Централна нервна система
Централната нервна система (ЦНС) е част от нервната система и се състои от: главен и гръбначен мозък. Главният мозък се състои от шест дяла – краен, междинен, мост, продълговат, среден, малък.
| Централна нервна система | |
|---|---|
| |
| Схема, показваща централната нервна система в жълто, а периферната – в оранжево. | |
| Латински | systema nervosum centrale |
| Лимфа | 224 |
| Централна нервна система в Общомедия | |
Дейността на ЦНС се обосновава принципно върху два противоположни физиологични процеса – възбуждане и задържане.
Устройство и функции
редактиранеЦентралната нервна система е част от нервната система и функциите ѝ са да координира дейността на всички части на тялото. При гръбначните животни, централната нервна система е затворена в менингите. Съставена е от по-голямата част от нервната система и се състои от главния и гръбначния мозък. Заедно с периферната нервна система, тя има основна роля в контрола на цялостното поведение, също и работата на някои от органите – сърце, бронхи, черва, стомах.[1] Гръбначният мозък има значение за усещането на топло, студено, болка, допир.
Източници
редактиране- ↑ Maton, Anthea. Human Biology and Health. Englewood Cliffs, New Jersey, USA, Prentice Hall, 1993. ISBN 0-13-981176-1. с. 132 – 144.