Любен Беров
Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителство на България.
| Любен Беров | |
| български политик и икономист | |
 | |
| Роден |
6 октомври 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 декември 2006 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | икономист, политик |
| Научна дейност | |
| Област | стопанска история |
| Работил в | Висш икономически институт „Карл Маркс“ Институт по балканистика на БАН |
| Политика | |
| Партия | независим |
| 43-ти министър-председател на България | |
| 30 декември 1992 – 17 октомври 1994 | |
| 83-то правителство на България | |
| Министър на външните работи | 30 декември 1992 – 23 юни 1993 |
| Семейство | |
| Съпруга | Таня Берова |
| Деца | 2 |
| Любен Беров в Общомедия | |
Биография
редактиранеОбразование
редактиранеЛюбен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]
Преподавателска и научна дейност
редактиранеПреподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.
След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).
Политическа и стопанска дейност
редактиранеПрез 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.
По времето на управлението на Любен Беров избухва Българо-северномакедонския езиков спор. На 13 април 1994 просветният министър Марко Тодоров се намира в Скопие за подписване на протокол за сътрудничество между министерствата на образованието на двете държави. Текстът е предварително съгласуван, но в последния момент домакините изрично настояват подписването му да стане на „македонски и български език“. Българският министър отказва и прекратява визитата си. Само седмица по-късно, на 21 и 22 април, в София пристига делегацията на Република Северна Македония (РСМ), водена от президента Киро Глигоров, за сключване на редица двустранни споразумения. Отново поради спор на какви езици да се извърши това не е подписан нито един официален документ. Отказът на делегацията на РСМ да приеме компромисната формула „на официалните езици“ довежда до отказ на Беров да се срещне с Киро Глигоров, което води до скандал.[2]
От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.
Семейство
редактиранеЛюбен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.
Библиография
редактиранеБеров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.
- „Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
- „Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
- „Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
- „Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
- „Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
- „Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
- „Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
- „Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
- „България“ (1984)
- „История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
- „Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
- „Развитието на индустрията в България 1884 – 1947 г.“ (1989)
- „Стопанска история“ (1994)
- „История на света“ (1996)
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 52 – 53.
- ↑ Красимира Тодорова: Опити за разрешаване на езиковия спор с Република Македония (1995 – началото на 1997 година) в. Исторически преглед, 2023, стр. 134