Хайка за вълци (филм)
„Хайка за вълци“ е български 6-сериен телевизионен игрален филм от 2000 година на режисьора Станимир Трифонов, по сценарий на Ивайло Петров, по едноименния роман на Ивайло Петров.
Хайка за вълци | |
Режисьори | Станимир Трифонов |
---|---|
Продуценти | ЦПТФ БНТ |
Сценаристи | Ивайло Петров |
В ролите | Николай Урумов Петър Попйорданов Иван Ласкин Малин Кръстев Валентин Танев |
Музика | Божидар Петков |
Оператор | Иван Варимезов Емил Пенев |
Филмово студио | БНТ |
Премиера | 2000 |
Времетраене | 324 минути (6 серии×54) |
Страна | България |
Език | български |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb |
Сюжет
редактиранеЕпизод 1
редактиране24 декември 1965 г. От село Черковна тръгват седем души в хайка за вълци. Студът, мъглата и самотата на пусията връщат всеки един от тях в младостта му. Село Черковна, 1937 г. Жендо и съпругата му току-що са се установили в селото. Мечтата на Жендо е да купува и обработва земя. Затова той плячкосва из селата по българо-румънската граница. Ранен, той едва оцелява и се отказва от хайдутлука. Пролетта на 1941 г. Иван Шибилев е в града, учи различни изкуства. Повърхностен и несериозен, той се впуска в любовна авантюра с омъжена актриса. Съпругът ѝ разбира, Иван се връща в родното си село Черковна. В Деветаковия чифлик в 1929 г. сирачето Николин е докарано в чифлика. Богатият и образован Деветаков се грижи за него.
Епизод 2
редактиранеСватбата на Рада и Койчо се превръща в трагедия – булката е нечестна. От срам и притеснение Калчо онемява. Като откуп за девствеността на Рада, Жендо получава желаната нива, но това не му носи удовлетворение. В селото се завръща братът на Стоян – Илко. Той е болен от туберкулоза и не може да продължи образованието си. В селото го чака Нуша – дъщеря на богаташа Петър Пашов. Стоян е против избора на брат си, защото е в разрез с комунистическите идеи, завладели двамата. На 6 септември 1944 г. Николин докарва от града Иван Шибилев и г-жа Сърмашикова – приятелка на Михаил Деветаков. Те носят новината за настъпилите в града промени. При краткото си гостуване у Деветаков, Сърмашикова споделя уплахата си от идването на новата власт. Подготвен за настъпващите промени, Михаил приема хладнокръвно вестите. На 9.IХ.1944 г. и в Черковна се установява новата власт.
Епизод 3
редактиранеДеветаковият чифлик, 1944 г. Самоубил се е Михаил Деветаков. Николин остава сам в завещания му от Деветаков чифлик. Живее в постоянен страх. Решава да се премести в селото. Илко не престава да търси истината по делото Бараков, пряко свързано с изчезването на Петър Пашов. Отива в трудов лагер на свиждане с адвоката Марчинков, който е водил делото тогава. Уплашен, Марчинков не му дава никакви сведения. Николин среща Мона, която му предлага да остане като стопанин в дома ѝ. Влюбеният Николин приема. В селото идва нова учителка, която се настанява в къщата на скромния и работлив Кирил Джелебов. Май 1945 г., Койчо се връща с медал от фронта. Иван Шибилев отново се прибира в селото след кратък престой в града. При срещата му с Мона открива, че тя е бременна. Мона ражда. Есента на 1945 г. Без да узнае истината по делото Бараков, Илко се прибира в селото.
Епизод 4
редактиранеПролетта на 1948 г. Новата власт, в лицето на Стоян Кралев, започва агитация по кооперирането на селяните. Предлага на Калчо да стане пазач на кооперативната нива. Илко се опитва да убеди в същото Кирил Джелебов, но неуспешно. Усетил промените, Койчо заминава за града… В къщата на Хайдутина нахлува милиция и му отнема пистолета. По-късно го арестуват. Отказал да влезе в кооперацията, Жендо по заповед на Стоян е затворен в бъчва. Искат да го удавят, но не им стига смелост. Илко се среща с Марчинков, който е в края на живота си. Адвокатът му предава своите записки по делото Бараков и му съобщава истинския предател – Михаил Бараков, настоящ началник на милицията в града.
Епизод 5
редактиране1953 г. Жендо гостува на Койчо в града. Предлага на сина си да се върне на село и заедно да обработват отстъпената им от ТКЗС земя. Койчо отказва, пречупен в последното си желание за свобода. Жендо влиза в ТКЗС. Единствено Киро не е в ТКЗС. По тази причина Стоян отказва да му издаде документи, с които Кировите синове да продължат образованието си в града. Притиснат от обстоятелствата, Джелебов се опитва да влезе в ТКЗС, но не намира сили. Заравя се в нивата си, където го откриват полумъртъв. Стою Бараков изгонва от селото поп Енчо и конфискува рисуваните от Шибилев икони. Пред очите на цялото село, Стоян пали иконите и хоругвите на църквата. Илко не може повече да приеме начина, по който брат му бърка в душите и сърцата на хората. Заминава в града.
Епизод 6
редактиранеЖивотът тече с ежедневните проблеми. От Западна Германия идва телеграма, в която се съобщава за смъртта на Марчо, сина на Джелебов, който преди година е избягал там. Киро търси Илко в града, за да сподели мъката си. Илко намира нови данни по делото Бараков и от тях разбира, че предателството на Михаил е прикрито от баща му Стою Бараков. 24.ХII. 1965 г. В кръчмата Жендо, Стоян, Николин, Иван, Киро и Калчо разбират от дошлия от града Илко за седемте вълка край селото. Решават да тръгнат на хайка. Всеки се приготвя за бой, за разчистване на стари сметки. В заснежената гора седмината мъже се връщат към младостта си…
Актьорски състав
редактиранеИзпълнител | Роля |
---|---|
Николай Урумов | Калчо Статев |
Петър Попйорданов | Жендо Хайдутина |
Валентин Танев | шивачът Стоян Кралев |
Малин Кръстев | Илко Кралев, брат на Стоян |
Димитър Терзиев | Киро Джелебов |
Иван Панев | сиракът Николин Миялков |
Иван Ласкин | Иван Шибилев |
Елена Петрова | Мона, приятелка на Рада, любовница на Иван Шибилев |
Марта Кондова | Радка Статева, дъщеря на Калчо |
Стефан Данаилов | земевладелецът Михаил Деветаков – „Мишел“, опекун на Николин |
Стефан Мавродиев | дядо Мацко / бащата на Мона |
Михаил Петров | Стою Бараков |
Велко Кънев | поп Енчо |
Валери Йорданов | Койчо, синът на Жендо |
Михаил Милчев | Михо Бараков, синът на Стою, началник на градската милиция |
Диана Жечева | Нуша, дъщеря на Петър Пашов и приятелка на Илко |
Златина Тодева | Дона |
Василена Атанасова | Кита |
Жана Рашева | Груда |
Арсения Стойчева | Танка |
Станка Калчева | Кичка |
Борис Луканов | вуйчото на изнасилената и убитата |
Васил Банов | Карадемирев |
Георги Тодоров | богаташът Петър Пашов / ваксаджия |
Елефтери Елефтеров | пощальонът |
Ани Петрова | майката на Нуша |
Добрин Досев | Лечо |
Кристина Янева – | съпругата на Лечо |
Яни Йозов | Мато |
Биляна Петринска | Вева |
Деляна Хаджиянкова | Даря |
Александър Дойнов | съпругът на Даря |
Николай Хаджиминев | бандитът Иван |
Румен Григоров | бандитът Кръстю |
Йордан Захариев | чокоинът |
Стоян Георгиев | икономът на чифлика |
Милен Бояджиев | |
Цветомир Лалчев | |
Екатерина Горанова | |
Калоян Воденичаров | |
Емил Здравков | |
Мария Каварджикова | г-жа Сърмашикова, приятелка на Деветаков |
Йосиф Сърчаджиев | Козарев, партийния функционер |
Веселин Мезеклиев | нотариус |
Марин Димитров | архивар |
Тодор Близнаков | Трендо „Мангъра“ |
Владислав Иванов | полицай |
Николай Чилов | купувачът на земя |
Катя Йочева | готвачката на чифлика |
Ленко Гурков | |
Валентин Йорданов | |
Георги Янев | |
Георги Кадурин | адвокат Марчинков |
Мирослава Гоговска | Хортензия |
Стоян Алексиев | главният учител |
Ивайло Светославов | Аньо Джелебов |
Иван Чипариков | лекарят |
Юлия Сайска | медицинска сестра |
Диана Добрева | |
Калина Кръстева | малката „Мели“ – Мелпомена, дъщеря на Мона и Иван Шибилев |
Любомир Василев | пияницата |
Иван Пангелов | |
оркестър Радювене | |
Мариета Гюлемехова | жената на Койчо |
Надежда Джурова | малката Мели, дъщерата на Мона |
Филип Атанасов | малкият Жендо |
Детелин Кандев | цивилният агент |
Петър Мечков | |
Надя Конакчиева | Мела, актриса в провинциален театър, любовница на режисьора, дъщеря на Мона и Иван |
Стефан Попов | режисьорът |
Ани Сърчаджиева | секретарка |
Любомир Петкашев | |
Румен Марков | |
Васил Чушев | |
Иван Бърнев | Марчо Джелебов |
Станимир Иванов | фелдфебел Чаков |
Стилен Тотев | лекарят |
Красимир Пейчовски | фотограф |
Десислава Джурова | дъщерята на Лечо |
Параскева Джукелова |
[1].
Източници
редактиране- ↑ „Хайка за вълци“, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 435—446
Външни препратки
редактиране- „Хайка за вълци“ в сайта bgmovies.org