Клитос
| Клитос Κλείτος | |
| — село — | |
 Развалините на Клитос | |
  Клитос  Клитос  Клитос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 1 човек (2011 г.) |
| Пощенски код | 501 00 |
Клитос или Хайдарли (на гръцки: Κλείτος, до 1927 Χαϊδαρλή, Хайдарли[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. Селото е закрито заради разработване на въглищна мина.
География
[редактиране | редактиране на кода]Клитос е разположено в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио) на 22 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида) и на 22 km североизточно от Кожани (Козани).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория, Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Край селото са разкрити две съседни праисторически селища - Клитос 1 и Клитос 2, като хронологично обхващат края на VI и V хилядолетие пр.н.е., тост късният неолит. Открити са останки от дългогодишно обитаване на района, както през средната и късната бронзова епоха, така и през елинистическия, римския и ранновизантийския период.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Хайдарли е турско село в Кайлярска каза (Джума) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ас Тарли (Ass tarli) е посочено като село в каза Джумали с 15 домакинства и 42 жители мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Хайдарли има 250 турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хайдерли е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 20 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хайдарли (Χαϊδαρλή), Кайлярска каза, живеят 650 турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото има 939 жители.[8] През 1920-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 202 семейства и 834 жители бежанци.[9]
През 1927 името на селото е сменено на Клитос. Селото традиционно произвежда жито, тютюн и картофи.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Фетфалар[10] | Φετφαλάρ | Воскотопос | Βοσκότοπος[11] | местност на ЮИ от Клитос[10] |
| Караагач[10] | Καραγάτς | Птелеја | Πτελέα[11] | местност на Ю от Клитос[10] |
| Кабер Дереси[10] или Кобер Дереси | Κόμπερ Ντερεσί | Критопотамос | Ξηροπόταμος[11] | река на СИ от Клитос[10] |
| Саръгьол[10] | Σαρί Γκιόλ | Валтос | Βάλτος[11] | бивше блато на Ю от Клитос[10] |
| Чаири[10] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[11] | местност на Ю от Клитос[10] |
| Централен канал[10] | Κεντρικό Κανάλι | Авлаки | Αύλάκι[11] | канал на ЮЗ от Клитос[10] |
| Кайнаци[12] | Καϊνάκια | Пигиес | Πηγές[11] | местност на Ю от Клитос[12] |
Селото е закрито заради разработването на лигнитната мина в района, а жителите му в 2000 - 2003 година се местят в Неос Клитос.[13]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 939[2] | 1011[2] | 662[2] | 1022[2] | 1118[2] | 1017[2] | 848[2] | 888[2] | 1063[2] | 1251 | 1 | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 302. (на македонска литературна норма)
- ↑ Δήμος Κοζάνης - Κλείτος // Архивиран от оригинала на 2019-03-24. Посетен на 2019-03-24.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ а б Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Δήμος Κοζάνης - Τοπική Κοινότητα Κλείτους // Архивиран от оригинала на 2019-03-24. Посетен на 2019-03-24.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
