Антуса
Антуса или Рѐзна (на гръцки: Ανθούσα, до 1928 година Ρέζνα, Резна[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Горуша (Войо), административната област Западна Македония.
Антуса Ανθούσα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 820 m |
Население | 15 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 820 m надморска височина,[2] в източното подножие на планината Горуша (Войо).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеПреди потурчването на селото то има две църкви – „Свети Николай“, превърната по-късно в теке и „Свети Тома“ в западната част на селото. В източната част, на гробищата е параклисът „Свети Тома“,[4] от 1841 година.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Резни (Ρέζνη), Населишка каза, живеят 150 гърци християни и 150 валахади.[6]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Резна остава в Гърция. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място в 20-те години са заселени гърци бежанци. В 1928 година Резна е представено като смесено местно-бежанско село с 35 бежански семейства и 130 души бежанци.[7] В същата 1928 година името на селото е сменено на Антуса.[2]
В 1923 година на мястото на стар манастир „Свети Илия“ е построен малък храм със същото име (Αί-Λιά). По време на Гражданската война (1946 – 1949) църквата е разрушена и в 1968 година.[8]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Блазомищка | Πλαζομής | Микро Рема | Μικρό Ρέμα[9] | река на С от Антуса (Беливод) |
Кадир паша[3] | Κατηρ Πασα | Антотопос | Ανθότοπος[9] | възвишение на ЮИ от Антуса и на СИ от Триада (Пецяни)[3] |
Зулава[3] | Ζουλάβα | Воскес | Βοσκες[9] | местност на СИ от Антуса[3] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 390[2] | 380[2] | 241[2] | 315[2] | 251[2] | 210[2] | 124[2] | 103[2] | 56[2] | 54 | 30 | 15 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 346. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ ΑΝΘΟΥΣΑ ΒΟΪΟΥ: ΙΕΡΟΣ ΝΑΟΣ ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΘΩΜΑ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ // Agro-Tour.Net. Архивиран от оригинала на 2014-12-28. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)