Ногайци
| Ногайци Ногайлар | |
 | |
 Ногайци-татари през 1838 г. | |
| Общ брой | 109 042[1] |
|---|---|
| По места |  Русия: 103 660 Румъния: 10 700 България: 500 Казахстан: 400 Украйна: 385 Узбекистан: 200 |
| Език | ногайски, руски |
| Религия | сунитски ислям |
| Сродни групи | кримски татари, казахи |
 | |
| Етническа карта на Кавказския регион с територията на ногайците | |
| Ногайци в Общомедия | |
Ногайците (самоназвание на ногайски език: в единиствено число Hогай /noˈɣaj/, в множествено число Ногайлар /noɣajˈlar/; на руски: Ногайцы) са тюркски говорещ етнос. Те са западнотюркски народ от къпчакската подгрупа.
При преброяването в Русия през 2010 г. са установени за цяла Русия 103 660 ногайци[2], от тях 40 407 в руската частична Република Дагестан, преди всичко в Ногайски район в Дагестан, 22 006 в Ставрополски край, 15 654 в Република Карачаево-Черкезия и 3444 в Чечения[3], което е около половината от броя от 1989 г.[4].
Други предишни названия на ногайците също са „карататари“ или „черни татари“,[5] „Ногай-татари“, „планински татари“ (кавказки татари) или само „татари“, карачаевци.
Произход на името и етногенеза
[редактиране | редактиране на кода]Народното име „ногайци“ идва от един потомък на Чингис хан, Лайпан. Той се отделя през 1260 г. с различни татарски племена от Златната орда и създава от 1280 г. автономно ханство.
От ХVІ век ногайците мигрират от долното Поволжие и се заселват в северните черноморски степи чак до Добруджа, под защитата на Кримското ханство и Османската империя.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]По религия ногайците са предимно сунитски мюсюлмани, като в клана на Караагач съществува едно малко шиитско малцинство.[6]
Територия
[редактиране | редактиране на кода]Ногайците живеят днес преди всичко в Южна Русия, главно на Северен Кавказ. Степите в Дагестан са наричани „Ногайска степ“. Най-важните реки са горен Кубан и преди всичко Терек, както и долното течение Волга близо до Астрахан. Днес там живеят около 90 000 ногайци.
В днешна Украйна някога са живели до 200 000 ногайци на териториите на Буджак (Онгъл), Йедисан и Таврия. В Добруджа живеят още няколко хиляди румънски ногайци, които там официално са причислени към татарите. В Румъния ногайците населяват главно региоите около селищата Когълничану, Kocali, Валя Дачилор и Кубадин.
Ногайски малцинства живеят също в Литва, Полша и България и в Западна Европа.
В Турция живеят над един милион ногайци, в провинциите Джейхан/Адана, Ескишехир и Анкара, също в Токат, Коня и Истанбул, като от 1965 г. официално са причислени към турския етнос.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ rosstat.gov.ru
- ↑ Excel-Tabelle 5, Zeile 128.
- ↑ Ergebnisse der Volkszählung Russlands 2010, Excel-Tabelle 7, Zeilen in der Reihenfolge im Text: Zeile 454; Zeile 535; Zeile 493; Zeile 519.
- ↑ andere Auflistung der Volkszählungen für Tschetschenien, Tabelle 1989, drittletzte Spalte oben.
- ↑ Der Neue Brockhaus, 3. Band L–R, Leipzig 1938, S. 388
- ↑ Der Neue Brockhaus, 3. Band L–R, Leipzig 1938, S. 388
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Heinz-Gerhard Zimpel, Lexikon der Weltbevölkerung. Geografie – Kultur – Gesellschaft, Nikol Verlagsgesellschaft mbh & Co. KG Hamburg 2000, ISBN 3-933203-84-8
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Tatar.Net Архив на оригинала от 2011-01-07 в Wayback Machine.
- Die Lesginen, Laken und Nogaier Архив на оригинала от 2012-06-03 в Wayback Machine. Репортаж на радио „Гласът на Русия“