Харавги
Харавги (на гръцки: Χαραυγή, до 1961 година Αμύγδαλα, Амигдала,[1] до 1928 година Τζουμά, Дзума[2]) е бивше село в Гърция в дем Кожани, област Западна Македония.
| Харавги Χαραυγή | |
| — село — | |
  Харавги  Харавги  Харавги | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 0 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е било разположено на 730 m надморска височина в равнината Саръгьол в западното подножие на планината Каракамен (Вермио).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Джумая (Djoumaya) е посочено като село в каза Джумали с 600 домакинства и 1180 жители мюсюлмани.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Джума:
| „ | На половин час на запад оттук [Байракли] е разположено мохамеданското село Джума, разделено на две части, от които едната е в гориста местнот, а другата в равнината. В него има 36 къщи и 105 нуфузи, които плащат 3800 пиастри данък. В селото има 2 джамии и няколко извора с добра вода. Близо до селото в петък става пазар.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Джумая е турско село в Кайлярска каза с 850 жители турци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джумая е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Джума (Τζιούμα), Кайлярска каза, живеят 700 турци.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Джумая е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
редактиранеПрез войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 299 бежански семейства с 1256 души.[10] В същата 1928 година селото е прекръстено на Амигдала, а в 1961 година на Харавги.[3]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, картофи, грозде, както и със скотовъдство.[3]
Селото е изселено поради разработване на мина в района. Жителите му се заселват в Неа Харавги.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Трипан Чаир[11] | Τρυπάν Τσαΐρ | Ливади | Λιβάδι[12] | местност на ЮЗ от Харавги[11] |
| Селме | Σελμὲ | Вриси Кардияс | Βρύση Καρδιάς[12] | |
| Бейка | Μπέηκα | Като Синикия | Κάτω Συνοικία[12] | |
| Трап | Τράπ | Амбелия | Άμπέλια[12] | |
| Грумуради[11] | Γκρουμουράδι | Рема | Ρέμα[12] | река на СИ от Харавги[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 802[3] | 850[3] | 1154[3] | 1338[3] | 1177[3] | 1228[3] | 1092[3] | 1238[3] | 1066 | 26 | 6 | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Харавги
- Йероклис Михаилидис (р. 1960), гръцки актьор
Митко Атанасов (? – 1912), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал на 5 ноември 1912 година[13]- Теофилакт Георгиадис (р. 1951), гръцки духовник, йордански архиепископ на Йерусалимската патриаршия
- Други
- Соня Теодориду, гръцка оперна певица, по произход от Джума
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 303. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67 и 842.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.