Алдан

Алдан
Алдан
	Алдан Алдан
	Река Алдан в района на град Томот
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия; Република Якутия (Саха)
Дължина	2273 km
Водосб. басейн	729 000 km²
Отток	5246 m³/s
Начало
Място	Станов хребет; Република Якутия (Саха)
Координати	56°25′22.44″ с. ш. 123°47′44.16″ и. д. / 56.4229° с. ш. 123.7956° и. д.
Надм. височина	1456 m
Устие
Място	Лена → море Лаптеви
Координати	63°27′13.32″ с. ш. 129°29′58.55″ и. д. / 63.4537° с. ш. 129.4996° и. д.
Надм. височина	72 m
	Алдан в Общомедия

Алдан е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Якутия (Саха), десен приток на Лена. Дължината ѝ е 2273 km, която ѝ отрежда 8-о място по дължина сред реките на Русия.

Карта на водосборния басейн на река Лена

Карта на водосборния басейн на река Алдан

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Алдан води началото си от северния склон в западната част на Становия хребет, на 1456 m н.в., в южната част на Република Якутия (Саха). В началото на горното си течение (1065 km) тече на север, а след това до устието на река Учур – на изток през Алданската планинска земя. В този участък долината ѝ е дълбока, със стръмни (от 250 до 400 m) склонове, врязана в архайски и камбрийски скали. Руслото ѝ по принцип е праволинейно, с малко завои и острови по него, а на места има и долинни разширения. Средното течение (801 km) се простира от устието на Учур до устието на Амга. Тук Алдан тече на североизток, а след устието на река Мая на север през югоизточната и източна част на Лено-Алданското плато (източната част на Приленското плато), в подножията на планинските хребети Улахан-Бом и Сете-Дабан. В началото, при излизането си от Алданската планинска земя руслото на Алдан се разделя на ръкави, а към устието на Мая отново се събира в едно корито. След устието на Мая отново се дели на множество плитководни ръкави, като количеството на островите, протоците и ръкавите надолу по течението силно нарастват. В долното течение (407 km) Алдан тече през източната част на Централно-Якутската равнина в северозападна и западна посока. Тук по цялото си протежение руслото на реката е разделено на стотици ръкави с острови между тях, изоставени корита (старици) и малки езера. Основното корито променя местоположението във времето, което е съпроводено с чести преразпределяния на оттока между различните ръкави и протоци. Влива отдясно в река Лена, при нейния 1311 km, на 72 m н.в., при село Батамай, Република Якутия (Саха).

Водосборен басейн

Водосборният басейн на Алдан има площ от 729 хил. km², което представлява 29,28% от водосборния басейн на река Лена и се простира на части от Хабаровски край (северозападната част) и Република Якутия (Саха) (югоизточната част). Във физикогеографско отношение водосборният басейн на реката обхваща: северните части на Становия хребет, почти цялата територия на Алданската планинска земя, източните части на Приленското плато (Лено-Алданско плато) и Централно-Якутската равнина, южните склонове на Верхоянския хребет и западните склонове на Приохотските планини – хребетите Улахан-Бом, Сете-Дабан и Джугджур. Целият водосборен басейн на реката се намира в зоната на тайгата и в зоната на вечно замръзналата земя.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

на запад – водосборните басейни на реките Суола, Тама, Буотама, Туолба и други по-малки десни притоци на Лена;
на север – водосборния басейн на река Яна, вливаща се в море Лаптеви;
на североизток – водосборния басейн на река Индигирка, вливаща се в Източносибирско море;
на изток – водосборните басейни на реките Охота, Урак, Уля, Уда и други по-малки, вливащи се в Охотско море;
на юг – водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море.

Притоци

Река Алдан получава 275 притока с дължина над 10 km, като 43 от тях са с дължина над 100 km, в т.ч. 4 притока с дължина от 500 до 1000 km и 2 притока с дължина над 1000 km:

1985 ← Унгра 107 / 6730
1944 → Амедичи 313 / 6020
1903 ← Малък Нимнир 134 / 3170
1894 → Чуга 236 / 7270
1888 ← Голям Нимнир 181 / 4860
1820 → Чомполо 102 / 2940
1641 ← Якокут 105 / 1560
1538 ← Тимптон 644 / 44 400
1383 ← Угун 108 / 1480
1260 ← Улахан-Силигиля 103 / 2480
1211 → Унгюеле 239 / 12 200, при посьолок Чагда
1208 ← Учур 812 / 113 000, при посьолок Чагда
1162 → Лапа 164 / 2120, при село Лапа
1104 ← Дянда 163 / 3820, при село Кутана
1093 → Кюндеки 114 / 1090
1081 → Белкачи 171 / 3340, при село Белкачи
1010 ← Билир (Аргитар) 230 / 3420
967 → Мил 210 / 4990, при село Уст Мил
981 → Торинг-Елге 148 / 1730
847 → Мокуя 104 / 1580, при посьолок Уст Мая
845 ← Мая 1053 / 171 000, при посьолок Уст Мая
806 ← Хамна 222 / 3520
770 ← Аллах-Юн 586 / 24 200
735 ← Джунекян 102 / 3340, при посьолок Елдикан
706 → Нуотара 308 / 7440
623 ← Ханда (Белая) 281 / 8790
619 → Куолума 253 / 4640
548 → Ноху 168 / 2490
535 ← Сугжа 138 / 3260
492 ← Тири 327 / 14 000
467 ← Източна Хандига 290 / 9950
407 → Амга 1462 / 69 300
394 ← Томпо 570 / 42 700, при село Мегино-Алдан
309 ← Хандига (Лосьовая) 281 / 9090
271 → Тата 414 / 10 200, при село Булун
271 → Бояга 145 / 2540
240 ← Барайи 251 / 4880
213 ← Източна Градига 104 / 674
148 ← Тукулан 191 / 2880
144 → Танда 159 / 3840
138 ← Байбакан 119 / 1120
56 ← Келе 242 / 8620, при село Дигдал
12 ← Тумара 236 / 10 300

Хидрографска характеристика

Подхранването на реката е смесено: снежно (от 20 до 40%); дъждовно (от 40 до 60%) през лятно-есенния период и е свързано с мусонните дъждове във водосборния басейн, подземно (10 – 15%). Режимът на оттока се характеризира с кратки и високи (май-юни) пролетни води и продължително лятно-есенно пълноводие (юли-септември). Маловодието започва от септември и продължава до началото на размразяването на реката на реката в началото на май и трае около 200 дни. През зимата в горното течение няма никакъв отток поради замръзването на реката до дъното. В края на март дебелината на леда достига до 1,5 m. Река Алдан е най-пълноводния приток на Лена. Среден многогодишен отток при ХМС „Верхоянски перевоз“ (на 151 km от устието) 5246 m³/s, в устието 5495 m³/s, което като обем представлява 173,586 km³/год, максимален 48500 m³/s. Ледовете по течението на Алдан започват да се появяват около 10 – 13 октомври и течение от 7 до 20 дни реката замръзва. Замръзването продължава от 196 дни в горното до 208 дни в долното течение. Размразява се през май за период от 11 до 15 дни.

Селища

По дългото течение на Алдан са разположени малко населени места, всичко 35, в т.ч. град Томот и селищата от градски тип Чагда, Уст Мая, Елдикан, Джебарики-Хая и Хандига.

Стопанско значение

От май до октомври реката е плавателна на 1600 km от устието до град Томот и е важна водна артерия за извозване на продукцията на рудодобивните предприятия и доставката обратно на продоволствени и промишлени стоки. Във водосборния басейн на реката има големи находища на злато (селата Белкачи и Уст Мил), въглища (в района на град Нерюнгри и селището Джебарики-Хая) и слюда. Изработен е проект за изграждане на Южноякутската каскада от ВЕЦ-ове.