Елена Алексиева
Елена Алексиева Алексиева е българска писателка.
Елена Алексиева | |
българска писателка | |
През 2006 година | |
Родена | |
---|---|
Националност | България |
Учила в | Университет за национално и световно стопанство |
Литература | |
Период | От 1994 г. |
Жанрове | роман, разказ, драма, поезия |
Дебютни творби | „Бримка на сърцето“ (стихосбирка, 1994) |
Известни творби | „Читателска група 31“ (2005) |
Награди | „Хеликон“ (2006) „Аскеер“ (2013) „Икар“ (2015) „Перото“ (2021) |
Биография
редактиранеРодена е на 12 април 1975 година в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и докторска от Нов български университет по семиотика/литература с дисертация на тема „Динамика и трансформации на знака. Екзистенциалната семиотика в романите на Дон ДеЛило и в Горски цар от Мишел Турние“ (2005) с научен ръководител проф. Богдан Богданов[1].
Произведения
редактиранеАвтор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2001)[2], издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005)[3][4], „Кой?“ (2006, по библейски сюжети)[5][6] и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007)[7] и „Тя е тук“ (2009)[8]. Следват разкази – „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и романът „Нобелистът“ (2011)[9]. През 2014 г. излиза първият ѝ сборник с пиеси, „Ангелски огън“[10]. В него са включени пиесите: „Терапевтът“[11], „Бернхард в ада“, „Фантомна болка“[12], „Ангелски огън“, „Оракул“, „В любовта винаги всичко“, „Писмото“. През 2015 г. излиза втори сборник с пиеси, „Жертви на любовта“[13]. Сборникът съдържа три монодрами, от които „Глас“ (Драматичен театър Пловдив[14], Народен театър „Иван Вазов“[15], Нов театър НДК[16]), „Мадам Мишима“ (награда „Икар“ за съвременна пиеса) и „Жертви на любовта“[17]. „Приказките на господин Кабода“[18] е сборник с приказки за деца, издателство „Факел Експрес“, 2017 година.
Романът ѝ „Свети Вълк“ е издаден през 2018 година и е отличен с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“.[19]
Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски език. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици.
Признание и награди
редактиранеНаграда „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“.[20][21]
Награда „Аскеер“ 2013 за съвременна българска драматургия за пиесата „Терапевтът“, премиера в Народен театър „Иван Вазов“, сезон 2012/2013, реж. Крис Шарков.
Награда на Обществото на независимите критици 2014 за постановката „Глас“ – моноспектакъл на Ивана Папазова, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив, сезон 2013/2014, реж. Калин Ангелов.
Награда „Икар“ 2015 за съвременна българска драматургия за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев, сдружение „Артсензориум“ и театър „София“, сезон 2014/2015, реж. Калин Ангелов.
Награда „роман на годината“ на Национален дарителски фонд „13 века България“ за „Свети вълк“, 2019[22]
Носител на награда „Перото“ за 2021 г. в категория „Проза“ за сборника „Прекъсването на самсара“.[23]
Библиография
редактиране- Поезия
- „Бримка на сърцето“, София: Пламък, 1994.
- „Лице на ангел-екзекутор“, София, 1996.
- Романи
- „Синята стълба“, София: Балкани, 2001.
- „Рицарят, дяволът, смъртта“, София: Колибри, 2007. ISBN 9789545295669
- „Тя е тук“, София: Колибри, 2009. ISBN 9789545296895
- „Нобелистът“, София: Сиела, 2011. ISBN 9789542810155
- „Свети Вълк“, София: Факел-Експрес, 2018. ISBN 9786197279207
- „Вулкан“, Пловдив: Жанет-45, 2023. ISBN 9786191868155
- Сборници с разкази
- „Читателска група 31“, София: Колибри, 2005. ISBN 9545293691
- „Кой?“, София: Колибри, 2006. ISBN 9545294760
- „Синдикатът на домашните любимци“, София: Сиела, 2010. ISBN 9789542806943
- „Прекъсването на самсара“, Пловдив: Жанет-45, 2021. ISBN 9786191866410
- Пиеси
- „Ангелски огън“, София: Black-Flamingo, 2014. ISBN 9789542915553
- Жертви на любовта. Монодрами“, София: Факел-Експрес, 2015. ISBN 9789549772951
- Книги за деца
- „Приказките на господин Кабода“, София: Факел-Експрес, 2017. ISBN 9786197279139
Източници
редактиране- ↑ Елена Алексиева Алексиева, НАЦИД.
- ↑ Георги Тенев, „Каква ни е Елена Алексиева?“ Архив на оригинала от 2016-04-25 в Wayback Machine., рец. в сп. „Християнство и култура“, кн. 2, 2002 г.
- ↑ Ангел Игов, „Читатели с широко затворени очи“ Архив на оригинала от 2018-11-08 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
- ↑ Димитър Камбуров, „Hotel California: Елена Алексиева в „Читателска група 31“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.02.2006, № 2 (75).
- ↑ Лора Шумкова, „Философия на пренаписването“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.12.2006, № 1 (85).
- ↑ Антон Баев, „Евангелие по Елена“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85).
- ↑ Ангел Игов, „Разказ, преразказ, прочит“, рец. във в. „Култура“, 1 (2484), 11 януари 2008 г.
- ↑ Виктория Кирилова, „Пъзелът на самоличността“, рец. в електронно списание Литературен клуб, 8 юни 2009 г.
- ↑ Светлозар Игов, „Роман за българския нобелов синдром“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.12.2011, № 12 (145).
- ↑ „Ангелски огън“ – нова книга с пиеси на Елена Алексиева, Култура.БГ, 17 октомври 2014.
- ↑ „Терапевтът“, сайт на Народен театър „Иван Вазов“.
- ↑ „Фантомна болка“ Архив на оригинала от 2016-07-01 в Wayback Machine., сайт на Театър 199.
- ↑ „Жертви на любовта“ Архив на оригинала от 2018-11-08 в Wayback Machine., сайт на изд. „Факел Експрес“
- ↑ „Глас“ Архив на оригинала от 2018-05-31 в Wayback Machine., сайт на Драматичен театър Пловдив.
- ↑ „Глас“, Народен театър „Иван Вазов“, theatre.art.bg.
- ↑ „Глас“, Нов театър НДК // Архивиран от оригинала на 2018-11-08. Посетен на 2018-11-08.
- ↑ „Жертви на любовта“ Архив на оригинала от 2018-11-08 в Wayback Machine., издателство „Факел Експрес“.
- ↑ „Приказките на господин Кабода“, издателство Факел Екпрес. (мъртъв линк)
- ↑ "Свети Вълк" на Елена Алексиева е романът на 2019 година // Дневник. 9 май 2019. Посетен на 31 юли 2023.
- ↑ „Читателска група 31 – Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
- ↑ „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“ Архив на оригинала от 2016-02-06 в Wayback Machine., интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.
- ↑ Свети вълк на Елена Алексиева - роман на годината - Българска национална телевизия // bnt.bg. Посетен на 14 юни 2024.
- ↑ „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.
Външни препратки
редактиране- Елена Алексиева в „Литернет“
- Елена Алексиева в „Словото“
- Елена Алексиева в „Литературен клуб“
- Елена Алексиева на сайта на издателство „Колибри“
- „Експериментът“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., камерна пиеса от Елена Алексиева в сайта на „Театър 199“
- „Не очаквах да получа наградата „Хеликон“ Архив на оригинала от 2022-05-26 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в-к „Сега“, 14 декември 2006 г.
- „Елена Алексиева: Наши страхи – это очень уютно“, интервью, Rara Avis. Открытая критика, 11.12.2017