Древна Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 37.157.170.108 (б.), към версия на Sk4mp
Етикет: Отмяна
Ред 97:
 
[[Файл:Law Code Gortyn Louvre Ma703.jpg|мини|Закон за наследяване, част от [[Гортински закони|Гортинските закони]], [[Крит]], 5 в. пр.н.е.]]
Първоначално много гръцки полиси изглежда са малки царства, в които аристократът-градоначалник официално има и някои остатъчни церемониални функции на цар (''[[василевс]]''), например ''василевсът архонт'' в Древна Атина<ref>Holland T. Persian Fire, p.94 ISBN 978-0-349-11717-1</ref>. Въпреки това, вече през архаичния период полисите се превръщат в аристократичниаристократичнииии [[Олигархия|олигархии]], макар и да не е ясно как точно. Например в Атина приблизително към 1050 г. пр.н.е. царската власт се трансформира в наследствена пожизнена магистратура, осъществявана от ''[[архонт]]''; към 753 г. пр.н.е. постът вече е избираем и се заема за десет години, и накрая към 683 г. пр.н.е. изборите за архонт се провеждат ежегодно. Архонтите в Атина са девет на брой: (архонт епоним, според който била назовавана годината; базилевс, полемарх и шест тесмотети) и изпълняват задачите по правораздаването, поддържането на култа и т. н. Подпомага ги колегията на [[Стратег|стратезите]], натоварена предимно с военни задачи и с върховното командуване на атинската войска. Съществува и съдебна власт, пример за която е съдът на чирепите ([[остракизъм]]). С него на преден план излиза съществуващото латентно недоверие срещу твърде силната личност. Немалко атиняни, между които най-изтъкнатите и най-способните, стават жертва на такава процедура, основана на недоверието и страха.
 
Тъй като при всяка от трансформациите все повече власт преминава към аристокрацията като група, тази доминация на отделни семейства в политиката и съпътстващото я натрупване на богатства предизвиква недоволство и социално напрежение. В резултат се отваря възможност амбициозни личности извън кръга на правоимащите да завземат властта с [[преврат]], обикновено след като си осигурят обществена подкрепа. Тези [[тиран]]и не са репресивни диктатори в съвременния смисъл на думата, но управляват еднолично, като често имат популистка програма и това им помага да се задържат на власт. Атина попада под властта на тирания през втората половина на VI век пр.н.е.