Марко Марчевски
Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) е български писател, публицист и преводач. Известен като автор на детско-юношески партизански, приключенско-фантастични произведения и народни приказки.
| Марко Марчевски | |
 български писател | |
| Роден | 1 октомври 1898 г. (стар стил) |
|---|---|
| Починал | 10 април 1962 г. София, България |
| Професия | писател, редактор, издател, преподавател |
| Националност |  българин |
| Активен период | 1918 – 1962 |
| Жанр | приключенска литература |
| Деца | Димитър (р. 1924), Искра (р. 1932), Марин (р. 1946) |
Биография
редактиранеМарко Марчевски е роден на 1 октомври 1898 г. в балканското село Ма̀рча (днес квартал на Дряново), откъдето идва псевдонимът му. Той е първото от 3-те деца в семейството. Има 2 по-малки братя – Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново.
След завършването на училището заминава за София. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: „Българан“, „К’во да е“ (1918), „Поглед“, „Свят“, „Ехо“, „Село“ и „РЛФ“. Като новобранец участва във Владайското въстание.
След Първата световна война е в София и се сближава с Цанко Церковски, Георги Бакалов, Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Крум Пенев, Людмил Стоянов, Гьончо Белев и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и Стефан Мокрев издава литературния седмичен вестник „Възход“. Във втория и третия брой поместват статиите на Гео Милев, с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. „Възход“ е спрян от полицията.
Марко Марчевски и Николай Хрелков замислят новото литературно списание „Пламък“. Марко Марчевски е издател на списанието, за главен редактор се назначава Гео Милев, а членове на редколегията стават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание „Пламък“. След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. Той смята, че така дейността на списанието и на сътрудниците се поставя в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев „Септември“ списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието „Пламък“ Марко Марчевски е арестуван и осъден на 1 година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за 3 години.
По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в Гърция. Там е заловен и интерниран в концлагер на остров Самос, по-късно на остров Сирос, работи на корабите.
През септември 1925 г. нелегално отива в Съветския съюз, където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета“. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция „Българска литература“ в Харков. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт „Шевченко“. Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу османското владичество и живота в България. Някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на украинските писатели.
След амнистията се завръща в България през 1934 г. Арестуван, попада в Дирекцията на полицията и на разпит при полицая Гешев вследствие на побой загубва 70 % от слуха си. От въпросите, задавани му при разпита, разбира, че Гешев получава информация направо от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. „Известия“, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда“, сп. „Нова литература“, в. „РЛФ“, „Литературен преглед“, „Ехо“, „Поглед“, „Щит“, „Вик“.
През 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в лагери.
След повторното си завръщане в България публикува превода си на „Разораната целина“, съветски пропаганден роман за колективизацията от Михаил Шолохов. На няколко пъти е арестуван, а в края на април 1937 г. е интерниран в Смолян, но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава „Руско-български речник“; „Малка философско – научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. – 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език“ (1940) и др. На 18 септември 1941 г. е изпратен в концлагер „Кръстополе“ („Еникьой“), от там в „Свети Кирик“. След освобождаването му на 17 октомври 1943 г. минава в нелегалност.
След 9 септември 1944 г. работи като редактор в разни периодични издания и издателства: сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947 – 1948), сп. „Септември“ (1952 – 1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в. „Септемврийче“, всекидневния печат.
Доцент е по история на руската класическа и съветска литература във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1951 – 1962). В Съюза на българските писатели завежда отдел „Детска литература“.
Известни са неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948), „Героите на Белица“ (1950), „Митко Палаузов“ (1951), „Остров Тамбукту“ (1955 – 1957, в 3 т.), „Народни приказки“ и др.
Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, А. П. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър Стоу и др.
Библиография
редактиране- „Бунт“, разкази (1930)
- „Окървавената Огоста“, разкази (1931)
- „В страната на розите“, разкази (1932)
- „Червеното знаме“, разкази (1932)
- „Врагове“, роман (1934)
- „Осем години в Съветския съюз“, кн. I-II, репортаж (1934 – 1935)
- „Утро над полята“, репортаж (1935)
- „Село“, повест (1936)
- „Страх“, повест (1936; 1945)
- „Заблудени овчици“, разкази (1938)
- „Калофер войвода“, повест (1938, 1948)
- „Руско-български речник“ (1938)
- „Малка философско-научна енциклопедия“ (1939)
- „Малка литературна енциклопедия“ I-II (1940)
- „Практическо ръководство за лесно научаване на руски език“ (1940)
- „Критика на критиците“ (1941)
- „Руско-български разговорник“ (1945)
- „Септемврийски дни и нощи“, разкази (1945)
- „Съветски хора“, репортажен роман (1945)
- „Хайдути, пиеса в три действия и една картина“ (1945)
- „Народни приказки“ (1946)
- „Съветската култура“ (1947)
- „Български народни басни и приказки“ (1948)
- „Кой е най-силен“, български народни приказки (1948, 1955)
- „Сините скали“, роман (1948, 1949, 1955)
- „Партийна тайна“, повест (1948, 1949, 1952, 1953, 1954, 1955, 1965, 1967, 1970)
- „Дядо за риба“, приказка за деца (1949)
- „Героите на Белица“, роман (1950, 1952, 1954, 1964, 1970)
- „Кирил Христов Киров“, очерк (1951)
- „Митко Палаузов“, биографична повест (1951, 1952, 1953, 1956, 1957, 1962, 1963, 1966, 1969, 1973)
- „Митко Палаузов“, пиеса в 3 действия, 7 картини (1956)
- „Тихо пристанище“, повест (1956)
- „Априлски дни“, 1925, спомени (1956)
- „Остров Тамбукту“, роман в 3 части, част първа (1956)
- „Остров Тамбукту“, роман в 3 части, част втора (1956)
- „Тайнствените светлини“, повест (1958)
- „Остров Тамбукту“, роман в 3 части, пълно издание (1959)
- „Повести (Калофер войвода. Страх. Тихо пристанище)“ (1959)
- „Диарбекирските заточеници“, роман (1960)
- „Партизански повести. Сините скали. Партийна тайна. Митко Палаузов“ (1960)
- „Джакомо ще стане капитан“, разкази (1961)
- „Добрата чучулига“, приказка (1961)
- „В една тъмна нощ“, приключенски повести и разкази (1962)
- „Златната пещера“, разкази за юноши (1962)
- „Лоша дума“, приказка (1964)
- „Партизански повести. Героите на Белица. Партийна тайна“ (1974, 1975)
Източници
редактиране- Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 349 – 350
- Априлски дни 1925. Спомени. 1956, автор Марко Марчевски
- спомени на Искра Маркова Марчевска
