Рахманли
Тази статия е за бившето село в Леринско. За селото в България, чието име до 1934 година е Рахманлии, вижте Розовец.
| Рахманли Ελεούσα | |
| — село — | |
  Рахманли  Рахманли  Рахманли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | изселено души (1918 – 1941) |
Рахманли, още Раманче, Рамалия или Армалия (на гръцки: Ελεούσα, Елеуса, до 1926 година Ραχμανλή, Рахманли[1]), е бивше село в Република Гърция.
География
[редактиране | редактиране на кода]Землището на Рахманли е разположено на територията на днешния дем Лерин (Флорина), област Западна Македония, на 22 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 17 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северния край на Леринското поле на самата граница със Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Рахманли е българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва Ромалія в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рахманли (Раманче) има 249 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рахманли е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Раманли (Ramanli) има 128 българи екзархисти.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамаля (Рамаља) има 12 къщи славяни християни.[7] В 1926 година е прекръстено на Елеуса.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92, 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||
