Димитър Мустаков

български генерал
Тази статия е за българския офицер. За търговеца вижте Димитър Мустаков (търговец).

Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Димитър Мустаков
български генерал
Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, 1917 г.
Мустаков като началник на щаба на Девета дивизия, Фурка, 1917 г.
Званиео.з. Генерал-майор
Години на служба1892 – 1923
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиКавалерия
Военно формирование1-ви кав. дивизион
Сборна дивизия
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
РодстваБаща на Фео Мустакова-Генадиева
Димитър Мустаков в Общомедия

Биография

редактиране

Димитър Мустаков е роден на 15 юни 1874 г. в Каварна, Османска империя. На 9 септември 1892 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1896 в 17 випуск, произведен е чин подпоручик и зачислен в кавалерията. През 1900 г. е произведен в чин поручик и служи в 1-ви конен полк. През 1902 г. като поручик от 1-ви кавалерийски дивизион е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1905 г. По същото време е слушател в Санктпетербургския археологически институт и е признат за негов действителен член.[1] След завръщането си, през 1906 г. е произведен в чин капитан.

През 1908 г. капитан Мустаков е назначен за секретар на българското търговско агентство в Сяр, а от 1909 г. в консулството в Солун, където на 14 юни същата година се ражда дъщеря му Теодора. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор. През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1885) е старши адютант на конната дивизия.[2] През 1913 г. е началник на канцеларията на македонския военен губернатор генерал-майор Вълков.[3] След войните е началник на организационна секция в щаба на армията.[2]

 
Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола край село Требенища, 15 юни 1918 г.

На 18 май 1915 г. Мустаков е произведен в чин подполковник. В Сръбската кампания по време на Първата световна война е началник-щаб на 9 пехотна плевенска дивизия[4] (1915 – 1917), за кратко време поема командването на 27 пехотен чепински полк (1917), след което отново е началник-щаб на 9 пехотна плевенска дивизия (1917 – 1918). На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник, а от 1918 г. е назначен за началник-щаб на Сборната дивизия.

 
Българските политици Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски и полковник Димитър Мустаков през 1920 г.

След края на войната е началник на канцеларията на Военното министерство[5], от октомври 1920 е началник на Пограничната стража, след което от 15 октомври 1921 е началник на Жандармерията. През март 1923 е освободен от последната си длъжност, произведен е в чин о.з. генерал-майор и преминава в запаса.

Ранен е в атентата в църквата „Света Неделя“. Към 1954 г. 80-годишният Мустаков лежи в Пазарджишкия затвор, където е в една килия заедно с генерал Кирил Станчев, генерал Иван Вълков, полковник Стилян Тошев и подполковник Цветан Димитров.

Генерал-майор Димитър Мустаков умира на 99 години на 24 декември 1973 г.

     
Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за постигнато съглашение за съвместни действия между делегати на Вътрешната организация и Енвер бей. 16 юли 1908 г.
       
Рапорт на секретаря на Княжеското българско търговско агентство в Солун Мустаков до началника на Щаба на армията генерал-майор Назлъмов за развръщане на 3-ти турски корпус в случай на война с България. 20 декември 1908 г.

Семейство

редактиране

Димитър Мустаков е женен и е баща на две деца – Ангелина и Теодора. Съпругата му Роза Мустакова е българска общественичка и музикантка, учила пиано в Дрезден и развивала обществена дейност в Сяр и Солун.[6]

Военни звания

редактиране

Образование

редактиране
  1. Танчев, И., стр. 154
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3. с. 111.
  4. Българската армия в световната война 1915 – 1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-ви до 14-и октомврий, София 1936, с. 890.
  5. Муравиев, Константин. Договорът за мир в Ньой. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992., стр. 248
  6. Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 202.

Източници

редактиране