Лютиброд: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Carbonaro. (беседа | приноси) м форматиране |
||
(Не са показани 46 междинни версии от 19 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| картинка = Lyutibrod-view.jpg| |
|||
| картинка-описание = Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите |
|||
| екатте = 44745 |
| екатте = 44745 |
||
| надм-височина = 329 |
| надм-височина = 329 |
||
Ред 9: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Лю̀тиброд''' е [[село]] в Северозападна [[България]], [[община Мездра]], [[област Враца]]. |
|||
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >"). |
|||
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно: |
|||
== География == --> |
|||
'''Лютиброд''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Мездра]], [[Област Враца]]. |
|||
== География == |
== География == |
||
Село Лютиброд се намира на около 13 km юг-югоизточно от областния център [[Враца]] и около 8 km запад-югозападно от общинския център [[Мездра]]. Разположено е в западната част на [[Стара планина]], в северната част на [[Искърски пролом|Искърския пролом]], от двете страни на река [[Искър]] - откъм левия бряг в източните подножия на [[Врачанска планина]], а откъм десния бряг в североизточните подножия и склонове на [[Ржана планина]]. Районът е [[карст]]ов. Климатът е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са преобладаващо [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] и [[сиви горски почви|сиви горски]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 3, стр. 852, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, 1982 г.</ref> [[Надморска височина|Надморската височина]] край Искър при пътния мост в селото е около 238 m и намалява на изток до около 234 m; на север от реката нараства до около 305 m, а на юг - до около 370 m. |
|||
[[Image:Lyutibrod-view.jpg|ляво|мини|Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите]] |
|||
Село Лютиброд се намира в района на [[Врачанската планина]], в края на [[Искърски пролом|Искърския пролом]], на десния и левия бряг на река [[Искър]]. |
|||
През южната част на Лютиброд минава второкласният [[републикански път II-16]], който на изток води до село [[Ребърково]], прави връзка там с първокласния [[републикански път I-1]] (част от [[Европейски път Е79]]), а на запад води през село [[Зверино]] и населени места нататък в Искърския пролом до връзка с първокласния [[републикански път I-8]] ([[ГКПП Калотина]] – [[София]] – [[ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле]]). Общински път на север свързва Лютиброд със село [[Челопек]]. |
|||
Лютиброд е [[железопътна спирка]] на минаващата през селото [[Железопътна линия 2 (България)|железопътна линия]] София – [[Горна Оряховица]] – [[Варна]]. |
|||
Землището на село Лютиброд граничи със землищата на: село Челопек на северозапад и север; село [[Моравица (Област Враца)|Моравица]] на север и североизток; село [[Ребърково]] на изток; село [[Лютидол]] на югоизток; село [[Рашково]] на юг; село [[Игнатица]] на югозапад; село [[Зверино]] на запад. |
|||
Населението на село Лютиброд, наброявало 1336 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г. и 1324 към 1956 г., намалява до 563 към 1992 г. и 269 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2878&ezik=bul |заглавие=Справка за населението на с. Лютиброд, общ. Мездра, обл. Враца |достъп_дата=2022-07-02 |архив_дата=2022-07-02 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220702152112/https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2878&ezik=bul }}</ref> |
|||
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 355 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 3 – към [[цигани|ромска]] и за останалите не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютиброд, община Мездра]</ref> |
|||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Ivan Enchev-Vidyu Bulgarian Folk Crosses 58.jpg|ляво|мини|Комин с кръст от желязо на старата къща на Трифон Милов в Лютиброд. Скициран от [[Иван Енчев – Видю]] в 1916 г.]] |
|||
В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. В местността Коритен са намерени останки на четири църкви от различни периоди - храм-базилика от [[5 век]], частично запазена църква от Х-XI век и още две от късното средновековие. През [[1915]] година полукуполът над централната [[апсида (архитектура)|апсида]] на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.<ref>Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367</ref> В документи от [[1479]] година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век с. Коритен изчезва.<ref>Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39 </ref> |
|||
[[Файл:Ivan Enchev-Vidyu Bulgarian Folk Crosses 59.jpg|ляво|мини|Оброчище на мегданчето в Лютиброд, скицирано през юни 1916 г. от [[Иван Енчев – Видю]], който пише „Върху постамент от варовит туф, забит в земята, е сложен с широкото надолу мраморен, във византийски стил, капител. Върху едната страна на капитела са изваяни гръцки орнаменти – меандри, и между тях кръст. На тази група от камъни, напомняща олтарен престол, е облегнат висок кръст, издялан грубо с брадва от дъбово дърво, кован с гвоздеи, който по всяка вероятност е бил по-рано забит в земята. Това се вижда от дебелия полуизгнил край на долното му крило. Мегданчето, гдето е направено оброчището, се намира сред селото на най-високото място, на един от баирите, върху който е заселено. Недалеч от оброчището стърчи камбанария, построена от дъбови греди. В с. Лютиброд църква няма; черкуват се из околните села, отгдето на известни празници дохождат свещеници и служат на оброчището. Тук селяните се сбират да се молят за дъжд, колят курбан и пр.“]] |
|||
В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от [[Прокопий Кесарийски]] крепост [[Балба]].<ref name="димитров"/> В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две [[Античност|късноантични]], частично запазена църква от [[10 век|Х]] – [[XI век]] и още две от късното [[средновековие]].<ref name="мичев"/> |
|||
До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование ''Гечидкьой'' (Бродно село) или ''Гечид кьосе''. Името ''Лютиброд'' се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод. |
|||
Едната късноантична църква е [[Неф|еднокорабна]] сграда от [[IV век]] с дължина 11,4 m, чиито останки са унищожени при строителни работи през [[1970-те]] години. Другата е трикорабна, разположена на 10 m северно от първата постройка и функционира през [[5 век|V]]-[[VII век]]. Тя е строена върху по ранен [[Езичество|езически]] храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 134-135}}</ref> |
|||
Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа [[Феликс Каниц]].<ref>„Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006</ref> |
|||
През 1915 г. полукуполът над централната [[апсида (архитектура)|апсида]] на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.<ref>Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367</ref> В документи от [[1479]] г. е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След [[XV век]] село Коритен изчезва.<ref name="мичев">Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39 </ref> |
|||
До 1878 г. Лютиброд е носило и турското наименование ''Гечидкьой'' (Бродно село) или ''Гечид кьосе''. Името ''Лютиброд'' се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод. |
|||
Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 г. унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа [[Феликс Каниц]].<ref>„Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006</ref> |
|||
При преброяването към 1934 г. селото е записано с името Лют-брод (Гечид-кьосе). Според същия запис, в землището на село Лют-брод се намират: Черепишкият манастир „Успение Пресветой Богородици“, гара Черепиш и железопътна спирка Лютиброд.<ref>[https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010001276&page=29 Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 10 (29); околия Враца, община Мездра, село Лют-брод (Гечид-кьосе<sup>1</sup>), бележка 1 под линия]</ref> |
|||
<!-- == Религии == --> |
<!-- == Религии == --> |
||
==Население== |
|||
'''Преброяване на населението през 2011 г.''' |
|||
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Ethnic composition, all places: 2011 census| достъп_дата = 11 декември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> |
|||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
|||
|- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top |
|||
| || Численост || Дял (в %) |
|||
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top |
|||
| align="center"|Общо || 255 || 100,00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 251 || 98,43 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0,00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 0 || 0,00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|Други || 0 || 0,00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|Не се самоопределят || 0 || 0,00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|Неотговорили || 4 || 1,56 |
|||
|} |
|||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
[[ |
[[Файл:Lyutibrod-mayors-post.jpg|мини|Сградата на кметството и пощенската станция. Отдясно е здравният пункт.]] |
||
[[ |
[[Файл:Lyutibrod-library.jpg|мини|Народно читалище „Колката“]] |
||
* Кметство, пощенска станция, здравен пункт (в една сграда) |
|||
* Кметство<ref>[https://nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20005337&ezik=bul Справка за събитията за кметство Лютиброд]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/8924 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Лютиброд]</ref>, пощенска станция<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgpost.bg/bg/312 |заглавие=Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3159 Лютиброд (Люти брод) |достъп_дата=2022-07-03 |архив_дата=2019-11-29 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20191129055151/http://www.bgpost.bg/bg/312 }}</ref>, здравен пункт (в една сграда). |
|||
* Читалище „Никола Марков — Колката“, създадено на [[6 ноември]] [[1925]] година, под името „Пробуда“ |
|||
* [[Читалище]] „[[Никола Марков (Колката)|Колката]]“, създадено на 6 ноември 1925 г., под името „Пробуда“.<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=2978®_num=1372 Детайлна информация за читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=100740 Информационна карта за 2016 г., читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца]</ref> |
|||
* Сдружение "Историческа пробуда" [[www.probudabg.com]] |
|||
* [[Сдружение „Историческа пробуда“]]. |
|||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
[[ |
[[Файл:Lyutibrod-Felix-Kanitz-plaque-Ritlite.jpg|мини|Паметна плоча с цитат от Ф.Каниц „А тук природата е най-романтична!“]] |
||
* На левия бряг на Искър при Лютиброд се намира скалният феномен [[Ритлите]]. |
|||
* В близост се намира местността [[Черепиш]] и известният старинен [[Черепишки манастир]]. |
|||
* Недалеч от селото се намира и историческият [[Рашов дол]], където е лобното място на десет [[Чета на Христо Ботев|Ботеви четници]] с водач [[Георги Апостолов]]. |
|||
* В близост до Ритлите се намира Праисторическо, антично и средновековно селище Коритенград |
|||
'''Средновековна църква “Свети Георги”''' |
|||
Средновековната църква край село Люти брод се отнася към периода ХП-ХI\/в. Носела е името “Свети Георги Победоносец”. През 1927 г. в бр. 69 на ДВ е обявена за народна старина, а през 1965г. в бр.90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14.12.1971г. е декларирана като художествен паметник на културата. |
|||
Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15м.), с три полукръгли абсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана.Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се че гробовете са на ктитори близки до феодалния владетел на Средновековната крепост Коритен град от която е част и тази каменна църква. |
|||
=== Средновековна църква „Свети Георги“ === |
|||
'''Праисторическо и средновековно селище с Ранно християнска базилика(IVв.Коритенград''' |
|||
{{основна|Свети Георги (Лютиброд)}} |
|||
Антична и средновековна крепост "Ритлите"/”Коритен град” се намира на 0.57 км. северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен "Ритлите" и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образования. Достъпът до този "град" е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмният наклон между "Ритлите". В най- северната и най- висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80м. Стената се проследява на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV в. Източната и западната стена на крепостта са самите Ритли. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината - между 200 и 400 метра. От южната стена личат само основи.Между самите "Ритли" могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни.Североизточно от крепостта „Ритлите” се намира античния и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 40 дка. |
|||
Средновековната църква край село Лютиброд се отнася към периода ХII-ХIV век. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в брой 69 на Държавен вестник (ДВ) е обявена за народна старина, през 1965 г. в брой 90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14 декември 1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 m), с три полукръгли апсиди, без [[притвор]]. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се, че гробовете са на ктитори, близки до феодалния владетел на средновековната крепост Коритен град, от която е част и тази каменна църква. |
|||
=== Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика ([[IV век]]) Коритенград === |
|||
Антична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0,57 km северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образувания. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмния наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 m. Стената се проследява на приблизително 10 m. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV век. Източната и западната стена на крепостта са самите „Ритли“. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 m. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античният и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 4 [[ha]]. |
|||
=== Други === |
|||
* На левия бряг на Искър, на около 120 m западно от пътния мост, се намира скалният феномен [[Ритлите]]. |
|||
* На около 1,5 km югозападно от Лютиброд, край десния бряг на Искър, се намира [[Черепишки манастир|Черепишкият манастир]]. |
|||
* На около километър западно от селото, северно от Искър, се намира историческият [[Рашов дол]], където е лобното място на десет [[Чета на Христо Ботев|Ботеви четници]] с водач [[Георги Апостолов (Ботев четник)|Георги Апостолов]]. |
|||
* В близост до Ритлите се намират останки от средновековното селище Коритенград. |
|||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Ред 53: | Ред 97: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006 |
* „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006 |
||
== Други == |
|||
<!-- === Кухня === --> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 61: | Ред 102: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.probudabg.com Сдружение „Историческа пробуда“] |
|||
* [http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=Край%20на%20реставрацията%20на%20%22Св.%20Георги%22 Реставрирана средновековна църква Св. Георги] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304230844/http://www.probudabg.com/gallery_preview.aspx?album=111217_KraiNaRestavracia&title=Край%20на%20реставрацията%20на%20%22Св.%20Георги%22 |date=2016-03-04 }} |
|||
* [http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm Радио и телевизия в Лютиброд] |
|||
* [http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm Радио и телевизия в Лютиброд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060507113848/http://www.predavatel.com/bg/9/ltb.htm |date=2006-05-07 }} |
|||
* [http://www.nasamnatam.com/patepis/s_Liutibrod-341.html Пътепис за Лютиброд] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110830174837/http://www.nasamnatam.com/patepis/s_Liutibrod-341.html |date=2011-08-30 }} |
|||
* [http://medchurches.livejournal.com/6964.html#cutid1 Средновековна църква в Лютиброд] |
|||
* [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-036.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036] |
|||
[http://medchurches.livejournal.com/6964.html#cutid1 Средновековна църква в Лютиброд] |
|||
* [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Bulgaria_geographic_map_Western_Stara_Planina_bg.svg Западна Стара планина. Географска карта] |
|||
{{Община Мездра}} |
|||
[[Категория: Села в Област Враца]] |
|||
{{Мъниче селища в България}} |
|||
[[Категория:Села в област Враца]] |
|||
[[ru:Лютиброд]] |
|||
[[Категория:Населени места в община Мездра]] |
Текуща версия към 09:52, 5 август 2024
Лютиброд | |
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 279 души[1] (15 март 2024 г.) 11 души/km² |
Землище | 25,458 km² |
Надм. височина | 215 m |
Пощ. код | 3159 |
Тел. код | 091201 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 44745 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019) |
Лютиброд в Общомедия |
Лю̀тиброд е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лютиброд се намира на около 13 km юг-югоизточно от областния център Враца и около 8 km запад-югозападно от общинския център Мездра. Разположено е в западната част на Стара планина, в северната част на Искърския пролом, от двете страни на река Искър - откъм левия бряг в източните подножия на Врачанска планина, а откъм десния бряг в североизточните подножия и склонове на Ржана планина. Районът е карстов. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиално-ливадни и сиви горски.[2] Надморската височина край Искър при пътния мост в селото е около 238 m и намалява на изток до около 234 m; на север от реката нараства до около 305 m, а на юг - до около 370 m.
През южната част на Лютиброд минава второкласният републикански път II-16, който на изток води до село Ребърково, прави връзка там с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79), а на запад води през село Зверино и населени места нататък в Искърския пролом до връзка с първокласния републикански път I-8 (ГКПП Калотина – София – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле). Общински път на север свързва Лютиброд със село Челопек.
Лютиброд е железопътна спирка на минаващата през селото железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.
Землището на село Лютиброд граничи със землищата на: село Челопек на северозапад и север; село Моравица на север и североизток; село Ребърково на изток; село Лютидол на югоизток; село Рашково на юг; село Игнатица на югозапад; село Зверино на запад.
Населението на село Лютиброд, наброявало 1336 души при преброяването към 1934 г. и 1324 към 1956 г., намалява до 563 към 1992 г. и 269 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 355 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Балба.[5] В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две късноантични, частично запазена църква от Х – XI век и още две от късното средновековие.[6]
Едната късноантична църква е еднокорабна сграда от IV век с дължина 11,4 m, чиито останки са унищожени при строителни работи през 1970-те години. Другата е трикорабна, разположена на 10 m северно от първата постройка и функционира през V-VII век. Тя е строена върху по ранен езически храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.[5]
През 1915 г. полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[7] В документи от 1479 г. е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век село Коритен изчезва.[6]
До 1878 г. Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.
Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 г. унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[8]
При преброяването към 1934 г. селото е записано с името Лют-брод (Гечид-кьосе). Според същия запис, в землището на село Лют-брод се намират: Черепишкият манастир „Успение Пресветой Богородици“, гара Черепиш и железопътна спирка Лютиброд.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 255 | 100,00 |
Българи | 251 | 98,43 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 4 | 1,56 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство[11][12], пощенска станция[13], здравен пункт (в една сграда).
- Читалище „Колката“, създадено на 6 ноември 1925 г., под името „Пробуда“.[14][15]
- Сдружение „Историческа пробуда“.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Средновековна църква „Свети Георги“
[редактиране | редактиране на кода]Средновековната църква край село Лютиброд се отнася към периода ХII-ХIV век. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в брой 69 на Държавен вестник (ДВ) е обявена за народна старина, през 1965 г. в брой 90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14 декември 1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 m), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се, че гробовете са на ктитори, близки до феодалния владетел на средновековната крепост Коритен град, от която е част и тази каменна църква.
Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика (IV век) Коритенград
[редактиране | редактиране на кода]Антична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0,57 km северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образувания. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмния наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 m. Стената се проследява на приблизително 10 m. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV век. Източната и западната стена на крепостта са самите „Ритли“. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 m. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античният и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 4 ha.
Други
[редактиране | редактиране на кода]- На левия бряг на Искър, на около 120 m западно от пътния мост, се намира скалният феномен Ритлите.
- На около 1,5 km югозападно от Лютиброд, край десния бряг на Искър, се намира Черепишкият манастир.
- На около километър западно от селото, северно от Искър, се намира историческият Рашов дол, където е лобното място на десет Ботеви четници с водач Георги Апостолов.
- В близост до Ритлите се намират останки от средновековното селище Коритенград.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия "България", том 3, стр. 852, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Справка за населението на с. Лютиброд, общ. Мездра, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2022-07-02. Посетен на 2022-07-02.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютиброд, община Мездра
- ↑ а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 134-135.
- ↑ а б Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
- ↑ Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
- ↑ „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
- ↑ Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 10 (29); околия Враца, община Мездра, село Лют-брод (Гечид-кьосе1), бележка 1 под линия
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Лютиброд[неработеща препратка]
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Лютиброд
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3159 Лютиброд (Люти брод) // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-07-03.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сдружение „Историческа пробуда“
- Реставрирана средновековна църква Св. Георги Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Лютиброд Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
- Пътепис за Лютиброд Архив на оригинала от 2011-08-30 в Wayback Machine.
- Средновековна църква в Лютиброд
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036
- Западна Стара планина. Географска карта
|