Уикипедия

Радунища

Радунища (на гръцки: Κρυόβρυση, Криовриси, до 1927 година Ραδούνιστα, Радуниста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Радунища
Κρυόβρυση
— село —
Гърция
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Западна Македония
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Кожанско
40.4833° с. ш. 21.6° и. д.
Радунища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина700 m
Население169 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] на 10 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).[3]

История

редактиране

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Радун.[4]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Радунища е малко чисто българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Радунища (Radounischta) е посочено като село в каза Джумали с 30 домакинства и 80 жители българи.[5] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Радунища като българско село.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радунища има 91 жители българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радунища е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[8]

В началото на XX век цялото село Радунища е под върховенството на Българската екзархия.[9]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радониси (Ραντονήση), Кайлярска каза, живеят 75 българи схизматици.[10]

Според гръцка статистика от 1904 година в живеят [11]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]

В Гърция

редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радунища (Радуништа) има 6 къщи славяни християни.[13] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война в Радунища са заселени 121 души гърци бежанци от Мала Азия.[2] В 1927 година Радунища е прекръстено на Криовриси.[14] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 34 семейства и 134 жители бежанци.[15]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Радунища живеят 15 семейства „чуждогласни българофонски“ и 30 „бежански“ от Мала Азия.[16]

Според Тодор Симовски потомците на местното население са половината от жителите, а другата половина са потомци на бежанци.[2]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и тютюн.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 44[2] 66[2] 200[2] 285[2] 236[2] 217[2] 168[2] 248[2] 204[2] 191 148 169

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  6. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  10. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 521. (на гръцки)
  11. ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радунища&oldid=12339373“.