Франций

химичен елемент с атомен номер 87

Франций (на латински: Francium, символ Fr) е химичен елемент от първа група, седми период от периодичната система, притежаващ както радиоактивност, така и висока химична активност.

Франций
РадонФранцийРадий
Cs

Fr

(Uue)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZФранций, Fr, 87
Група, период, блок17s
Химическа серияалкален метал
Електронна конфигурация[Rn] 7s1
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 8, 1
CAS номер7440-73-5
Свойства на атома
Атомна маса[223] u
Ковалентен радиус260 pm (изчислено)
Радиус на ван дер Ваалс348 pm (изчислено)
Степен на окисление1
ОксидFr2O (силно основен) (по аналог с Cs)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
≥0,79
Йонизационна енергияI: 393 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структура (вероятна)кубична обемноцентрирана
Плътност2800 – 3000 kg/m3
Температура на топене300 K (27 °C) (изчислено)
Температура на кипене950 K (677 °C) (изчислено)
Специф. топлина на топенеkJ/mol (изчислено)
Специф. топлина на изпарение64 kJ/mol (изчислено)
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 404 454 519 608 738 946
Специф. ел. съпротивлениеΩ.mm2/m (изчислено)
Топлопроводимост15 W/(m·K) (изчислено)
Магнетизъмпарамагнитен (вероятно)
История
Наименуванна Франция, родината на откривателката
ОткритиеМаргарита Перей (1939 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
221Fr радио 4,8 мин. α 217At
222Fr синт. 14,2 мин. β- 222Ra
223Fr радио 22 мин. α 219At
β- 223Ra

Съществуването на този елемент е предсказано от Менделеев, а е открит (по неговата радиоактивност) на 9 януари 1939 г. от Маргарита Перей (Marguerite Catherine Perey), студентка на Мария Кюри. Тя съобщава, че при разпадането на актиний се получава нов елемент с пореден номер 87, който притежава свойствата на алкалните елементи. Тогава обаче започва Втората световна война и чак след завършването ѝ, през 1964 г. Перей нарича открития от нея елемент в чест на своята родина – Франция.[1]

Няма стабилен изотоп.[2] В природата съществува в количество не по-голямо от 30 g. Самият елемент никога не е получаван, а само са открити негови следи. Най-голямото количество, което е получавано, са 1000 атома. Краткият му полуразпад пречи да бъде получен и изучен. Най-стабилният му изотоп съществува за 21,8 мин. Също така францият е радиоактивен елемент и се намира в нищожни количества в рудата на урана. Поради недостиг на информация не се изучават взаимодействията на елемента с други, а просто се записва като елемент от алкалната група и е последен от всички тях (след цезия).

Източници

редактиране
  1. Perey, M. L'élément 87 : AcK, dérivé de l'actinium // Journal de Physique et le Radium 10 (10). October 1, 1939. DOI:10.1051/jphysrad:019390010010043500. с. 435–438.
  2. Price, Andy. Francium // December 20, 2004. Посетен на 2022-09-08. (на английски)