Панайот Пеев
Панайот Янков Пеев е български офицер (генерал-майор).
Панайот Пеев | |
български генерал | |
Образование | Национален военен университет |
---|---|
Дата и място на раждане | 17 септември 1859 г. (стар стил)
|
Дата и място на смърт | 6 декември 1935 г.
|
Биография
редактиранеПанайот Пеев е роден на 17 септември 1859 г. в Пловдив. Учи в класното училище в Пловдив. През 1879 г. завършва в първия випуск на военното училище в София, като на 10 май е произведен в чин подпоручик. На 15 май е назначен като младши офицер в 1-ва пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция[1], след което е адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик, а на 9 септември 1885 г. в чин капитан.
През 1885 г. е адютант на 9-а Харманлийска дружина на Източнорумелийската милиция, като от ноември е командир на 9-а Харманлийска дружина на Източнорумелийската милиция. По-късно работи като началник на Канцеларията на Военното министерство, началник на Пловдивското военно окръжие и служи в 12-и пехотен балкански полк. На 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, 1892 г. в чин подполковник, а през 1896 г. в чин полковник.
Генерал-майор Панайот Пеев умира на 6 декември 1935 г. в София.
Военни звания
редактиране- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Капитан (9 септември 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (1892)
- Полковник (1896)
- Генерал-майор (18 май 1905)
Награди
редактиране- Орден „За храброст“
Бележки
редактиране- ↑ Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софийското военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929., с. 85
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 37.
- Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.