Девня
- Вижте пояснителната страница за други значения на Девня.
Девня е град в Североизточна България, административен център на община Девня, област Варна. С население от 8952 души[1] (15 март 2024) градът е на 3-то място в областта след Варна и Провадия.
| Девня | |
 Сградата на общината в Девня | |
  Девня  Девня  Девня | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 8952 души[1] (15 март 2024 г.) 107 души/km² |
| Землище | 83,621 km² |
| Надм. височина | 48 m |
| Пощ. код | 9160 |
| Тел. код | 0519 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 20482 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Девня Свилен Шитов (ГЕРБ; 2015) |
| Уебсайт | www.devnia.bg |
| Девня в Общомедия | |
Намира се в североизточния край на Девненската низина в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Река Девня в миналото се е вливала в Белославското езеро край града, но заради изградената голяма промишлена зона на града краят на руслото ѝ е отклонен към близката Провадийска река, която след 2 км се влива в езерото. В района извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони. Заради индустриалната зона околната среда е замърсена.
Местните забележителности са останки от древния римски Марцианопол, включително амфитеатър и Музей на мозайките, както и близката природна забележителност Побитите камъни.
География
редактиранеДевня се намира на Добринското плато, в най-източната част от платото, на 22 километра западно от Варна и 18 километра североизточно от Провадия.
Градът е известен с карстовите извори, които дават начало на река Девня. Те са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда.[2] В района има общо около 30 извора, обединени в 7 изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.
История
редактиранеНа 2 километра северно от града, югозападно от кариерата за циментовия завод, е открито скално светилище.
Античното име на Девня е Марцианополис (на латински: Marcianopolis; на гръцки: Μαρκιανούπολις). Той е главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От онзи период е известен слабо проучен античен амфитеатър.
При избухването на Балканската война в 1912 г. човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне – „Божествено великолепно място“), Река Девня и Марково. В края на 1950-те години започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град, включващ кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес никой не живее в кв. „Химик“ и повечето блокове са съборени, а болницата е преместена в кв. Река Девня – сегашното и предишно име на „Изворите“. Квартал „Нанко Недев“ е преименуван на кв. „Девня 1“, а името на Повеляново не е променено.
През социализма се развива мрежата на градския масов транспорт с 3 градски линии (№ 2, 3), както и извънградските линии за Варна № 14, 24, 28. Бившето държавно автомобилно предприятие е приватизирано и обслужва линии 1, 1А, 14, 14А, 28.
Население
редактиранеС население от 8952 души[1] (15 март 2024) градът е на 3-то място в областта след Варна и Провадия.
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 8013 | 100,00 |
| Българи | 5802 | 72,40 |
| Турци | 625 | 7,79 |
| Цигани | 519 | 6,47 |
| Други | 149 | 1,85 |
| Не се самоопределят | 122 | 1,52 |
| Неотговорили | 796 | 9,93 |
Икономика
редактиранеПо времето на НРБ е изграден Девненският промишлен комплекс – сред образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, химически торове, пластмаси и продукти за други химически производства, като солна киселина, хлор и пр. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20 % от продукцията на химическата промишленост:
- „Агрополихим“ – азотна киселина, амоняк, моно- и ди-калциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат;
- „Полимери“ – дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (ПВЦ); – не работи от 2000 г
- „Солвей Соди“ – „лека“ и „тежка“ калцинирана сода, натриев бикарбонат;
- „Захарен завод“ – рафинирана захар;
- „Девня-Цимент“ АД – цимент.
Образование
редактиране- Училища
- СОУ „Васил Левски“ (кв. Девня 1)
- ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ (кв. Повеляново)
- Детски градини
- ЦДГ „Незабравка“
- ОДЗ „Детелина“
- ОДЗ „Здравец“[неработеща препратка]
Култура
редактиране- Музей на мозайките – сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Посещения: 10 – 16 ч. (без събота и неделя). Има печат на БТС.
- Читалища
- Народно читалище „Просвета“
- Народно читалище „Отец Паисий“
- Читалище „Съзнание“
- Обществени сгради
- Младежки дом
- Дневен център за хора с увреждания
- Редовни събития
- Празник на град Девня е 24 май
- Фолклорен събор „Девня“
- Ретро рали „Девня“
Източници
редактиране- ↑ а б в www.grao.bg
- ↑ „Девненски извори – най-големите карстови извори в България“ // Посетен на 22 юли 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Справка за населението на гр. Девня, общ. Девня, обл. Варна
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
Външни препратки
редактиране- Община Девня – официален сайт
- Анастас Ангелов. „Девня – страници от историята“