Кралска кобра

Кралската кобра, още Хамадриад (Ophiophagus hannah), е най-голямата отровна змия в света. Обитава територии в Югоизточна Азия. Известна е със застрашителната си поза и качулка, която се „разперва“ при съскане. Катери се отлично по дърветата и е добър плувец.

Кралска кобра

Природозащитен статут

Уязвим

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Аспидови (Elapidae) род: Кралски кобри (Ophiophagus) вид: Кралска кобра (O. hannah)

Научно наименование

Ophiophagus hannah Cantor, 1836

Разпространение

Кралска кобра в Общомедия

[ редактиране ]

Храни се предимно с други змии, отровни и неотровни, както и с влечуги. При снасянето на яйцата прави гнездо и след това зарива яйцата обикновено до 20 на брой, и ляга върху тях за да ги пази и топли. Преди време се е срещала и на територията на Африка, но е била избита.

Анатомия и външен вид

Тялото на кралските кобри е много дълго и отделни екземпляри достигат 5,5 m и 20 kg.

Кралските кобри са масленожълти до черно-кафяви, понякога с по-светли шарки по гърба. Подобно на род кобри и кралската кобра е известна с характерната си „заплашителна поза“. Когато е раздразнена или обезпокоена, тя вдига глава и иначе незабележимата ѝ качулка — кожа и мускули зад главата се разперва. Тогава се показва нейното жълто или червено гърло, което често е на ивици.

Кралската кобра е в състояние да надига главата си на височина до една трета от цялата ѝ дължина и дори може да се движи в тази поза. По природа е много любопитна и често седи изправена, за да вижда по-надалече.

Има добре развито зрение в сравнение с другите змии. Обонянието ѝ също е добре развито.

Начин на живот и хранене

Кралската кобра ловува в гори и обрасли с храсти местности. Обикновено се храни с други змии и по принцип не напада човека. Става агресивна към непознати, когато е в плен, но разпознава стопанина си и знае кога е време за ядене. Все пак може да бъде опасна в размножителния сезон, а също и ако я стреснат или приклещят.

Голяма опасност е, ако се доближат яйцата ѝ – в такива случаи тя атакува, а това води понякога до смърт за хората. Въпреки че отровата ѝ не е сред най-силните, при ухапване в някои случаи е способна да инжектира относително големи количества.

Размножаване

Женската кобра си прави гнездо, за да снася яйцата си. Като прави примка от тялото си, тя струпва могилка от листа, пръст и слама. Гнездото трябва да е високо 1 m и топло 28 °C. В това гнездо снася от 20 до 40 яйца. Грижи се за тях около два месеца и яростно ги защитава. Ако някой приближи към нея и яйцата ѝ, тя автоматично издува гушата си и започва да съска. Но веднага след излюпването им, тя ги изоставя, а, ако някое я последва, е възможно дори да го погуби. Живее до 20 години.

Ареал

Кралската кобра се среща в различни части на Азия — от Пакистан и Южен Китай до Филипините, Индонезия и Индия.

Навици

Кралската кобра съска по необичаен начин. Нейното съскане е много по-тихо от това на останалите змии и наподобява по-скоро ръмжене и това плаши животните повече от съскането на останалите видове змии. Съскането става само по време на отваряне на качулката.

Източници

• Акимушкин, Игор, Мир Животных.
• Archie Carr, The Reptiles (А. Карр, Рептилии, Москва 1975).
• Tweedie, The Snakes of Malaya. Singapore 1957.