Кочериново
Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.
| Кочериново | |
 | |
 Изглед към центъра на града | |
  Кочериново  Кочериново  Кочериново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2104 души[1] (15 март 2024 г.) 114 души/km² |
| Землище | 18,515 km² |
| Надм. височина | 392 m |
| Пощ. код | 2640 |
| Тел. код | 07053 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 39116 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кочериново Станислав Горов (КОЙ; 2023) |
| Кочериново в Общомедия | |
География
редактиранеГрад Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79. През града минава пътят за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.
Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2362 | 100,00 |
| Българи | 2229 | 94,36 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 82 | 3,47 |
| Други | 4 | 0,16 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 42 | 1,77 |
Култура
редактиранеОсновното вероизповедание е християнското православие. Основната черква в града, посветена на Рождество Богородично, е построена през 1863 година[3].
Другият храм в града е посветен на Свети Йоан Рилски Чудотворец[4].
През 2008 година е построен параклис в чест на Света Петка Епиватска (Българска). Храмът е осветен от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит[5].
Кочериново е част от Дупнишка духовна околия на Софийска епархия на Българската православна църква.[4]
-
Църквата на града -
Храм „Рождество Богородично“
Икономика
редактиранеВ близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.
Забележителности
редактиране- Паметник на загиналите воини във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
- Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк – П1 рота в Руско-турската война (1877 – 1878 г.)
- Паметник на загиналите воини във Втората световна война
Редовни събития
редактиранеНа 21 септември ежегодно се провежда събор на града.
Личности
редактиране- Родени в Кочериново
Георги Салтамарков (1899 – 1972), изследовател на рентгенови лъчи[6]- Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[7]
- Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[8]
- Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО
- Свързани с Кочериново
- Никола Вапцаров (1909 - 1942), поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Община Кочериново. Историческо и културно наследство в Община Кочериново // История на селищата в община Кочериново. 2011-05-09. Архивиран от оригинала на 2024-01-08. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ а б Софийска света митрополия. Храмове и духовници в Дупнишка духовна околия // 2015-02-19. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ Спирова, Полина. Нов параклис ще бъде осветен в с. Кочериново // Двери.БГ. 2008-12-13. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ Saltamarkoff, Georgi. Zur Frage der Röntgenreiztherapie. Giessen, 1925.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 195.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.