Арнолд Бенет
Енох Арнолд Бенет (на английски: Enoch Arnold Bennett), по-известен като Арнолд Бенет, е английски писател.
Енох Арнолд Бенет Arnold Bennett | |
английски писател и критик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Лондон, Англия |
Погребан | Стафордшър, Великобритания |
Националност | Англия, Великобритания |
Работил | писател, журналист, драматург, литературен критик |
Литература | |
Период | 1898 – 1931 |
Повлиян | Мопасан |
Подпис | |
Уебсайт | www.arnoldbennettsociety |
Енох Арнолд Бенет в Общомедия |
Биография
редактиранеБенет произхожда от скромно по произход и заможност семейство. Родителите му притежават неголяма къща в Хенли, Стафордшър.[1]
Бащата на Бенет е адвокат от 1976 г. и той още от малък помага в кантората на баща си. Недоволен от заплащането, Бенет се отзовава в Лондон да търси друга реализация в живота. Родителското скъперничество е тема неминуемо застъпвана в творчеството на Бенет до края на живота му.
През 1889 г. Бенет печели литературен конкурс в списание и започва работа като журналист и театрален критик на пълен работен ден. През 1894 г. е вече помощник-редактор в списанието Woman. Четири години по-късно издава първия си роман. Издига се до редактор в списанието.
От 1900 г. Бенет се посвещава изцяло на литературата, заемайки се изцяло с писането на романи, въпреки че, не изоставя изцяло позициите си и на критическото поприще. През 1902 г. умира бащата на Бенет и той през следващите осем години се установява за постоянно в Париж.
От 1903 г. Бенет е до Монмартър и Монпарнас, посветен на писането на романи и пиеси. След пътуване до Америка по стъпките на Чарлс Дикенс, от 1911 г. Бенет е отново в „добрата стара Англия“.
По време на Първата световна война Бенет става директор на пропагандата за Франция в Министерството на информацията. Неговото назначение е по препоръка на Макс Айткън. Бенет отказа рицарско звание през 1918 г.
През 1922 г. Бенет се влюбва в актрисата Дороти Честон, с която остава до края на живота си, след като се разделя с френската си съпруга. Умира от коремен тиф в дома си в „Бейкър Стрийт“, Лондон на 27 март 1931 г. след завръщане от посещение във Франция.
Дъщерята му Вирджиния Елдън живее във Франция и е президент на „Общество Арнолд Бенет“.
Творчество
редактиранеВ творчеството си Бенет е силно повлиян от Мопасан.
Голяма заслуга на Бенет към критиката е статията му от 1910 г. за романа „Братя Карамазови“ на Достоевски, с който се е запознал на френски. Благодарение на Бенет англосаксонският свят се сдобива с информация за „Второзаконието“ от „Петокнижието“ на Достоевски, след като споделя пред читателите си, че романът съдържа „потресаващи сцени, каквито никога не съм срещал в литературата“. Бенет намира „Братя Карамазови“ като едно от чудесата на света. През 1912 г. излиза преводът на романа на английски от Гарнет и в Англия настъпва истинска „буря“ около романа.
В рецензиите на Бенет, Достоевски е определен като най-руският от всички писатели, а романът му като единственото средство да се разбере руската душа, психологията на мужика и хуманизма на великия руски писател.
Библиография[2]
редактиране- A Man from the North (1898)
- The Grand Babylon Hotel (1902)
Хотел Гранд Бабилон, изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева - Anna of the Five Towns (1902)
- The Gates of Wrath (1903)
- Leonora (1903)
Леонора, изд. „Рачо Стоянов“ София (1941), прев. Рачо Стоянов
Леонора, изд. „Христо Г. Данов“ Пловдив (1994), прев. Рачо Стоянов - A Great Man (1904)
- Teresa of Watling Street (1904)
- Sacred and Profane Love (1905) – преработен и издаден като The Book of Carlotta (1911)
- Tales of the Five Towns (1905) – сборник разкази
- Whom God Hath Joined (1906)
Които Бог е съчетал..., изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева - Hugo (1906)
- The Grim Smile of the Five Towns (1907) – сборник разкази
- The Ghost--a Modern Fantasy (1907)
- Buried Alive (1908)
Жив погребан, изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева
Жив погребан, изд. „Роял 77“ Варна (1992), прев. Невена Розева - The Old Wives' Tale (1908)
Разказ за старите жени, изд. „Народна култура“ София (1965), прев. Бистра Винарова - The Card (1910)
- Clayhanger (1910)
Клейхангър, изд. „Народна култура“ София (1963), прев. Бистра Винарова - Helen with a High Hand (1910) – издаден серийно като The Miser's Niece
Елена Ратбон, изд. „Ал. Паскалев“ София (1940), прев. Делчо Мавров - Hilda Lessways (1911)
- Milestones – пиеса, с Едуард Ноблок
- The Matador of the Five Towns (1912) – сборник разкази
- The Regent (1913) – издаден и като The Old Adam
- Paris Nights and other impressions of places and people (1913)
- The Price of Love (1914
- These Twain (1916)
- The Pretty Lady (1918)
- The Roll-Call (1918)
- Mr Prohack (1922)
- Riceyman Steps (1923)
- The Clayhanger Family (1925)
- Lord Raingo (1926)
Лорд Рейнго. Воюваща Англия, изд. „Ал. Паскалев“ София (1942), прев. Х. П., Ю. Г - The Woman who Stole Everything and Other Stories (1927)
- The Strange Vanguard (1928)
- Imperial Palace (1930)
- Venus Rising from the Sea (1931)
Критика
редактиране- Journalism For Women (1898)
- Fame and Fiction (1901)
- How to Become an Author (1903)
- The Reasonable Life (1907)
- Literary Taste: How to Form It (1909)
- How to Live on 24 Hours a Day (1910)
- Mental Efficiency (1911)
- Those United States (1912) – издаден и като Your United States
- The Author's Craft (1914)
- Self and Self-Management (1918)
- The Human Machine (1925)
- How to Live (1925)
- The Savour of Life (1928)
Филм
редактиране- The Grand Babylon Hotel (1916)
- The Old Wives' Tale (1921)
- Piccadilly (1929)
- Sophia and Constance (1988) ТВ сериал по „Разказ за старите жени“
Източници
редактиране- ↑ ((en)) Биография
- ↑ ((en)) Библиография
Външни препратки
редактиране- ((en)) Официален сайт на Общество „Арнолд Бенет“
- ((ru)) Официален сайт на Арнолд Бенет
- Произведения на Арнолд Бенет в Моята библиотека