Петър Мутафчиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
 
(Не са показани 26 междинни версии от 15 потребители)
Ред 1:
{{друго значение|българския историк|българския политик|Петър Мутафчиев (политик)}}
{{Личност
| име = Петър Мутафчиев
| категория = историк
| роден-място = село [[Боженци]], [[Габровско]], [[Княжество България]]
| описание = български историк
| роден-място = [[Боженци]], [[Княжество България]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| националност = {{BUL}}
Ред 10 ⟶ 8:
| категория = историк
| област = [[История]], [[византология]]
| образование = [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]
| учил-при =
| работил-в = [[Национален археологически институт с музей|Народен археологически музей]]<br>[[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]
Ред 19 ⟶ 16:
| повлиял = }}
| деца = [[Вера Мутафчиева]]<br>[[Боян Мутафчиев]]
|сайт = [http://petarmutafchiev.nbu.bg/ http://petarmutafchiev.nbu.bg/]
}}
 
Ред 27 ⟶ 23:
 
== Биография ==
Роден е на [[4 юли]] [[1883]] в село [[Боженците|Боженци]], [[Габровско]], в семейството на Стоян Милчев Мутафчиев (Комитата) и Дона Дрянкова. Стоян Мутафчиев (1852 – 1925) е [[хъш]] и [[Българско опълчение|опълченец]] от III Опълченска дружина, ранен в [[Битка при Стара Загора|битката при Стара Загора]], почетен гражданин на [[Габрово]].<ref>[https://gabrovo.bg/bg/page/436 Почетни граждани на Габрово].</ref>.
 
От 1890 до 1894 получава начално образование в [[Габрово]], а от 1894 до 1898 учи от I до IV клас в [[Плевен]], 1898 – 1901 учи в Русенската гимназия и завършва класическия ѝ отдел на 27 юни 1901. В периода 1901 – 1906 е основен учител в плевенските села [[Пелишат]] и [[Градина (Област Плевен)|Кирилово]]. От 1906 до 1910 следва история и география в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], дипломира се на 15 юли 1910.
 
От 1910 до 1920 е уредник на Средновековния отдел при [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София с прекъсвания заради редовната си военна повинност и трите войни. През 1914 печели конкурса за стипендията „Марин Дринов“ за специализация, която осъществява по-късно.
 
От 1911 до 1913 отбива военната си служба и участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата войни]]. От 1915 до 1918 участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като запасен офицер, командващ 7-маа рота от [[Четиридесет и първи пехотен полк]] на [[Първа пехотна софийска дивизия]].
 
От 1920 до 1922 специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка палеография към [[Мюнхенски университет|Мюнхенския университет]] при [[Аугуст Хайзенберг]]. На 21 май 1923 е избран за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1923 до 1939 чете курс лекции по история на [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Османската империя]] до XVI век. От 1924 до 1936 чете лекции по обща култура и социална история и по българска история във [[Военна академия „Георги Раковски“|Висшето военно училище]].
 
От 1925 до 1941 е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание „[[Бизантинише Цайтшрифт]]“.<ref>Византинороссика, Санкт-Петербургское Общество византино-славянских исследований, [http://byzantinorossica.org.ru/BZ.html Течение на Byzantinische Zeitschrift, 1900 – 1972] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170111073444/http://byzantinorossica.org.ru/BZ.html |date=2017-01-11 }}.</ref> На 26 декември 1927 е избран за извънреден професор в Софийския университет. На 21 април 1928 сключва брак с Надежда Трифонова, завършила история в Софийския университет (родена – 1901 г.)
 
От 1935 до 1943 е главен редактор на списание „[[Просвета (1935 - 1943)|Просвета]]“. През 1936 е избран за декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет. На 11 януари 1937 е избран за редовен професор в университета. През 1938 е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН. От 1939 до 1943 е титуляр на Катедрата по история на България. Чете курс лекции по средновековна българска история. На 6 юли 1942 е избран за съпредседател на Комитета за българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи.
 
Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. след кратко, но тежко боледуване.<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 463 – 464.</ref>
 
== Членства, звания и отличия ==
На 25 февруари 1916 г. Петър Мутафчиев е награден с ордена „[[За храброст]]“ IV степен и орден „[[За заслуга]]“ на военна лента за участието си в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] . На 20 януари 1917 е награден с ордена „За храброст“ IV степен, 1 клас за участието си в Първата световна война, а на 24 април 1918 – с германския „[[Железен кръст]]“. На 14 септември 1921 получава ордена „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ с мечове за участието си във втория период на Първата световна война.
 
През 1927 получава първа награда за наука от фонд „Берлинов“,<ref>[http://daritelite.bg/kiril-bеrlinov-2/ Фонд „Кирил Берлинов“ при БАН.]. Първата награда е връчена през 1927 г. на проф. Петър Мутафчиев.</ref>, присъдена му от Управителния съвет на БАН.
 
На 13 май 1929 е избран за член-кореспондент на Славянския институт в [[Прага]]. На 16 юни 1929 е избран за дописен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН) по доклад на [[Васил Златарски]].
Ред 55 ⟶ 51:
 
На 20 март 1943 е избран за почетен доктор на [[Виенски университет|Виенския университет]].
 
== Памет ==
На професор Петър Мутафчиев е наречена улица в кварталите „[[Къро]]“ и „[[Полигона (квартал)|Полигона]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123946881|title=Проф. Петър Мутафчиев}}).
 
== Трудове ==
* [http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Istoria_na_Balgarskia_narod_%5bPetar_Mutafchiev_1943_BG_TXT%5d.pdf ''История на българския народ'': Т. 1 – 2 С., 1943]
* ''Избрани произведения''. Т. 1 – 2, С., 1973
* ''Книга за българите''. С., 1987
Ред 67 ⟶ 66:
* В. Мутафчиева. ''Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев'' (1997)
* В. Мутафчиева. ''Семейна сага'' (2000)
* Костадин Пампов, [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Pampov_Filosofia_na_srednovekovieto.pdf „Философия на средновековната българска история. Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев“ (2013)]
* [http://literaturensviat.com/?p=91677 „Костадин Пампов: „Петър Мутафчиев е високо школуван учен, чието творчество има не само български измерения“], „Литературен свят“, бр. 62, май 2014
* ''Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин, човек''. Сборник с материали от [http://ebox.nbu.bg/hist16/pdf/7PMutafhiev.pdf?wmode=transparent конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883  – 1943)]. Изд. НБУ (2016)
 
== Източници ==
Ред 74 ⟶ 76:
* Гюзелев, Васил. ''Петър Мутафчиев''. Библиотека „Видни университетски учени“. София, 1987
* Нейкова, Адриана и др. ''Професор Петър Мутафчиев – познат и непознат''. С., 1997
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://petarmutafchiev.nbu.bg/ Официален мемориален уебсайт, посветен на проф. Петър Мутафчиев]
* [https://uniarchive.nbu.bg/bg/lichni-fondove/prof-petyr-mutafchiev-i-akad-vera-mutafchieva Проф. Петър Мутафчиев в Университетски архив на НБУ]
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Петър+Мутафчиев&type=AllFields От и за Петър Мутафчиев в Своден каталог НАБИС]
* [http://veramutafchieva.net/pdf/191.pdf Опис на архивен фонд „Проф. Петър Мутафчиев“ в Нов български университет]
* Костадин Пампов, [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Pampov_Filosofia_na_srednovekovieto.pdf „Философия на средновековната българска история. Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев“ (2013)]
* [http://literaturensviat.com/?p=91677 „Костадин Пампов: „Петър Мутафчиев е високо школуван учен, чието творчество има не само български измерения“], „Литературен свят“, бр. 62, май 2014
* ''Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин, човек''. Сборник с материали от [http://ebox.nbu.bg/hist16/pdf/7PMutafhiev.pdf?wmode=transparent конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883 – 1943)]. Изд. НБУ (2016)
 
{{Портал|Македония}}
== Бележки ==
{{Нормативен контрол}}
<references />
 
{{Портал|Македония}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119092883|LCCN=n86146878|VIAF=51829232|ISNI=0000 0001 1570 3567|SUDOC=035164603|BNF=cb131708530}}
{{СОРТКАТ:Мутафчиев, Петър}}
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:МедиевистиБългарски медиевисти]]
[[Категория:Български византолози]]
[[Категория:Български музейни уредници]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Членове на Македонския научен институт]]
[[Категория:Членове на Полската академия на знанията]]
[[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
Ред 103 ⟶ 106:
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Доктор хонорис кауза]]
[[Категория:ХораРодени отв област Габрово]]
[[Категория:Починали в София]]