Наум Торбов

български архитект

Наум Николов (Николчов) Торбов е виден български архитект, проектирал сградата на Централните хали в столицата на България София.

Наум Торбов
български архитект
Роден
Починал
2 юни 1952 г. (71 г.)
Наум Торбов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Паметна плоча на Торбов на входа на Халите в София

Наум Торбов е роден в голямото македонско влашко село Гопеш, Битолско, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Първи братовчед е с бащата на проф. Цеко Торбов. Семейството му емигрира в България и се установява в град Оряхово, а Наум е изпратен да следва архитектура в Румъния, в Букурещкия институт за изящни изкуства. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към Столична община, а от 1908 година започва частна архитектурна практика.[1] Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.[2]

На архитект Наум Торбов е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

Творчество

редактиране

Торбов е привърженик на национално-романтичното течение в архитектурата. Автор е на над 100 обществени, промишени и жилищни сгради в София, Оряхово, Силистра, Ботевград, Дупница, Мездра. Сред най-известните му сгради са:

  • Хотел „Континентал“
  • Хотел „Париж“
  • Къща на Хентови на улица „Княз Борис I“ №135 в София (1906)
  • Софийска градска художествена галерия (бившето казино – 1908)
  • Къща на Станишеви, по-късно Главно мюфтийство, на улица „Братя Миладинови“ №27 в София (1909)
  • Дюлгерско здание на булевард „Христо Ботев“ №71 в София (1910)
  • Централни софийски хали на булевард „Княгиня Мария-Луиза“ в София (1911)
  • Доходното здание на Димитър Костов на улица „Алабин“ №36 в София (1914)
  • Румънски институт на улица „Екзарх Йосиф“ в София (1933)
 
Централните хали в София
  1. Енциклопедия България, т.7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 37.
  2. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 199.

Външни препратки

редактиране