Йоан Асен (син на Андроник Асен)
Йоан Асен Ιωάννης Ἀσάνης | |
византийски аристократ - архонт, деспот и севастократор | |
Роден |
началото на XIV век
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1358 г.
|
Семейство | |
Баща | Андроник Асен |
Братя/сестри | Мануил Комнин Раул Асен Ирина Асенина |
Съпруга | дъщеря на Алексий Апокавк |
Други роднини | Йоан Кантакузин (зет) Мануил Кантакузин (племенник) Матей Кантакузин (племенник) Андроник Кантакузин (племенник) Андроник Асен Палеолог (племенник) Мария Кантакузина (племенница) Теодора Кантакузина (племенница) Елена Кантакузина (племенница) |
Йоан Асен (на гръцки: Ιωάννης Ἀσάνης) е византийски аристократ, военачалник и провинциален управител от средата XIV век, шурей на византийския император Йоан VI Кантакузин.
Йоан Асен е син на деспот Андроник Асен и чрез него се падал внук на българския цар Йоан III Асен. Йоан имал още един брат – Мануил Асен, и две сестри – Ирина и Елена. Иван Божилов допуска възможността Йоан Асен да е най-големият от двамата сина на Андроник и поставя раждането му в самото началото на XIV век.[1] Чрез брака на сестра му Ирина Асенина, Йоан се падал и шурей и на бъдещия император Йоан VI Кантакузин, в чиято история се съдържат основните сведения за живота му.
За ранните години от живота на Йоан Асен няма исторически сведения, а за първи път той се споменава през 1335 г., когато той и брат му Мануил били оковани и затворени в тъмница в тракийската крепост Вира, защото участвали в заговор срещу византийския император Андроник III Палеолог, който бил разкрит от митрополита на Филипи. В затвора Йоан и брат му остават в продължение на цели шест години – до есента на 1341 г., когато започва граждандската война между зет му Йоан Кантакузин и регентите на император Йоан V Палеолог. Тогава Йоан Кантакузин изпраща съпругата си Ирина заедно с една войска да освободи братята си и да ги доведе при него в Димотика, което се случило между 26 септември и 26 октомври 1341 г. След освобождаването си Йоан и брат му стават едни от най-доверените лица на Кантакузин и присъстват на коронацията му в Димотика на 26 октомври същата година.[2]
След като прекарал зимата на 1341 – 1342 г. в Димотика, на 5 март 1342 г. Йоан Асен потегля на запад заедно с основните войски на Йоан Кантакузин, командвани от Кантакузин и неговите синове. Скоро войските на Кантакузин превземат Мелник, а Йоан Асен е поставен от Кантакузин за управител на града. В Мелник Йоан Асен се задържа до юли 1342 г., когато градът е обсаден от войски на предишния му управител Хрельо, доскорошен Кантакузинов съюзник, който решил да го превземе и да го предаде отново във владение на сръбския крал Стефан Душан като изкупление за измяната си и преминаването му на страната на Кантакузин. Войските на Хрельо блокирали Мелник и прекъснали снабдяването на града, след което започнали и бойните действия. Неспособен да удържи на обсадата без храна, Йоан Асен решава да предаде доброволно града на Хрельо, след което най-вероятно му било позволено да се завърне с хората си при Кантакузин.[3]
През пролетта на 1343 г. Кантакузиновите сили преминали в Тракия. Когато по-голямата част от населението на Родопите преминала на негова страна, Кантакузин назначава Йоан Асен за управител на градовете в областта Мора – земи, обхващащи Източните Родопи по река Арда и част от земите, включени в днешната Кърджалийска област с крепостта Перперек.[4] През следващите години обаче Йоан търпи постянен натиск от страна на доскорошния съюзник на Кантакузин Момчил, чиито владения се намирали в съседство. В решителната битка срещу Момчил при Перитеорион на 5 юли 1345 г. Йоан Асен командва византийската конница, съставляваща лявото крило на обединената турско-византийска армия на Йоан Кантакузин и Умур бег.[3]
Веднага след втората коронация на Йоан Кантазун в Константинопол на 31 март 1347 г. Йоан и брат му получават от зет си севастократорски титли.[5] През същата година обаче Йоан Асен убеждава племенника си Матей Кантакузин също да се провъзгласи за съимператор без позволението на баща си.[6] През 1350 г. Йоан Асен е споменат като управител на Константинопол в едно писмо на папа Климент IV до император Йоан VI Кантакузин.[7]
След отсраняването на Йоан VI Кантакузин от власт, Йоан Асен вероятно се дистанцира от племмника си Матей Кантакузин и подкрепя Йоан V Палеолог, тъй като през 1355 г. вече се споменава като деспот и управител (архонт) на родопоския град Перитеорион, за какъвто е назначен вероятно от Йоан V Палеолог.[8] Последното споменаване на Йоан Асен в изворите е в една простагма на деспот Йоан Углеша от 1358 г.[9]
Никифор Григора споменава, че Йоан Асен е бил женен за неизвестна по име дъщеря на Алексий Апокавк.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Божилов 1994, с. 295.
- ↑ Asdracha 1976, с. 195, ft. note 67; Божилов 1994, с. 296.
- ↑ а б Божилов 1994, с. 296.
- ↑ Asdracha 1976, с. 195; Божилов 1994, с. 996.
- ↑ Asdracha 1976, с. 196; Божилов 1994, с. 296.
- ↑ Божилов 1994, с. 296 – 297.
- ↑ Божилов 1994, с. 298.
- ↑ Asdracha 1976, с. 196, 198; Божилов 1994, с. 299.
- ↑ а б Божилов 1994, с. 299.
Цитирани източници
[редактиране | редактиране на кода]- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография (2-ро фототипно изд.). София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, ISBN 954-430-264-6, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL
- ((fr)) Asdracha, Catherine (1976). Les Rhodopes au XIVe siècle. – Revue des Études byzantines, 34, 175–209, doi:10.3406/rebyz.1976.2052, ISSN 0766-5598, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1976_num_34_1_2052
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. (1499) → 91373 ᾿Ασάνης ᾿Ιωάννης (Asanes Ioannes). – Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up