Аспрула
Тази статия е за селото в Населица. За кожанското село, чието старо име също е Велища, вижте Левкопиги (дем Кожани).
Аспрула или Велища (на гръцки: Ασπρούλα; до 1927 година: Βελίστη, Велисти[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
| Аспрула Ασπρούλα | |
| — село — | |
  Аспрула  Аспрула  Аспрула | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 740 m |
| Население | 62 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 740 m надморска височина,[2] на около 10 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища).[3]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Макс Фасмер и Иван Дуриданов гръцкото име може да възхожда както към Велище, така и към Белище, топографско, а не патронимично название, сравнимо със сръбското селищно име Belišće.[4]
Според Йордан Н. Иванов името е патронимично от личното име Вале, Вели (срвнимо Велислав), от старобългарското 
, „голям“ и - 
- от *-itj-. Сравнимо е Велище в Сярско.[5]
В Османската империя
редактиранеЦърквата „Свети Димитър“ в Аспрула е отпреди 1500 година, а иконите в нея са от XVI век.[6]
В края на ХІХ век Велища е село в северната част на Населишката каза на Османската империя.
Васил Кънчов означава вероятно Велища, когато в статистиката си между съседните Мислегощи и Чърчища отбелязва село Поища (Пошита) с 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велещина е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак със 100 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Велищи (Βελίστη), Населишка каза, живеят 150 валахади и 100 гърци християни.[9]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година къмо 1912 година Велище е обозначено като гръцко селище.[10]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Велища остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт във Βελίστη са регистрирани 302 жители.[11]
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 30 семейства или 104 души.[12]
В 1927 година името на селото е преведено на Аспрула,[2] тоест Беличка.
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Гробищната църква на селото е посветена на Свети Николай.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Далгуро[3] или Далгура | Νταλγκούρα | Лофи | Λόφοι[14] | възвишение на СЗ от Аспрула (772 m)[3] |
| Ситка[3] | Σίτκα | Вурла | Βούρλα[14] | възвишение на СИ от Аспрула (765 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 302[2] | 116[2] | 281[2] | 362[2] | 336[2] | 310[2] | 215[2] | 173[2] | 159[2] | 121 | 76 | 62 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 335. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
