Антуса

селище в Гърция

Антуса или Рѐзна (на гръцки: Ανθούσα, до 1928 година Ρέζνα, Резна[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Горуша (Войо), административната област Западна Македония.

Антуса
Ανθούσα
— село —
Гърция
40.2539° с. ш. 21.2078° и. д.
Антуса
Западна Македония
40.2539° с. ш. 21.2078° и. д.
Антуса
Кожанско
40.2539° с. ш. 21.2078° и. д.
Антуса
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина820 m
Население15 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 820 m надморска височина,[2] в източното подножие на планината Горуша (Войо).[3]

В Османската империя

редактиране

Преди потурчването на селото то има две църкви – „Свети Николай“, превърната по-късно в теке и „Свети Тома“ в западната част на селото. В източната част, на гробищата е параклисът „Свети Тома“,[4] от 1841 година.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Резни (Ρέζνη), Населишка каза, живеят 150 гърци християни и 150 валахади.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Резна остава в Гърция. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място в 20-те години са заселени гърци бежанци. В 1928 година Резна е представено като смесено местно-бежанско село с 35 бежански семейства и 130 души бежанци.[7] В същата 1928 година името на селото е сменено на Антуса.[2]

В 1923 година на мястото на стар манастир „Свети Илия“ е построен малък храм със същото име (Αί-Λιά). По време на Гражданската война (1946 – 1949) църквата е разрушена и в 1968 година.[8]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Антуса на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Блазомищка Πλαζομής Микро Рема Μικρό Ρέμα[9] река на С от Антуса (Беливод)
Кадир паша[3] Κατηρ Πασα Антотопос Ανθότοπος[9] възвишение на ЮИ от Антуса и на СИ от Триада (Пецяни)[3]
Зулава[3] Ζουλάβα Воскес Βοσκες[9] местност на СИ от Антуса[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 390[2] 380[2] 241[2] 315[2] 251[2] 210[2] 124[2] 103[2] 56[2] 54 30 15
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 346. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ΑΝΘΟΥΣΑ ΒΟΪΟΥ: ΙΕΡΟΣ ΝΑΟΣ ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΘΩΜΑ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
  5. ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ // Agro-Tour.Net. Архивиран от оригинала на 2014-12-28. Посетен на 2 януари 2015.
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  9. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)