Барс
Тази статия е за едрия хищник. За асоциацията на разработчиците на софтуер вижте БАРС.
| Барс | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Schreber, 1775) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Барс в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Барсът (Uncia uncia, известен още като снежен барс, снежен леопард или ирбис) е едър хищник от семейство Коткови, разпространен високо в планините на Средна Азия.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Барсът принадлежи към Големите (ревящи) котки (Pantherinae), въпреки че не умее да надава рев и таксономичната му класификация все още не е утвърдена. Макар традиционно да се отделя в собствен род Uncia (Schreber, 1775), скорошни генетични изследвания го връщат в рода на пантерите Panthera.[2]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Барсът няма размерите на останалите големи котки (Panthera), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 100 до 130 cm. с почти още толкова дълга опашка (90 cm), височина при плещите 60 cm и тегло до 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетковидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и, гледани отдалеч, се сливат с цвета и шарките на лицето. За да се предпазва от големия студ на планините, които обитава, е покрит с гъста козина, която през зимата достига дължина до 12 cm. Ушите му са малки, за предоставят по-малка площ на студа. Носната му кухина е по-малка от тази на другите от семейство Котки, за да може вдишваният въздух да се затопли, преди да стигне дробовете. През зимата петнистата му козина става по-светла – по този начин животното се слива с мръсния сняг. През лятото цветът потъмнява и така леопардът става трудно забележим на фона на сивите скали. Барсът е изключително пъргав. За да улови яребица или фазан, може да направи скок с дължина до 15 метра. В семейство Котки той е шампионът на висок скок.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]| Предполагаема филогенеза на барса по Маккена и Бел, 1997, и Новак, 1991, (вляво)[3] и по Стивън О’Браян и Уорън Джонсън, 2006[4] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Барсът е широко разпространен във високите планини на Средна Азия: Хималаите, Памир и Хиндукуш, Тяншан, Алтай и високите плата на Монголия, Тибет и някои райони на Сибир, но навсякъде е много рядък. Според някои източници в миналото барсът е обитавал също Иран, Анадола и Кавказ, но това мнение не намира сериозно потвърждение.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Краткото лято високо в планината снежните леопарди прекарват над границата на гората по алпийските ливади и скалисти склонове на надморска височина 6000 m, а през зимата, следвайки стадата диви кози и овце, се спускат до около 2000 m.
Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12 km² до около 40 km²в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно – мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време.
Ирбисът, както е наричан в Тибет, преследва предимно едрите копитни бозайници характерни за района който обитава. В Хималаите например това са баралите (сини овни), козирози, азиатски муфлони, млади якове, винроги козли и горали, а в Тяншан и Алтай сибирските козирози и архарите (планински овни). Лови и по-дребна плячка като зайцевидни, мармоти, едри гризачи, мечета и малки диви прасета. Когато е гладен, не подминава и мърша. Знае се, че този хищник има нужда от средно 2 кг месо на ден, за да оцелее.
Барсът обикновено ловува рано сутрин и привечер, като издебва плячката си, спускайки се отгоре ѝ. Той се промъква безшумно и с няколко скока застига жертвата си, като завършва атаката си с неповторимия си скок. През деня обикновено си почива, скрит в скална ниша.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Половата зрялост при снежните барсове настъпва на около 3 – 4 годишна възраст. Разгонването се проявява в края на зимата и началото на пролетта Бременността продължава около 90 – 110 дни. Раждат в укрити и труднодостъпни места. В зависимост от местообитанието си малките се раждат в периода април – май – юни. Котилото обикновено е представено от две или три малки и по-рядко раждат четири или пет.[5][6][7] Срещани са и по-големи котила достигащи до седем малки.[5] Грижите по малките и възпитанието им се поемат изцяло от майката. Малките се раждат слепи и безпомощни с тегло около 500 грама и дължина до 30 сантиметра на тялото. Седмица след раждането малките проглеждат. Новородените малки се отличават от възрастните по тъмната пигментация на петната, които са дребни с по-слабо изразено пръстеновидни. По гърба обаче петната са по-големи черни или кафеникави, като преминават в къси ивици със същия цвят.[5] Кърменето на малките продължава около 6 седмици. Към средата на лятото малките се движат заедно с майката при лов, но за готови за самостоятелен живот едва към втората си година.
Барсът в народната култура
[редактиране | редактиране на кода]
В културата на народите от Средна Азия барсът е обект на голяма почит и е широко използван като хералдически символ. Да срещнеш барс високо в планината, наистина е изключително събитие и на тайнствената му природа се приписва мистична сила като въплъщение на духове и божества.
Ак Барс (белият или снежен леопард) е изобразен на герба на днешен Татарстан, като преди това е бил държавен символ на Волжко-Камска България. Освен това в редица находки от епохата на Първото българско царство се среща изображение на барс с рибешка опашка (виж Златно съкровище от Наг Сент Миклош и т.нар. златно лъвче върху накит от Преславското съкровище). Напоследък се утвърждава мнението, че в културата на древните българи, и особено в древнобългарската календарна система, именно барсът заема мястото на тигъра от сходния китайски календар. Още повече, че според едно от етимологичните тълкувания на българското име Борис то има общ корен с общотюркското барс и българското рис, като представката бо- вероятно означава „голям“ (от бой, като ръст), велик, благороден рис, т.е. барс.
Природозащитен статус
[редактиране | редактиране на кода]Барсът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като застрашен от изчезване вид.[8] Дивата му популация се изчислява на между 4000 и 7500 екземпляра. Освен това има още 600 – 700 барса в зоопарковете по света.
Въпреки че е защитен навсякъде, където се среща, основна заплаха за вида си остава бракониерството, както и намаляването на дивите кози и овце – негова основна плячка. Така преследван главно заради ценната си кожа, барсът става жертва и на гневни животновъди, след като хората не му оставят друг избор, освен да посяга над домашните животни, изместили дивите.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Крилат лъв (Ак Барс)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Panthera uncia (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Johnson, W.E. и др. The Late Miocene radiation of modern Felidae: A genetic assessment. // Science 311 (5757). 6 януари 2006. DOI:10.1126/science.1122277. с. pp73-77. Посетен на 24 октомври 2008.
- ↑ After McKenna & Bell, 1997, with recent species from Nowak, 1991 // Посетен на 2009-10-06. (на английски)
- ↑ Stephen O’Brien et Warrennk Johnson, L'évolution des chats, dans Pour la science, no 366, Avril 2008 (ISSN 0 153 – 4092) basée sur (en) W. Johnson et al., The late Miocene radiation of modern felidae: a genetic assessment, dans Science, no 311, 2006 et (en) C. Driscoll et al.
- ↑ а б в В. Г. Гептнер, Н. П. Наумов. Млекопитающие Советского Союза. Хищные (гиены и кошки). – М.: Высшая школа, 1972. – Т. 2. – С. 206 – 241.
- ↑ Строганов С. У. Звери Сибири. Хищные. – М.: издательство Академии наук СССР, 1962. – С. 421 – 426. – 460 с. – 2000 экз.
- ↑ Жизнь животных / под ред. С. П. Наумова и А. П. Кузякина. – М.: Просвещение, 1971. – Т. 6. – С. 369 – 370.
- ↑ Panthera uncia (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)
| ||||||||
