Ашот Таронит
| Ашот Таронит Ασώτιος Ταρωνίτης | |
| византийски аристократ | |
 Сватбата на Ашот и Мирослава, миниатюра от Мадридския Скилица | |
| Роден |
X век
|
|---|---|
| Починал | след 1005
|
| Религия | християнство |
| Военна служба | |
| Звание | генерал |
| Семейство | |
| Баща | Григорий Таронит |
| Съпруга | Мирослава Българска |
| Ашот Таронит в Общомедия | |
Ашот Таронит (на средногръцки: Ασώτιος Ταρωνίτης) е арменски благородник от X - XI век, на византийска и българска служба при император Василий II Българоубиец и цар Самуил.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ашот е син на солунския дук Григорий Таронит и внук на Ашот III, последния владетел на кяжество Тарон от династията Багратуни. Ашот служи под командването на баща си срещу българите през 996 година. В битката при Солун през същата година Григорий Таронит загива, а Ашот е пленен.[1]
Около 999 година Ашот се жени за Самуиловата дъщеря Мирослава и е изпратен като наместник на българския цар в адриатическото пристанище Драч.[2]
Няколко години по-късно, през 1005, Ашот изменя на Самуил и заедно със съпругата си бяга по море при император Василий II, комуто предава послание от драчките първенци за готовността им да предадат Драч на византийците. За награда императорът удостоява Ашот с почетния сан магистър.[3]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]- Григор (Григорий Таронит) , баща
- Баграт (Панкратий) Таронит. чичо. Женен за Елена Лакапина, внучка на Христофор Лакапин.
- Мирослава, съпруга. Дъщеря на цар Самуил.
- Григорий Таронит, син. Баща на Михаил Таронит.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1971. с. 660. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Златарски 1971, с. 676.
- ↑ Златарски 1971, с. 688 – 689.
