Направо към съдържанието

Рита Арменска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 21: Ред 21:


== Произход ==
== Произход ==
Рита е родена на 10 или 11 януари [[1278]] г. в [[Киликийско царство|Арменска Киликия]]. Тя е дъщеря на арменския киликийски цар [[Левон II]] и царица Керан. Сестра е на арменския цар Хетум II.<ref name="MetropolitanMA">{{cite web|url=https://books.google.bg/books?id=OvCiDQAAQBAJ&lpg=PA594&ots=4jt6ViUCB6&dq=Rita%20of%20Armenia%2C%20byzantine%20empress&hl=bg&pg=PA594#v=onepage&q&f=false|title=Byzantium: Faith and Power (1261 – 1557)|publisher=Metropolitan Museum of Art|editor-first=Helen C.|editor-last=Evans|year=2004|place=New York, N.Y.|page=594, no.30|isbn=1588391132}} ISBN 978-1-58839-113-1</ref> В една арменска хроника, чието авторство е приписано на брат ѝ Хетум, се споменава, че Рита е имала и близначка на име Теофана.<ref>{{cite web|title = Chronicle Attributed to King Het'um II translated by Robert Bedrosian | url =http://www.documentacatholicaomnia.eu/03d/1289-1307,_King_Het%27um_II,_Chronicle_%5BThe_Armenia_History%5D,_EN.pdf&ved=2ahUKEwjJrL_CtY_lAhVAwcQBHX12B7A4HhAWMAV6BAgHEAE&usg=AOvVaw15z2OXHEtgI07rdcdOeL34 | year= 2005 | page= 10 }}</ref>
Рита е родена на 10 или 11 януари [[1278]] г. в [[Киликийско царство|Арменска Киликия]]. Тя е дъщеря на арменския киликийски цар [[Левон II]] и царица Керан. Сестра е на арменския цар Хетум II.{{hrf|Metropolitan Museum|2004|p=594|loc=no.30}} В една арменска хроника, чието авторство е приписано на брат ѝ Хетум, се споменава, че Рита е имала и близначка на име Теофана.{{hrf|Chronicle Attributed to King Het'um II|2005|p= 10}}


== Брак с Михаил IX Палеолог ==
== Брак с Михаил IX Палеолог ==
[[Георги Пахимер]] съобщава, че император [[Андроник II]] търсил съпруга за своя син и младши съимператор [[Михаил IX Палеолог]]. Продължилите няколко години преговори за ръката на титулярната константинополска императрица [[Катерина дьо Куртене]] пропадат, след което императорът изпраща да търсят подходяща кандидатка в двора на [[Кипърско кралство|кипърския крал]] Анри II дьо Лузинян.<ref name="MetropolitanMA" /><ref name="SeriesByzantina">{{cite web| title =Little Armenia and the Byzantine World at the End of the Thirteenth Century. The Case of Maria-Rita-Xene? | first=Agnieszka |last = Kozanecka-Kozakiewicz | url = http://seriesbyzantina.eu/wp-content/uploads/2018/12/VOL.-IX.-2011-FULL-TEXT.pdf | journal = Series Byzantina. Studies on Byzantine and Post-Byzantine Art
[[Георги Пахимер]] съобщава, че император [[Андроник II]] търсил съпруга за своя син и младши съимператор [[Михаил IX Палеолог]]. Продължилите няколко години преговори за ръката на титулярната константинополска императрица [[Катерина дьо Куртене]] пропадат, след което императорът изпраща да търсят подходяща кандидатка в двора на [[Кипърско кралство|кипърския крал]] Анри II дьо Лузинян.{{sfnm|Metropolitan Museum|2004|1p=594|1loc=no.30|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|2pp= 25 – 30}} След като в Кипър не успяват да получат папско разрешение за сродяване с [[Палеолози]]те, Андроник II изпраща посолство до [[Малка Армения]]. Арменският крал Хатум II, за когото молбата на [[Василевс|василевса]] се оказва добре дошла, без да се двоуми и без да иска разрешение от папата, решава да омъжи за византийския съимператор сестра си.{{sfnm|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|1pp= 25 – 30}} При това той дори изпраща в [[Константинопол]] не една, а двете си сестри – Рита и Теофана, с надеждата едната да бъде избрана за съпруга на младия василевс, а другата да се омъжи за някой знатен византиец, без да се налага да бъде връщана обратно. Византийското пратеничество останало изненадано от факта, че ще трябва да отведе две кандидатки, но Георги Пахимер разказва, че то не е имало друг избор освен да си тръгне с двете сестри или да провали мисията си.Kozanecka-{{sfnm|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|1pp= 25 – 30}}
| volume = IX | publisher =The Polish society of oriental art, Cardinal Stefan Wyszyński University | work= Art of the Armenian Diaspora. Proceedings of the conference, Zamość, April 28 – 30, 2010 | place = Warsaw | year = 2011 | editor = Waldemar Deluga | issn = 1733 – 5787 | pages= 25 – 30}}</ref> След като в Кипър не успяват да получат папско разрешение за сродяване с [[Палеолози]]те, Андроник II изпраща посолство до [[Малка Армения]]. Арменският крал Хатум II, за когото молбата на [[Василевс|василевса]] се оказва добре дошла, без да се двоуми и без да иска разрешение от папата, решава да омъжи за византийския съимператор сестра си.<ref name="SeriesByzantina" /> При това той дори изпраща в [[Константинопол]] не една, а двете си сестри – Рита и Теофана, с надеждата едната да бъде избрана за съпруга на младия василевс, а другата да се омъжи за някой знатен византиец, без да се налага да бъде връщана обратно. Византийското пратеничество останало изненадано от факта, че ще трябва да отведе две кандидатки, но Георги Пахимер разказва, че то не е имало друг избор освен да си тръгне с двете сестри или да провали мисията си.<ref name="SeriesByzantina" />


Пътуването до Константинопол се отразява изключително зле върху здравето на Рита, която още по пътя заболява толкова сериозно, че животът ѝ се оказва в опасност, поради което се налага мисията да спре на остров [[Родос]].<ref name="SeriesByzantina" /> Там Рита приема [[Православие|православието]], след което според Пахимер състоянието ѝ се подобрило и пътуването продължило.<ref name="SeriesByzantina" /> В Константинопол изборът на младия император пада върху по-голямата сестра Рита. Вероятната причина е, че Рита е била преценена като способна да роди по-бързо наследници на Мануил.<ref name="SeriesByzantina" /> Теофана, от друга страна, е определена за съпруга на [[севастократор]] Теодор Ангел, но тя умира по време на пътуването си към дома на годеника.<ref name="SeriesByzantina" />
Пътуването до Константинопол се отразява изключително зле върху здравето на Рита, която още по пътя заболява толкова сериозно, че животът ѝ се оказва в опасност, поради което се налага мисията да спре на остров [[Родос]].{{sfnm|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|1pp= 25 – 30}} Там Рита приема [[Православие|православието]], след което според Пахимер състоянието ѝ се подобрило и пътуването продължило.{{sfnm|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|1pp= 25 – 30}} В Константинопол изборът на младия император пада върху по-голямата сестра Рита. Вероятната причина е, че Рита е била преценена като способна да роди по-бързо наследници на Мануил.{{sfnm|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|1pp= 25 – 30}} Теофана, от друга страна, е определена за съпруга на [[севастократор]] Теодор Ангел, но тя умира по време на пътуването си към дома на годеника.{{sfnm|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|1pp= 25 – 30}}


По стар обичай Рита приема името '''Мария''', след което бракът ѝ с Михаил IX Палеолог е сключен на [[16 януари]] [[1296]] г.<ref name="SeriesByzantina" /> Рита и Михаил IX имат четири деца:
По стар обичай Рита приема името '''Мария''', след което бракът ѝ с Михаил IX Палеолог е сключен на [[16 януари]] [[1296]] г.{{sfnm|Kozanecka-Kozakiewicz|2011|1pp= 25 – 30}} Рита и Михаил IX имат четири деца:
* [[Андроник III]] (1297 – 1341)
* [[Андроник III]] (1297 – 1341)
* Мануил Палеолог (починал 1319)
* Мануил Палеолог (починал 1319)
Ред 39: Ред 38:
През 1320 г. императрицата преживява голяма трагедия, свързана със смъртта на по-малкия ѝ син Мануил. По-големият син на Рита, [[Андроник III|Андроник]], поддържал любовна връзка с жена, която подозирал в изневяра. Ревнивият Андроник поставя пред дома на любовницата си охрана, която трябвало да убие всеки мъж, който се опита да влезе посред нощ в дома ѝ. Единственият, който се опитал да влезе нощно време при любовницата на Андроник, бил по-малкият му брат Мануил, а охраната не го разпознала и го убила. Така се оказало, че Мануил бил убит по заповед на брат си.
През 1320 г. императрицата преживява голяма трагедия, свързана със смъртта на по-малкия ѝ син Мануил. По-големият син на Рита, [[Андроник III|Андроник]], поддържал любовна връзка с жена, която подозирал в изневяра. Ревнивият Андроник поставя пред дома на любовницата си охрана, която трябвало да убие всеки мъж, който се опита да влезе посред нощ в дома ѝ. Единственият, който се опитал да влезе нощно време при любовницата на Андроник, бил по-малкият му брат Мануил, а охраната не го разпознала и го убила. Така се оказало, че Мануил бил убит по заповед на брат си.


Аферата със смъртта на Мануил оказва сериозно влияние върху здравето на Михаил IX, който умира на 12 октомври 1320. Смъртта на Мануил и Михаил IX Палеолог обтегя отношенията между Андроник II и внука му, Андроник III. Двамата започват гражданска война помежду си, която продължава до победата на младия Андроник през 1328 г. Междувременно след смъртта на съпруга си императрица Рита се замонашва и приема монашеското име Ксения. Установява се в Солун, където прекарва времето между 1320 и 1333 г.<ref>*{{cite web| last1= Nicol | first1 = D.| last2 = Bendall | first2 = Simon | url=https://www.persee.fr/doc/numi_0484-8942_1977_num_6_19_1764 | title = Anna of Savoy in Thessalonica: the numismatic evidence | journal = Revue numismatique | issue = 6e série | volume = Tome 19 | year =1977 | pages = 87 – 102 | doi= 10.3406/numi.1977.1764}}</ref>
Аферата със смъртта на Мануил оказва сериозно влияние върху здравето на Михаил IX, който умира на 12 октомври 1320. Смъртта на Мануил и Михаил IX Палеолог обтегя отношенията между Андроник II и внука му, Андроник III. Двамата започват гражданска война помежду си, която продължава до победата на младия Андроник през 1328 г. Междувременно след смъртта на съпруга си императрица Рита се замонашва и приема монашеското име Ксения. Установява се в Солун, където прекарва времето между 1320 и 1333 г.{{sfnm|1a1=Nicol|1a2=Bendall|1y=1977|1pp=87 - 102}}


== Бележки ==
== Бележки ==
{{reflist}}
{{reflist}}


=== Цитирана литература ===
*{{citation|url=https://books.google.bg/books?id=OvCiDQAAQBAJ&lpg=PA594&ots=4jt6ViUCB6&dq=Rita%20of%20Armenia%2C%20byzantine%20empress&hl=bg&pg=PA594#v=onepage&q&f=false|title=Byzantium: Faith and Power (1261 – 1557)|author=Metropolitan Museum of Art|others= editted by Helen C. Evans|author-link=Музей на изкуството „Метрополитън“|year=2004|place=New Haven, New York, NY| publisher=Metropolitan Museum of Art, Yale University Press |isbn=1588391132| id={{ISBN|978-1-58839-113-1}}|ref={{harvid|Metropolitan Museum|2004}}}}
*{{citation| title =Little Armenia and the Byzantine World at the End of the Thirteenth Century. The Case of Maria-Rita-Xene? | first=Agnieszka |last = Kozanecka-Kozakiewicz | url = http://seriesbyzantina.eu/wp-content/uploads/2018/12/VOL.-IX.-2011-FULL-TEXT.pdf | journal = Series Byzantina. Studies on Byzantine and Post-Byzantine Art| volume = IX, Art of the Armenian Diaspora. Proceedings of the conference, Zamość, April 28 – 30, 2010 | publisher =The Polish society of oriental art, Cardinal Stefan Wyszyński University | place = Warsaw | year = 2011 | editor = Waldemar Deluga | issn = 1733–5787 | pages= 25 – 30}}
*{{citation| last1= Nicol | first1 = D.| last2 = Bendall | first2 = Simon | url=https://www.persee.fr/doc/numi_0484-8942_1977_num_6_19_1764 | title = Anna of Savoy in Thessalonica: the numismatic evidence | journal = Revue numismatique | issue = 6e série | volume = Tome 19 | year =1977 | pages = 87 – 102 | doi= 10.3406/numi.1977.1764}}
*{{citation|title = Chronicle Attributed to King Het'um II translated by Robert Bedrosian | url =http://www.documentacatholicaomnia.eu/03d/1289-1307,_King_Het%27um_II,_Chronicle_%5BThe_Armenia_History%5D,_EN.pdf&ved=2ahUKEwjJrL_CtY_lAhVAwcQBHX12B7A4HhAWMAV6BAgHEAE&usg=AOvVaw15z2OXHEtgI07rdcdOeL34 | year= 2005 | page= 10 |ref={{harvid|Chronicle Attributed to King Het'um II|2005}}}}
{{СОРТКАТ:Арменска, Рита}}
{{СОРТКАТ:Арменска, Рита}}
[[Категория:Византийски императрици]]
[[Категория:Византийски императрици]]

Версия от 16:26, 13 ноември 2024

Рита Арменска
византийска императрица
Родена
Починала
юли 1333 г. (55 г.)
Управление
Период1294 – 1320 г.
Други титлиарменска принцеса
Семейство
РодХетомиди
СъпругМихаил IX Палеолог
ДецаТеодора Палеологина
Андроник III Палеолог
Анна Палеологина
Мануил Палеолог
Рита Арменска в Общомедия

Рита, наречена още Мария (* 10/11 януари 1278; † юли 1333), е арменска принцеса и византийска императрица, съпруга на император Михаил IX Палеолог.

Произход

Рита е родена на 10 или 11 януари 1278 г. в Арменска Киликия. Тя е дъщеря на арменския киликийски цар Левон II и царица Керан. Сестра е на арменския цар Хетум II.[1] В една арменска хроника, чието авторство е приписано на брат ѝ Хетум, се споменава, че Рита е имала и близначка на име Теофана.[2]

Брак с Михаил IX Палеолог

Георги Пахимер съобщава, че император Андроник II търсил съпруга за своя син и младши съимператор Михаил IX Палеолог. Продължилите няколко години преговори за ръката на титулярната константинополска императрица Катерина дьо Куртене пропадат, след което императорът изпраща да търсят подходяща кандидатка в двора на кипърския крал Анри II дьо Лузинян.[3] След като в Кипър не успяват да получат папско разрешение за сродяване с Палеолозите, Андроник II изпраща посолство до Малка Армения. Арменският крал Хатум II, за когото молбата на василевса се оказва добре дошла, без да се двоуми и без да иска разрешение от папата, решава да омъжи за византийския съимператор сестра си.[4] При това той дори изпраща в Константинопол не една, а двете си сестри – Рита и Теофана, с надеждата едната да бъде избрана за съпруга на младия василевс, а другата да се омъжи за някой знатен византиец, без да се налага да бъде връщана обратно. Византийското пратеничество останало изненадано от факта, че ще трябва да отведе две кандидатки, но Георги Пахимер разказва, че то не е имало друг избор освен да си тръгне с двете сестри или да провали мисията си.Kozanecka-[4]

Пътуването до Константинопол се отразява изключително зле върху здравето на Рита, която още по пътя заболява толкова сериозно, че животът ѝ се оказва в опасност, поради което се налага мисията да спре на остров Родос.[4] Там Рита приема православието, след което според Пахимер състоянието ѝ се подобрило и пътуването продължило.[4] В Константинопол изборът на младия император пада върху по-голямата сестра Рита. Вероятната причина е, че Рита е била преценена като способна да роди по-бързо наследници на Мануил.[4] Теофана, от друга страна, е определена за съпруга на севастократор Теодор Ангел, но тя умира по време на пътуването си към дома на годеника.[4]

По стар обичай Рита приема името Мария, след което бракът ѝ с Михаил IX Палеолог е сключен на 16 януари 1296 г.[4] Рита и Михаил IX имат четири деца:

Рита е младша императрица от 1294 до 1317 г. По това време старша императрица е Ирина Монфератска, втора съпруга на император Андроник II. До 1303 Андроник II и Ирина Монфератска живеят разделени, Андроник резедира в Константинопол, а Ирина – в Солун. През 1317 умира Ирина Монфератска и Рита остава единствената императрица в империята.

През 1320 г. императрицата преживява голяма трагедия, свързана със смъртта на по-малкия ѝ син Мануил. По-големият син на Рита, Андроник, поддържал любовна връзка с жена, която подозирал в изневяра. Ревнивият Андроник поставя пред дома на любовницата си охрана, която трябвало да убие всеки мъж, който се опита да влезе посред нощ в дома ѝ. Единственият, който се опитал да влезе нощно време при любовницата на Андроник, бил по-малкият му брат Мануил, а охраната не го разпознала и го убила. Така се оказало, че Мануил бил убит по заповед на брат си.

Аферата със смъртта на Мануил оказва сериозно влияние върху здравето на Михаил IX, който умира на 12 октомври 1320. Смъртта на Мануил и Михаил IX Палеолог обтегя отношенията между Андроник II и внука му, Андроник III. Двамата започват гражданска война помежду си, която продължава до победата на младия Андроник през 1328 г. Междувременно след смъртта на съпруга си императрица Рита се замонашва и приема монашеското име Ксения. Установява се в Солун, където прекарва времето между 1320 и 1333 г.[5]

Бележки

  1. ↑ Metropolitan Museum 2004, с. 594, no.30.
  2. ↑ Chronicle Attributed to King Het'um II 2005, с. 10.
  3. ↑ Metropolitan Museum 2004, с. 594, no.30; Kozanecka-Kozakiewicz 2011, с. 25 – 30.
  4. ↑ а б в г д е ж Kozanecka-Kozakiewicz 2011, с. 25 – 30.
  5. ↑ Nicol & Bendall 1977, с. 87 - 102.

Цитирана литература

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рита_Арменска&oldid=12411529“.