в г Shields, Brian. Main Event: WWE in the Raging 80s. Pocket Books, 2006. ISBN 978-1-4165-3257-6. с. 47–51.
- ↑ Death certificate // tmz.vo.llnwd.net. Архивиран от оригинала на 2015-09-06. Посетен на 1 септември 2015.
- ↑ WrestleMania 21: WWE Hall of Fame 2005 (bonus feature; Roddy Piper's induction speech) // WWE Home Video, 2 април 2005.
- ↑ Top 50 Wrestlers of All Time // ign.com. Посетен на 2 август 2015.
- ↑ Gelston, Dan. WWE Hall of Famer Roddy Piper dies at 61 // Архивиран от оригинала на 2015-08-03. Посетен на 2016-04-15.
- ↑ Top 50 villains in wrestling history #1 Rowdy Roddy Piper // WWE. Посетен на 31 юли 2015.
- ↑ 'Rowdy' Roddy Piper: Tributes pour in as wrestling legend dies aged 61 // ScotlandNow, 3 август 2015. Архивиран от оригинала на 2015-09-19. Посетен на 23 октомври 2015.
- ↑ Cardiac Arrest Takes Life Of Rowdy Roddy Piper // Detroit Sports 105.1, 31 юли 2015. Архивиран от оригинала на 2016-02-08. Посетен на 23 октомври 2015.
- ↑ DeVega, Chauncey. America is a neoliberal horror movie // Salon. 7 август 2015. Посетен на 12 септември 2015.
- ↑ а б в г д The Name on the Marquee: Rowdy Roddy Piper's Greatest Hits (1985) // 411Mania. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ WWE WRESTLEMANIA COUNTDOWN – 1992 PPV Report (WM 8): Hulk Hogan vs. Sid Vicious, Ultimate Warrior run-in, Bret Hart vs. Piper, HBK vs. Tito // Pro Wrestling Torch. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ Dark Pegasus Video Review: King of the Ring 1994 // 411Mania. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ а б Puerto Rico Reviews: Invader #1’s Classic Matches // 411Mania. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ The Name on the Marquee: Wrestling's Living Legend, Bruno Sammartino (1986) // 411Mania. Посетен на 26 юни 2010.
- ↑ Oliver, Greg. Orton on Bumps, Japan and His Son // SLAM! Wrestling. Посетен на 31 юли 2015.
- ↑ Oster, Aaron. Ex-WCW and WWE Wrestler Sean O'Haire Reportedly Dies at 43 // The Baltimore Sun. 10 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 2015-06-14. Посетен на 31 юли 2015.
- ↑ Shields, Brian. 30 Years of WrestleMania. Penguin, 2014. ISBN 1465434208. с. 61.
- ↑ Rickard, Mike. Wrestling's Greatest Moments. ECW Press, 2008. ISBN 1554903319.
- ↑ Namako, Jason. Results from this weekend's indy shows (7/19 to 7/21) // WrestleView. 22 юли 2013. Посетен на 22 юли 2013.
- ↑ List of CAC Award Winners // Cauliflower Alley Club. Архивиран от оригинала на 2016-03-24. Посетен на 31 юли 2015.
- ↑ а б в г д е ж з Rowdy Roddy Piper Match Results // Mid-Atlantic Gateway. Посетен на 3 август 2015.
- ↑ United States Championship // WWE. Посетен на 3 август 2015.
- ↑ Milner, John. Rowdy Roddy Piper // SLAM! Wrestling. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 1 август 2015.
- ↑ а б в Roddy Piper // SLAM! Wrestling. Посетен на 3 август 2015.
- ↑ Achievement Awards: Past Winners // Pro Wrestling Illustrated. London Publishing Co., March 1996. с. 85.
- ↑ Achievement Awards: Past Winners // Pro Wrestling Illustrated. London Publishing Co., March 1996. с. 87.
- ↑ Achievement Awards: Past Winners // Pro Wrestling Illustrated. London Publishing Co., March 1996. с. 88.
- ↑ Achievement Awards: Past Winners // Pro Wrestling Illustrated. London Publishing Co., March 1996. с. 86.
- ↑ Pantazzi, Michael. Roddy Piper // Professional Wrestling Hall of Fame and Museum. Архивиран от оригинала на 2015-07-19. Посетен на 31 юли 2015.
- ↑ Intercontinental Championship // WWE. Посетен на 1 август 2015.
- ↑ World Tag Team Championships // WWE. Посетен на 1 август 2015.
- ↑ Slammy Awards: A Look Back // WWE, 26 ноември 2008. Посетен на 31 юли 2015.
- ↑ Wrestling Observer Hall of Fame // Pro Wrestling Illustrated. Архивиран от оригинала на 2008-07-14. Посетен на 4 август 2015.
|