Петър Мутафчиев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Версия от 08:23, 18 май 2018 редактиране NBUPolSci PBulanov (беседа \| приноси) 224 редакции мРедакция без резюме ← По-стара редакция		Текуща версия към 16:10, 9 август 2024 редактиране връщане Nk (беседа \| приноси) Бюрократи, Патрульори, Администратори 332 956 редакции →Памет: +1
(Не са показани 26 междинни версии от 15 потребители)
Ред 1: {{друго значение\|българския историк\|българския политик\|Петър Мутафчиев (политик)}} {{Личност ~~\| име = Петър Мутафчиев~~ \| категория = историк \| роден-място = село [[Боженци]], [[Габровско]], [[Княжество България]]▼ ~~\| описание = български историк~~ ▲\| роден-място = [[Боженци]], [[Княжество България]] \| починал-място = [[София]], [[Царство България]] \| националност = {{BUL}} Ред 10 ⟶ 8: \| категория = историк \| област = [[История]], [[византология]] ~~\| образование = [[Софийски университет\|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]~~ \| учил-при = \| работил-в = [[Национален археологически институт с музей\|Народен археологически музей]]<br>[[Софийски университет\|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]] Ред 19 ⟶ 16: \| повлиял = }} \| деца = [[Вера Мутафчиева]]<br>[[Боян Мутафчиев]] ~~\|сайт = [http://petarmutafchiev.nbu.bg/ http://petarmutafchiev.nbu.bg/]~~ }} Ред 27 ⟶ 23: == Биография == Роден е на [[4 юли]] [[1883]] в село [[Боженците\|Боженци]], [[Габровско]], в семейството на Стоян Милчев Мутафчиев (Комитата) и Дона Дрянкова. Стоян Мутафчиев (1852 – 1925) е [[хъш]] и [[Българско опълчение\|опълченец]] от III-а Опълченска дружина, ранен в [[Битка при Стара Загора\|битката при Стара Загора]], почетен гражданин на [[Габрово]].<ref>[https://gabrovo.bg/bg/page/436 Почетни граждани на Габрово].</ref>. От 1890 до 1894 получава начално образование в [[Габрово]], а от 1894 до 1898 учи от I до IV клас в [[Плевен]], 1898 – 1901 учи в Русенската гимназия и завършва класическия ѝ отдел на 27 юни 1901. В периода 1901 – 1906 е основен учител в плевенските села [[Пелишат]] и [[Градина (Област Плевен)\|Кирилово]]. От 1906 до 1910 следва история и география в [[Софийски университет\|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], дипломира се на 15 юли 1910. От 1910 до 1920 е уредник на Средновековния отдел при [[Национален археологически институт с музей\|Народния археологически музей]] в София с прекъсвания заради редовната си военна повинност и трите войни. През 1914 печели конкурса за стипендията „Марин Дринов“ за специализация, която осъществява по-късно. От 1911 до 1913 отбива военната си служба и участва в [[Балканска война\|Балканската]] и [[Междусъюзническа война\|Междусъюзническата войни]]. От 1915 до 1918 участва в [[Първа световна война\|Първата световна война]] като запасен офицер, командващ 7-маа рота от [[Четиридесет и първи пехотен полк]] на [[Първа пехотна софийска дивизия]]. От 1920 до 1922 специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка палеография към [[Мюнхенски университет\|Мюнхенския университет]] при [[Аугуст Хайзенберг]]. На 21 май 1923 е избран за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1923 до 1939 чете курс лекции по история на [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Османската империя]] до XVI век. От 1924 до 1936 чете лекции по обща култура и социална история и по българска история във [[Военна академия „Георги Раковски“\|Висшето военно училище]]. От 1925 до 1941 е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание „[[Бизантинише Цайтшрифт]]“.<ref>Византинороссика, Санкт-Петербургское Общество византино-славянских исследований, [http://byzantinorossica.org.ru/BZ.html Течение на Byzantinische Zeitschrift, 1900 – 1972] {{Webarchive\|url=https://web.archive.org/web/20170111073444/http://byzantinorossica.org.ru/BZ.html \|date=2017-01-11 }}.</ref> На 26 декември 1927 е избран за извънреден професор в Софийския университет. На 21 април 1928 сключва брак с Надежда Трифонова, завършила история в Софийския университет (родена – 1901 г.) От 1935 до 1943 е главен редактор на списание „[[Просвета (1935 - 1943)\|Просвета]]“. През 1936 е избран за декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет. На 11 януари 1937 е избран за редовен професор в университета. През 1938 е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН. От 1939 до 1943 е титуляр на Катедрата по история на България. Чете курс лекции по средновековна българска история. На 6 юли 1942 е избран за съпредседател на Комитета за българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи. Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. след кратко, но тежко боледуване.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 463 – 464.</ref> == Членства, звания и отличия == На 25 февруари 1916 г. Петър Мутафчиев е награден с ордена „[[За храброст]]“ IV степен и орден „[[За заслуга]]“ на военна лента за участието си в [[Балканска война\|Балканската]] и [[Междусъюзническа война\|Междусъюзническата война]] . На 20 януари 1917 е награден с ордена „За храброст“ IV степен, 1 клас за участието си в Първата световна война, а на 24 април 1918 – с германския „[[Железен кръст]]“. На 14 септември 1921 получава ордена „[[Свети Александър (орден)\|Свети Александър]]“ с мечове за участието си във втория период на Първата световна война. През 1927 получава първа награда за наука от фонд „Берлинов“,<ref>[http://daritelite.bg/kiril-bеrlinov-2/ Фонд „Кирил Берлинов“ при БАН.]. Първата награда е връчена през 1927 г. на проф. Петър Мутафчиев.</ref>, присъдена му от Управителния съвет на БАН. На 13 май 1929 е избран за член-кореспондент на Славянския институт в [[Прага]]. На 16 юни 1929 е избран за дописен член на [[Българска академия на науките\|Българската академия на науките]] (БАН) по доклад на [[Васил Златарски]]. Ред 55 ⟶ 51: На 20 март 1943 е избран за почетен доктор на [[Виенски университет\|Виенския университет]]. == Памет == На професор Петър Мутафчиев е наречена улица в кварталите „[[Къро]]“ и „[[Полигона (квартал)\|Полигона]]“ в [[София]] ({{maplink\|type=line\|id=Q123946881\|title=Проф. Петър Мутафчиев}}). == Трудове == * [http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Istoria_na_Balgarskia_narod_%5bPetar_Mutafchiev_1943_BG_TXT%5d.pdf ''История на българския народ'': Т. 1 – 2 С., 1943] * ''Избрани произведения''. Т. 1 – 2, С., 1973 * ''Книга за българите''. С., 1987 Ред 67 ⟶ 66: * В. Мутафчиева. ''Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев'' (1997) * В. Мутафчиева. ''Семейна сага'' (2000) * Костадин Пампов, [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Pampov_Filosofia_na_srednovekovieto.pdf „Философия на средновековната българска история. Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев“ (2013)]▼ * [http://literaturensviat.com/?p=91677 „Костадин Пампов: „Петър Мутафчиев е високо школуван учен, чието творчество има не само български измерения“], „Литературен свят“, бр. 62, май 2014▼ * ''Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин, човек''. Сборник с материали от [http://ebox.nbu.bg/hist16/pdf/7PMutafhiev.pdf?wmode=transparent конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883 – 1943)]. Изд. НБУ (2016)▼ == Източници == Ред 74 ⟶ 76: * Гюзелев, Васил. ''Петър Мутафчиев''. Библиотека „Видни университетски учени“. София, 1987 * Нейкова, Адриана и др. ''Професор Петър Мутафчиев – познат и непознат''. С., 1997 == Бележки ==▼ <references />▼ == Външни препратки == * [http://petarmutafchiev.nbu.bg/ Официален мемориален уебсайт, посветен на проф. Петър Мутафчиев] * [https://uniarchive.nbu.bg/bg/lichni-fondove/prof-petyr-mutafchiev-i-akad-vera-mutafchieva Проф. Петър Мутафчиев в Университетски архив на НБУ] * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Мутафчиев&type=AllFields От и за Петър Мутафчиев в Своден каталог НАБИС] * [http://veramutafchieva.net/pdf/191.pdf Опис на архивен фонд „Проф. Петър Мутафчиев“ в Нов български университет] ▲* Костадин Пампов, [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Pampov_Filosofia_na_srednovekovieto.pdf „Философия на средновековната българска история. Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев“ (2013)] ▲* [http://literaturensviat.com/?p=91677 „Костадин Пампов: „Петър Мутафчиев е високо школуван учен, чието творчество има не само български измерения“], „Литературен свят“, бр. 62, май 2014 ▲* ''Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин, човек''. Сборник с материали от [http://ebox.nbu.bg/hist16/pdf/7PMutafhiev.pdf?wmode=transparent конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883 – 1943)]. Изд. НБУ (2016) {{Портал\|Македония}}▼ ▲== Бележки == {{Нормативен контрол}} ▲<references /> ▲{{Портал\|Македония}} ~~{{Нормативен контрол\|TYP=p\|GND=119092883\|LCCN=n86146878\|VIAF=51829232\|ISNI=0000 0001 1570 3567\|SUDOC=035164603\|BNF=cb131708530}}~~ {{СОРТКАТ:Мутафчиев, Петър}} [[Категория:Български историци]] [[Категория:~~Медиевисти~~Български медиевисти]] [[Категория:Български византолози]] [[Категория:Български музейни уредници]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Членове на Македонския научен институт]] [[Категория:Членове на Полската академия на знанията]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] Ред 103 ⟶ 106: [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Доктор хонорис кауза]] [[Категория:~~Хора~~Родени отв област Габрово]] [[Категория:Починали в София]]