Калистрати или Калистрат (на гръцки: Καλλιστράτι; катаревуса: Καλλιστράτιον, Калистратион) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Калистрати
Καλλιστράτι
— село —
Гърция
40.2943° с. ш. 21.3684° и. д.
Калистрати
Западна Македония
40.2943° с. ш. 21.3684° и. д.
Калистрати
Кожанско
40.2943° с. ш. 21.3684° и. д.
Калистрати
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина680 m
Население8 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 680 m надморска височина,[1] на 3 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).[2]

В Османската империя

редактиране

Селището е основано около 1800 година от преселници от Епир и Централна Гърция.[3]

В края на XIX век Калистрати е гръцко село в Населишката каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Калистратъ живеят 100 гърци християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калистрат е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 20 къщи.[5]

В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Калистрат (Kalistrat) има 100 гърци патриаршисти.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Клистратион (Καλλιστράτιον), Населишка каза, живеят 110 гърци елинофони християни.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Калистрати остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Καλλιστράτιον са регистрирани 127 жители.[8] При преброяването от 1940 година населението на селото вероятно е пресметнато към това на Айдонохори.[1]

Населението традиционно произвежда жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 127[1] 110[1] 194[1] 136[1] 115[1] 57[1] 50[1] 36 30 44 8
  1. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 15 май 2010 
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012