Опая
Опая (на гръцки: Οπάγια) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.
| Опая Οπάγια | |
| — село — | |
  Опая  Опая  Опая | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 993 m |
География
редактиранеСелото е било разположено на северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСелото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Опай, спахийски зиамет и тимар, с 32 ханета гяури, 35 ергени гяури и 1 вдовица гяурка.[1]
В XIX век Опая е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Опаа живеят 60 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Опаа е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 14 къщи.[3]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село (Она) минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Опаа (Opaa) има 96 българи екзархисти.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Опая попада в Гърция.
Бележки
редактиране- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)