Димитър Греков
Тази статия е за българския политик от 19 век. За българския политик от 21 век вижте Димитър Греков (учен).
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
| Димитър Греков | |
| Български юрист и политик | |
 | |
| Роден | Димитър Панайотов Греков
14 септември 1847 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | София, Република България |
| Учил в | Екс ан Прованс |
| Работил | юрист • политик |
| Политика | |
| Партия | Консервативна партия (1879 – 1886) Народнолиберална партия (1886 – 1901) |
| Народен представител в: УС I ОНС II ОНС III ОНС V ОНС VI ОНС VII ОНС X ОНС | |
| 10-и министър-председател на България | |
| 19 януари – 1 октомври 1899 | |
| Семейство | |
| Деца | Александър Греков (1884 – 1922) |
| Димитър Греков в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Биография
редактиранеОбразование и младежки години
редактиранеДимитър Греков е роден на 2 септември 1847 година в Болград, Бесарабия,[1] в семейството на заможния търговец Панайот Греков.[2] Завършва Болградската гимназия през 1868 година с нейния първи випуск, а през 1875 година – право в Екс ан Прованс, Франция със стипендия от гимназията.[2][3] Полага втори изпит за докторантура – сертификат от Академията на Екс, Юридическия факултет по въздухоплаване от 31 май 1876 г. (ANIC, MIC, 3105/1876, л. 33). След връщането си в Румъния Греков е адвокат и съдебен служител в Браила – член на Браилския съд, и участва в дейността на Българското централно благотворително общество.[2][4]
Юридическа дейност
редактиране
След Освобождението на България от османско владичество Греков се установява в София, където става председател на областния съд (1878), а за няколко месеца през 1879 година е и първият председател на българския Върховен съд. Депутат е в Учредителното събрание, където се присъединява към Консервативната партия. След това участва в правителството на Тодор Бурмов като министър на правосъдието и първото правителство на епископ Климент като министър на правосъдието и управляващ Министерството на вътрешните работи (1879 – 1880).[2][4]
Димитър Греков подкрепя преврата от 1881 година. Избран е за депутат във II ВНС утвърдило режима на пълномощията на княз А. Батенберг.
Д. Греков става подпредседател на Държавния съвет (1881 – 1882) и министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев (1882 – 1883). Председател е на ІІІ Обикновено народно събрание (1883). През 1881 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[2][4]
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България Греков е натоварен от княз Батенберг с дипломатическа мисия до сръбския крал Милан, която така и не се осъществява. През 1886 г. е дипломатически представител в Цариград.[4]
Политическа дейност
редактиранеПо време на кризата след абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (заедно с д-р Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев). Между 1890 и 1894 година участва в правителството на Стефан Стамболов – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 г. е министър на външните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 г. и управляващ Министерството на правосъдието.[2][4]
След убийството на Стамболов през 1895 г. е лидер на стамболовистите, който пост заема до 1897 г. След това подава оставка, напуска и самата партия и се отдава на адвокатска дейност. Поради близките му контакти с двореца през януари 1899 г. княз Фердинанд му възлага формирането на правителство, в което останалите министри са от Либералната партия (радослависти). Полага усилия да вкара в управлението своите бивши съмишленици – стамболовистите, което среща силен отпор от радославистите. На 1 октомври 1899 г. е принуден да подаде оставка. Веднага след това отново става лидер на Народнолибералната партия, който пост заема до неочакваната си смърт през 1901 г.[4]
Димитър Греков умира на 21 април 1901 година в София.
Семейство
редактиранеНегов син е Александър Греков (1884 – 1922), известен дипломат и общественик.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Калчо Калчев // Бесарабски българи - участници в учредителното събрание /// 130 години модерна българска държавност // Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново 2009, ISBN 978-954-524-720-0, стр. 162 (PDF)
- ↑ а б в г д е Ташев 1999, с. 127 – 128.
- ↑ Дойнов 2005, с. 315 – 316.
- ↑ а б в г д е Цураков 2008, с. 10.
Литература
редактиране- Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Димитър Греков- ВКС: Председатели на Върховния съд Архив на оригинала от 2013-03-22 в Wayback Machine., Официален сайт