Тони Морисън
Тони Морисън (на английски: Toni Morrison) е американска писателка.
Тони Морисън | |
американска писателка | |
24 октомври 2010 г. | |
Родена |
18 февруари 1931 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Атланта, САЩ |
Етнос | афроамериканци |
Религия | католицизъм[1] |
Националност | САЩ |
Учила в | Университет „Корнел“[2][3] |
Литература | |
Период | 1970 – 2019 |
Награди | Нобелова (1993) Пулицър (1988) |
Повлияна | Джеймс Артър Болдуин, Уилям Фокнър, Дорис Лесинг, Херман Мелвил |
Повлияла | Бел Хуукс, Октавия Бътлър |
Подпис | |
Уебсайт | www.tonimorrisonsociety.org |
Тони Морисън в Общомедия |
Нейните романи са известни със своята епична тематика, жив диалог и детайлно развити герои. Най-известни сред тях са „The Bluest Eye“ (1970), „Sula“ (1973), „Песента на Соломон“ („Song of Solomon“, 1977) и „Възлюбена“ („Beloved“, 1987). Тя е автор и на либретото на операта „Margaret Garner“ (2005).
За романа „Възлюбена“ получава наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1988 година и Нобелова награда за литература през 1993 г. През 2012 г. е наградена с Президентския медал на свободата.
Биография
редактиранеДетство и образование
редактиранеТони Морисън е родена на 18 февруари 1931 г. в Лорейн, щата Охайо, с името Клоуи Антъни Уофорд. Тя е второто от четири деца в работническо афроамериканско семейство.[4] Като дете чете много, а сред любимите ѝ автори са Джейн Остин и Лев Толстой. Нейният баща ѝ разказва много народни приказки, които оказват влияние върху по-късните и работи.[5] На дванадесетгодишна възраст тя става католичка и е кръстена с името Антъни, което става основа на по-късния ѝ псевдоним Тони.[6]
През 1949 година Тони Морисън постъпва в Хоуърдовия университет във Вашингтон, където през 1953 година получава бакалавърска степен по англицистика. През 1955 година защитава магистърска степен по англицистика в Университет „Корнел“ с дипломна работа върху самоубийството в произведенията на Уилям Фокнър и Вирджиния Улф.
Преподавателска дейност
редактиранеСлед дипломирането си Тони Морисън става преподавател по англицистика в Тексаския южен университет в Хюстън (1955 – 1957), по-късно се връща като преподавател в Хоуърдовия университет.
Смърт
редактиранеУмира на 5 август 2019 г. в Ню Йорк след усложнения от пневмония.[7][8][9]
Произведения
редактиранеРомани
редактиране- The Bluest Eye (1970)
- Sula (1973)
- Song of Solomon (1977)
Песента на Соломон. София, Профиздат, 1984. с. 312. (превод на Мадлена Евгениева) - Tar Baby (1981)
Бог да бди над детето. София, ИК „Обсидиан“, 2015. с. 184. (превод на Любомир Николов) - Beloved (1987)
Възлюбена. София, Народна култура, 1993. с. 270. (превод на Жаклина Хаимова) - Jazz (1992)
Джаз. София, Весела Люцканова, 1995. с. 224. (превод на Анна Христова) - Playing in the Dark (1993)
- Paradise (1999)
- Love (2003)
Пиеси
редактиране- Dreaming Emmet (поставена 1986)
Други
редактиране- The Black Book (1974)
- Remember:The Journey to School Integration (2004)
Бележки
редактиране- ↑ Nick Ripatrazone. On the Paradoxes of Toni Morrison’s Catholicism // 2 март 2020 г. Архивиран от оригинала. Посетен на 17 август 2023 г. Toni Morrison converted to Catholicism in 1943, while a 12-year-old student at Hawthorne Junior High School in Lorain, Ohio. (на английски)
- ↑ www.neh.gov // Посетен на 6 август 2017 г.
- ↑ biography/Toni-Morrison
- ↑ Dreifus, Claudia. CHLOE WOFFORD Talks about TONI MORRISON // The New York Times, 11 септември 1994. Архивиран от оригинала на 2005-01-15. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)
- ↑ Larson, Susan. Awaiting Toni Morrison // The Times-Picayune, 11 април 2007. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)
- ↑ Brocks, Emma. Toni Morrison: 'I want to feel what I feel. Even if it's not happiness' // The Guardian, 13 април 2012. Посетен на 14 февруари 2013. (на английски)
- ↑ Fox, Margalit. Toni Morrison, 'Beloved' Author and Nobel Laureate, Dies at 88 // The New York Times. 2019-08-06. Посетен на 2019-08-06.
- ↑ Italie, Hillel. Nobel laureate Toni Morrison dead at 88 // 2019-08-06. Посетен на 2019-08-06.
- ↑ Toni Morrison, author and Nobel laureate, dies aged 88 // The Guardian, August 6, 2019. Посетен на August 6, 2019.
Библиография
редактиране- Катлийн Удуорд, Травмиращ срам: Тони Морисън, телевизионната култура и културната политика на емоциите. – В: Искам шестица! Т. 2. Съст. Амелия Личева и Дария Карапеткова. С., Магистърска програма „Преводач-редактор“, СУ, 2011.